Озоновият слой: невидимият защитник, който ни пази

Защо тази част от земната атмосфера е толкова важна и как е свързан 16 септември с борбата за запазване на озоновия слой, научете в следващите редове.


От Марин Маринов, публикувана на 16 септември 2019

Спомняте ли си озоновия слой? Знаете ли защо е толкова важен за нас? А забелязахте ли, че той изведнъж изчезна от дневния ред след дълги години на борба за неговото запазване? Къде изчезна озоновата дупка и изчезна ли въобще?

Озоновият слой е тази част от атмосферата, която съдържа високи нива на озон и поради това притежава едно изключително важно свойство - предпазва хората от вредните и канцерогенни ултравиолетови лъчи на Слънцето. Този слой предпазва не само от слънчевите изгаряния, но и от редица заболявания, включително рак.

Озоновият слой поглъща и трите вида ултравиолетови лъчи - A,B и C. Тъпът С е най-опасен за здравето на хората, защото е смъртоносен. B e също вреден за кожата ни и може да предизвика много тежки изгаряния, докато А се смята за най-безопасен, въпреки че също може да причини генетични проблеми. Озоновият слой е невидимият защитник на човешката кожа и здраве, който продължава да бъде в опасност, но изведнъж изчезна от обществените дискусии. 

Знаете ли защо?

16 септември

Озоновият слой е свързан и с един от малкото на практика приложени и успешни международни договори, ратифицирани от абсолютно всички държави. Това е Протоколът от Монреал, който влиза в сила на 16 септември 1987 година. 32 години по-късно данните за озоновия слой показват неговото постепенно възстановяване и сякаш изглежда, че е преминала опасността от разрастването на озоновата дупка. 

Но дали е така?

Според Протокола от Монреал, правителствата се задължават да намалят до пълното им премахване т.нар. озоноразрушаващи вещества (ОРВ). Документът забранява хлорофлуоровъглеродите, използвани масово в хладилници, климатици и дезодоранти, както и разписва начините за унищожаването и рециклирането на вече създадените продукти. Протоколът регламентира, също така, търговията с ОРВ, техния внос и износ.

16 септември е обявен от ООН за Международен ден за запазване на озоновия слой. Снимка: ООН.

Според последните данни на ЕС от 16 септември 2019 година, държавите членки продължавата да потребяват по-малко озоноразрушаващи вещества, отколкото произвеждат. От 2010 година Съюзът винаги е бил на ОРВ минус нива, с изключение на 2012 година. Намаляването на ОРВ се регулира чрез европейски регламент, който като такъв вид правен акт е част от националните законодателства на всички държави членки. Една тенденция, обаче, е негативна - за втора поредна година ЕС отбелязва ръст на вноса на озоноразрушаващи вещества - увеличение с 37% за 2018 спрямо 2017. Това се дължи на увеличения внос на определени продукти от Китай, посочват от Европейската комисия.

Как ще изглежда озоновият слой през 2064: отляво, ако не вземем мерки, а отдясно - ако вземем. Снимка: NASA/Public domain.

Резултати

Цялостната картина обаче е положителна. Към момента, над 98% от производството и потреблението на тези вещества е спряно, поради което са на лице редица положителни тенденции, посочват учени в специален доклад на ООН. През миналата година размерът на озоновата дупка над Южния полюс е била 24,8 милиона квадратни метра или с около 16 процента по-малко от 2006 година, когато положението беше най-сериозно, тъй като дупката достигна застрашителни размери от почти 30 милиона кв.м. От ООН очакват през 30-те години на този век да изчезне напълно изтъняването на озоновия слой над Северното полукълбо, а през 2060 - над Антарктика. Причината е че, благодарение на успешното прилагане на Протокола от Монреал, озоновият слой се възстановява с между 1% и 3% на десетилетие. Според последните данни на европейската служба за наблюдение на Земята "Коперник" към началото на този месец изтъняването на озоновия слой над Антарктика е най-слабото от 30 години насам и достига 5 милиона кв.м.при над 20 миналата година. Все пак учените отбелязват, че има големи разлики в отделните месеци през отделните години и още е ранно за крайни изводи. 

Успехът на протокола

Сред причините за изпълнението на Протокола са, че договорът е много гъвкав и има създаден фонд в подкрепа на развиващите се държави, твърдят от ООН. Освен това, периодично организацията прави експертен преглед на Протокола за неговото осъвременяване и включването на нови каузи. 

Например, след настояване на редица държави и на Европейския съюз, през 2016 година в Кигали беше подписано изменение на договора, с което в списъка на ОРВ се включиха и хидрофлуорокарбонатите. Те се използват най-вече в климатици и дълго време се рекламираха като безвредни. Според ЕС тези вещества, обаче, разрушават озоновия слой и допринасят за глобалното затопляне.

Дупката в озоновиа слой над Антарктика от 1979 до 2018 без 1995. Снимка: NASA/Public domain.

Според договореното в столицата на Руанда, развитите държави се задължават да намалят с 80-84% нивата на хидрофлуорокарбонатите до края на 40-те години на този век, като те трябва да започнат да прилагат мерките от 2019. За развиващите се държави, новите изисквания ще влязат в сила постепенно от 2024 и 2028 година. Изменението от Кигали предвижда и мерки за търсене на заместващи, екологични вещества, така че икономическото развитие и работните места да не пострадат. Забраната на хидрофлуорокарбонатите ще ускори възстановяването на озоновия слой, както и ще допринесе за спирането на глобалното затопляна с 0.4 градуса по Целзий, според ООН.

Протоколът от Монреал се оказа ефективен подход, който светът може да вземе под внимание при разработването на споразумение в областта на климата, смятат от Европейската комисия.

MOVE.BG и борбата за природата

Борбата за природата има различни измерения. Едно от тях са личните действия на всеки един от нас. В подкрепа на стимулирането на по-природосъобразен живот, MOVE.BG заедно с Градски експериментариум издаде наръчник за компостиране. Свалете го безплатно сега, защото личният пример е важен и заразява останалите!

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла