Робърт колеж – американската следа в Българското възраждане


От Ангел Златков, публикувана на 31 март 2018

 

Цариградският „Робърт колеж" е една от най-старите американски образователни институции извън Съединените щати, като първенството му е оспорвано единствено от Американския колеж в София. Интересът ни към константинополското училище буди не само фактът, че то е важна част от историята на Балканите, но и следното твърдение на един от първите му директори Джордж Уошбърн:

„Всъщност най-големият ни принос за България е, че подготвихме млади хора, способни да оглавят новоосвободената държава в момент, когато там имаше само неколцина българи с известни познания по гражданско управление“. И наистина, 12 български министри са възпитаници на колежа, сред които и министър-председателите д-р Константин Стоилов и Тодор Иванчов.

Todor-Ivanchov Тодор Иванчов

Османският султан Селим III посреща началото на деветнадесетото столетие в Константинопол като монарх на една голяма и силна империя, завещана му от неговите предшественици. Предишният блясък обаче постепенно напуска града край Босфора, а проблемите в държавата се задълбочават, правейки я все по-неконкурентноспособна на съседи й. Корените им се откриват далеч преди това - в същността им стои строго консервативната политическа и обществена мисъл в империята. И докато военните неуспехи и териториалните загуби принуждават владетелите да търсят начин за реформи в армията въпреки съпротивата на еничарския корпус, то промените в образователната система се случват дори по-бавно и в тях голямо влияние оказва дейността на чуждестранните религиозни мисии сред поданиците на султана.

Чуждестранните мисии не са единни - можем да ги разделим основно на католически и протестантски, които се намират в постоянна конкуренция едни с други. Те са подпомогнати от започналите танзиматски реформи в Османската империя и все по-нарастващото политическо и икономическо влияние на Запада. Тук ще се спрем за кратко само на американските протестантски мисионери, тъй като тяхната дейност стои в основата на изграждането на Робърт колеж. Ръководят се от създаденият през 1810 г. в Бостън Американски съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина, който изпраща доброволци в земите на султана и поема финансирането на делото им. Тъй като вероотстъпничеството от исляма се наказва със смърт според османските закони, те се фокусират основно върху местното християнско население, сред които са и българите.

Победата на западните Велики сили в Кримската война (1853 – 1856) срещу Руската империя и издаването на Хатихумаюна в навечерието на Парижката конференция разкриват нови възможности за разгръщане на дейността на мисионерите. От тях се възползва богатият американски търговец и филантроп Кристофър Робърт, който решава да основе християнски колеж в османската столица и успява да привлече бившия ръководител на протестантската семинария в града Сайръс Хамлин. В края на юли 1861 г. Хамлин отправя официална молба до Високата порта за разрешение за отваряне на училището, в която представя следните мотиви на инвеститора:

„Имайки предвид състоянието, в което се намира голямото и разнообразно християнско население в Турция, с толкова много езици, етноси и църкви, чуждестранни и местни, той установи необходимостта от християнски колеж, висш по същество, за задълбочено и научно образование, но без да е под влиянието на определена църква като училищата и колежите на папските или протестантските мисии, като предлага равнопоставеност на всички.. Той не е предвиден да бъде благотворителна институция за бедни, а академична институция, предлагаща висше образование срещу заплащане.“

Christopher Rhinelander Robert

Османският Съвет по образованието дава негативно становище за молбата, отбелязвайки че няма нужда от  създаването на подобно училище от чужденец поради наличието на предостатъчно училища за немюсюлмани и очакваното основаване на османски университет. Просветният министър Абдуррахман Сами паша е по-директен и направо заявява на Хамлин, че християнските общности в империята са по-образовани и начетени от мюсюлманските и неговата задача е да повиши нивото на мюсюлманските училища. Борбата за откриването на институцията продължава цяла година – разрешението е дадено на 3 юни 1862 г. Но с това неволите не приключват – Високата порта отказва да даде разрешение за построяването на сградата на колежа, въпреки даденото устно обещание преди това. Причината е, че закупеният парцел се намира на брега на Босфора в непосредствена близост до знаковата Румелийска крепост, построена от султан Мехмед II Завоевателя с цел превземането на Константинопол. Това забавя започването на учебния процес– първата учебна година е открита на 16 септември 1863 г. в сградата на бившата протестантска семинария. След дългогодишен американски дипломатически натиск, султанското разрешение за строеж е получено в края на десетилетието, а Хамлин прави първата копка на сградата в деня на националния празник на САЩ – 4 юли 1869 г. Любопитни са мотивите за разрешението, които великият везир изтъква пред султана: „тези американци едва ли ще могат да построят училище заради липсата на капацитет“. Строежът е завършен за две години, а сградата е кръстена в чест на Хамлин – „Хамлин хол“.

Румелийската крепост Румелийската крепост

Откриването на колежа всъщност не е добре прието нито от християнските, нито от мюсюлманските общности в империята. Въпреки християнската му същност, в него се записват да учат и редица мюсюлмани, основно заради добрата подготовка по английски език – той е официалният език за обучение и на учениците е забранено да комуникират на други езици. Самият султан Абдул Хамид II неколкократно издава заповеди турците, които се обучават в него, да го напуснат, но те не се оказват особено ефективни. Причината е, че макар и много малка част от тях да успяват да се дипломират, благодарение на свободолюбивата атмосфера в него, те стават привърженици на конституционализма и противници на авторитарните методи на управление. Същевременно по-консервативните православни общественици се опасяват от нарастване на протестантското влияние и отдалечаването на младите от традиционните религиозни вярвания и обичаи. Опасенията са реални, но не заради целенасочена политика на ръководството на колежа. По-скоро това е естествен процес, породен от откъсването на младежите от тясната семейна среда и нейните консервативни нагласи.

В една рекламна брошура на колежа от края на XIX век, озаглавена „Защо трябва да проява интерес към Робърт колеж?“, можем да прочетем следните аргументи:

„Защото е принципно християнски колеж, в никакъв случай сектантски; защото е американски колеж, плод на американската филантропия и усърдие; защото е в Цариград, един от най-важните регионални центрове; защото вече е придобил висока репутация като учебно заведение; защото има здрава основа, върху която да се надгражда; заради това, което вече е постигнал; защото е дал християнско образование на стотици младежи, които един ден ще бъдат водачи на народите си...“

Образователната концепция, около която е изграден Робърт колеж, цели преди всичко развитието на личността и моралните качества на неговите възпитаници, провокиране любознателност към света и на увереност, че те сами могат да се справят с предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени. Колежът е регистриран като част от университета на щата Ню Йорк, с което става част от американската образователна система, а завършилите го получават образователна степен „бакалавър на изкуствата“. Същевременно османската администрация приравнява обучението в него с гимназиалното и дипломите на неговите възпитаници са признавани като дипломи за завършено средно образование. Въпреки това модерните методи за преподаване и близките отношения между преподавателите и учениците бързо водят до нарастването на популярността на училището. Учебните програми са изключително богати и разнообразни, а през първите години от съществуването на институцията прави впечатление присъствието на обучение по парламентарно право. Това дава възможност на младите българи да се запознаят с принципите на парламентаризма, въпреки че живеят в абсолютна монархия.

Още със създаването си Робърт колеж привлича вниманието на чувстващите все по-голяма нужда от добро и европейско образование българи, а ръководството му се стреми да отговори на техните потребности в конкуренция основно с руските емисари. През втората учебна година е приет първият българин – Петър Сичанов от Банско, а малко по-късно е приет и по-малкият му брат Иван Сичанов. През следващите години колежът се рекламира в почти всички български вестници, агитационни материали за него пише и Петко Славейков. След дипломирането си през 1871 г. неговият син Иван Славейков е назначен за преподавател в колежа, подобно на съученика си Стефан Панаретов, който остава като учител по български език и литература в продължение на 43 години. Наличието на български преподаватели също изиграва важна роля за постоянното увеличаване на броя на българските ученици, което дава повод да се говори за български период в неговата история.

Робърт колеж като институция и възпитаниците му имат важна роля при международното разгласяване на жестокостите при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. и за спасяването на много младежи от османските репресии. Бившият учител в колежа и бъдещ български дипломат Петър Димитров е част от комисията, която начело с Юджийн Скайлър обикаля пострадалите региони, а Стефан Панаретов е изпратен със специална мисия от президента на училището Джордж Уошбърн в английската столица да лобира за българската кауза. На следващата година възпитаниците на колежа са сред доброволците в Руско-турската война. А след Берлинския конгрес се включват активно в политическия живот на Княжество България и Източна Румелия, като стоят в основата на изграждането на новите институции. Те изиграват важна роля в модернизирането на българските земи и интегрирането им в европейската цивилизация.

Eugene Schuyler Юджийн Скайлър

През следващите седмици ще ви разкажем именно за възпитаниците на Робърт колеж и приноса им към строителството на съвременна България. Ще надникнем и в историята на училището след 1878 г. Всеки от вас може да провери дали неговите прадеди не са учили в учебното заведение чрез детайлните таблици, публикувани от най-авторитетния изследовател на историята му Орлин Събев в книгата „Робърт колеж и българите“.

Автор
още по темата

още от Моята българска история