Онези четири въпросителни

Готови ли сме да изгубим себе си, за да спечелим всички? Народе ? ? ? ?


От МOVE.BG, публикувана на 19 февруари 2014

На днешната дата преди 141 години един човек остава завинаги във времето. Този човек живее и умира за свободата, живее и умира свободен. Защото свободата е състояние на духа. Живее и умира за своята мечта за чиста и свята република. Умира, за да живее. Защото Апостолите не умират. Защото почти век и половина след обесването на Левски нуждата от възрожденци е все по-осезаема, а България най-после изглежда готова да загърби близкото минало и да поеме към по-свободно бъдеще.

Нека всички поемем заедно по пътя. Нека заедно движим България към идеала на Левски тя да бъде нашата чиста и свята родина. Да вървим напред, но и да помним апостолите с надеждата самите ние да се превърнем някой ден в такива. Трудностите, които ще срещнем, могат само да ни радват. Те ще бъдат повод за много въпроси, които ще си зададем. Отговорите ще бъдат причината да станем по-добри.

Днес, онези четири въпросителни, последните въпросителни на Апостола, сякаш все още ни сочат с изумление. И ни задават безброй въпроси. Освободихме ли се век и половина по-късно? Забравихме ли, че дела трябват, а не думи? Ценностите и моралът ли са това, което ни движи напред и ще бъдем ли заедно в общите каузи? Готови ли сме да изгубим себе си, за да спечелим всички? Народе ? ? ? ?

{fcomment}

 

Автор
още по темата

още от Гледна точка