Първа стъпка в проучването на икономиката на културата

Представихме резултатите от изследването „Иновативните фестивали – за хората, икономиката и умните градове“


От МOVE.BG, публикувана на 14 ноември 2017

 

Фестивалите се множат. Тази явна тенденция е повод за радост не само у нас. Фестивалните формати добавят нови измерения към познатите ни реалности, развиват вкусове, провокират. Какво знаем обаче за тяхното функциониране и за дългосрочните им ефекти върху социалния и икономическия живот на общностите? Каква е рецептата за тяхното градивно развитие и устойчивост?

Различни експерти търсят отговори и проучват връзките между регулярното предлагане на културни продукти и концентрираното, някак извънредно време на фестивалните събития. В български контекст има недостиг на задълбочени изследвания на възможностите пред фестивалите и потенциала им да възпитават устойчиви нагласи за определено културно потребление в своите публики.

С представянето (06.11.2017 в Дома на MOVE.BG) на изследването „Иновативните фестивали – за хората, икономиката и умните градове“ и последвалата дискусия направихме  първата стъпка на MOVE.BG към по-задълбочена работа в проучването на икономиката на културата и активен диалог с организатори на културни събития, институции и публики. Оценката от изследването дискутираха д-р Нели Стоева (гл. асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „История и теория на културата“), Маги Назер (социален предприемач, активист и блогър) и д-р Петя Колева (Интеркултура Консулт). В обсъждането се включи и Ирина Йорданова, Председател на Програмния съвет на Програма Европа.

 

 

Гергана Данева, Нели Стоева, Маги Назер, Петя Колева

 

Изследването е проведено в няколко етапа:

Д-р Нели Стоева обобщава вече направените изследвания в областта и различните фестивални практики в България и Европа. Маги Назер картографира културните фестивали в София, сред които са избрани 30 фестивала, до които е изпратена анкета. Финалната фаза от изследването включва провеждане и анализ на дълбочинни интервюта с петима организатори на фестивали с различно съдържание.

В идейния замисъл на изследването е то да допълни познанието за възможностите за финансиране и да задълбочи вниманието към фестивалните публики.

В контекста на представянето се проведе и разговор с фокус върху алтернативните източници на финансиране. Красимира Величкова („Български дарителски форум“) посочи спецификите на разнородните форми на спонсориране, както и действащи дарителски практики на бизнеса в България. Тя отбеляза, че в страната има 45 000 неправителствени организации и солидна част от тях опитват да установят диалог с компаниите. По данни на БДФ, бизнесът отделя най-много средства за активности в сферите на образованието и науката (56%), деца и млади хора (55%), социалните дейности (48%), общностното развитие (44%), културата и изкуството (28%) и др.

 

„Въпреки множеството възможности за спонсорство и дарителство, фестивалите продължават да разчитат основно на културните календари и публичното финансиране“,каза д-р Нели Стоева по време на публичното представяне на изследването „Иновативни фестивали – за хората, икономиката и културата“.

В България няма системно набиране на данни за фестивалните събития, особен за техните икономически ефекти. Към момента са правени отделни изследвания, осъществявани от различни екипи и с различен обхват. Като най-сериозни усилия в областта, д-р Нели Стоева посочи „Бялата книга“, изготвена от Българската фестивална асоциация, като и работата на д-р Любомир Кутин, на Обсерваторията по икономика на културата и мониторингът върху Културния календар, осъществяван от агенция „Алфа рисърч“.

Акцент в изследването са ограничените възможности на фестивалните организатори по отношение на дългосрочното програмиране. Причината за това е, че Културните календари са зависими от годишното бюджетно планиране. Вследствие – фестивалите са ограничени във възможностите да се впишат достатъчно рано в програмите на известни международни гости.

 

„Устойчивостта е много трудна, когато няма хоризонт за повече от година.“, допълни д-р Нели Стоева.

 

Маги Назер отбеляза, че целта на дълбочинните интервюта с петте фестивални организатори е да се потърсят общите проблеми въпреки съдържателните и жанрови различия. Резултатите не са общовалидни, но дават насоки за възможно подобрение.

Нито един от фестивалите, включени в изследването, не е създаден преди повече от 10 години.

Д-р Петя Колева обобщи, че всички те адресират конкретна публика – не искат просто да създават празнична атмосфера, а се стремят към отделни общности. Всички фестивали работят със свои партньори, спонсори, донори и с доброволчески труд. Туристическият бранш все още не е разпознат като партньор в София.

Анализът на резултатите от изследването потвърждава, че липсата на капацитет е основен фактор, който ограничава както познанието за възможностите за финансиране, така и специфичния мониторинг и диалог с публиките.

„Темата за икономиката зад фестивалите, които се организират в София и страната, е на дневен ред за всички нас. Всъщност с този проект задаваме въпроси и посоки, интегрирайки знанието и опита на експерти, които отдавна работят активно върху тази проблематика. Проектът е начало на работата ни по тази тема и ще е част от много други аспекти, които имаме намерение да развиваме в културната област.“, подчерта директорът и основател на Фондация „МОЖЕ.БГ“ – Саша Безуханова.

Пълното изследване може да прочетете тук. За да получавате информация за предстоящи срещи и дискусии, можете да се абонирате за нашия бюлетин.

 

 

 

Проектът „Иновативните фестивали – за хората, икономиката и умните градове“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 от Фондация „МОЖЕ.БГ“, в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър".

 

 

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура