Робо-журналистите и подменената реалност

Излезе годишният доклад на Reuters Institute за технологичните трендове в медиите. Ето как технологиите ще се отразят на качеството на журналистиката през 2017


От Виктория Мичева, публикувана на 1 септември 2017

През 2016 г. една дълго пренебрегвана проблематика – тази с фалшивата и подвеждаща информация, най-сетне се манифестира в публичното пространство. Оксфордският речник обяви „постистина” за дума на годината. Най-сетне се заговори сериозно за така наречените фалшиви новини. Наяве все по-осезаемо излезе и тъмата страна на Facebook като пространство за дезинформация и прокарване на съмнителни интереси. Системата от лайкове и споделяния, добре организирана, за да изведе „най-интересното и важното” до втренченото око и скролващия палец на всеки потребител, даде достъп и трибуна на неочаквани агенти в матрицата за общуване.  Затова и неслучайно последният доклад на Reuters Institute за тенденциите в медиите, журналистиката и ролята на технологиите в тях, обръща сериозно внимание именно на темата с проверка на фактите и борбата с фалшивото новинарско съдържание. Сред споменатите тенденции са и автоматизираното създаване на новинарско съдържание чрез изкуствен интелект и обработката на големи масиви от данни.

Робо-журналистика

Системата на новините и без това не е кой знае колко сложна, за да очакваме, че тъкмо в нея няма комфортно да се внедрят мощните алгоритми на IT сектора. „Асошиейтед прес” например вече разполага с програма, която може да пише финансови новини така, както биха били създадени от икономически обигран журналист, и то само за няколко секунди, използвайки публикуваните бази данни на десетки фирми. Агенцията NowThis използва системата Switchboard, която прави анализи на history-то и навиците при четенето на новини на всеки потребител, за да открие най-добрата препоръка за сходна история, която да предостави. Общото между всички програми е използването на т.нар. Big Data (големи масиви данни – бел.ред.): огромния ресурс, който всеки от нас произвежда всеки ден – данните в мрежата. Няма как да не сте забелязали смайващата точност на дигиталния маркетинг, който тъкмо когато се оглеждате за нов телефон започва да ви бомбардира с предложения, докато стоите пред компютъра – понеже вашето „оглеждане” за телефон така или иначе се е случило в интернет и вече сте оставили следа в Google за желание на подобна покупка. Тези автоматизирани препоръки обаче далеч не засягат единствено пъстрия свят на стоките – всички ние, чрез лайковете, споделянията, пристрастията си във Facebook и търсенията ни в Google, оставяме отпечатък върху сложната матрица на новините и политическите контури. Мнозина провидяха в неочаквания Brexit и скандалния Тръмп именно силата на Big Data и способността на различни алгоритми да ни таргетират с най-подходящите за нас новини и истории. Така например ако човек във Facebook на няколко пъти е вдигал палчето за новини, които имат антиевропейски уклон, то е много по-лесно той да бъде таргетиран чрез спонсорирани връзки от сайтове, създаващи подобни новини. Дошъл е онзи момент, в който Big Brother е победен от Big Data: родила се е нова социология, която не прави разлика между реклама на маратонки и текст с цел политическа пропаганда. Това, което отваряте, харесвате, споделяте, търсите, пишете води до нови порции от онова, което отваряте, харесвате, споделяте, търсите, пишете. Преди време психолози от Кеймбриджкия университет установиха, че с анализ на между 150 и 300 „лайка”, проникновеният софтуер може да научи повече за личните черти, политическите пристрастия, сексуалността и характера на човека, по-добре, отколкото би го описал партньорът му в живота.

 

В доклада на Reuters Institute се цитира  проучване на „Галъп”: то отчита, че през последните 15 години драстично е намаляло доверието към масовите медии. Така например, ако през 2001 година 45 % от хората между 18 и 49 години не са имали доверие в новините, то през 2016-та делът им е стигнал до цели 74 %. Този радикален скептицизъм донякъде значи и следното - щом никой няма доверие към медиите, няма и особено значение истинността и фалшивостта на новините – те просто са един полупризрачен огромен конвейр от информация, чиято безгранична маса има много по-голяма публична сила от бавните и традиционни процедури по верификация.

В доклада е посочен катастрофален казус, свързан с президентските избори в САЩ. По време на кампанията са отчетени  20 текста с най-голямо влияние във Facebook: някои от тях са истински новини, а други фалшиви. И ако през февруари 2016-та статиите от традиционните източници на информация (тип New York Times) са имали по-голям успех във Facebook, то на финала на кампанията „фейк нюз” са установили надмощие над тези от мейнстрийм медиите - техните истории са били четени от 8,7 милиона души във „Фейсбук”, докато стандартните източници са генерирали 7,3 милиона медиен „електорат”. Това, че папата одобрявал селекцията на Доналд Тръмп, а Хилъри Клинтън продавала оръжия на Ислямска държава (едни от най-четените фалшиви новини в онзи период) са установили надмощие над много по-проверени и по-малко скандални журналистически информации. Разрухата в новинарската екосистема съвсем пряко води и до неподозирани политически обрати, каквато в крайна сметка бе победата на Тръмп. Тези тенденции не изостават и у нас: немалка част от българите например въобще не са се подвоумили да споделят новината, че Путин сложил мартеница покрай първи март, за да удостои с чест и  радост патриотарските ни въжделения; както и много други „Made in BG” фалшиви истории, които тук няма да удостоим с внимание, за да не спомагаме мултиплицирането им.

Алгоритми срещу подменена истина

В интерес на разума традиционните медии намериха начин, по който да реагират срещу неистините. Както на Запад и в Щатите, така и у нас, започнаха да се появяват кампании за верификация на истинни от неистинни новини. В някои издания се появиха рубриките „fact-check” – “Вярно или не?” Чрез тях опитни журналисти подробно раздробяват вярното от невярното в популярни твърдения на политици или медии. Рискът и тук обаче е, че подобен радар отново може да бъде манипулиран и трудно може да се възцари вечно справедлива и независима институция, която непрекъснато да разпознава истината от лъжата. Според доклада на Reuters Institute платформата Facebook няма да разреши този проблем през следващата година, но е възможно да започне да се използва по-засилено автоматично снимково разпознаване и по-здрави алгоритми за верификация. През това време редакторът на немското издание Aftenposten, Есен Егил Хансен, изпрати отворено писмо до Марк Зукърбърг с призив за по-голяма прозрачност и отговорност към разбирането на това какво се случва в социалната мрежа. Аргументът му бе, че алгоритмите на Facebook отчетоха като порнография известната снимка на спечелилия „Пулицър” Ник Ут, защото на нея има голо момченце, което бяга от войната. Роботизираните филтри все още няма как да разберат комплексността, нюансите и културните различия в отделните публикации, коментират в доклада си от Reuters Institute. Относно тези обвинения Зукърбърг продължава да настоява, че Facebook не е медийна компания, а основната му цел е просто да сближава хората. Действително, първоначалната идея вероятно е била такава, но в момента нещата все повече започват да изглеждат като героя на Мери Шели, Франкенщайн, който далеч надминава очакванията на своя създател. Как да оправдаем това, че всяка медия – добра или лоша – има своя Facebook страница, през която може да пусне фалшива новина, да налее много пари в нея и да я тиражира чрез подвеждащо заглавие към нищо неподозиращи маси, лесни за таргетиране от базата данни, която са „посяли” чрез интернет потреблението си?

Google търси истината

През 2016-та DNI фондът на Google за иновации в дигиталната журналистика (с общ бюджет 150 милиона евро за три години) финансира с 51 млн. евро 252 проекта в 27 държави от ЕС. На 13-ти септември предстои четвъртата процедура по кандидатстването. Фондът се занимава именно с това да промени новинарската екосистема, разчитайки на дигитални иновации и смели идеи, които да стабилизират медийната среда. Подкрепят се прототипни, средни и големи проекти – със стопроцентово или частично финансиране (повече на digitalnewsinitiative.com).  До момента два български проекта са били спонсорирани от фонда на „Капитал” и на „Инвестор БГ.” Този на „Капитал” получи 206 000 евро за разработване на мобилно приложение, специализирано в създаването на новини с персонализирано съдържание, а „Инвестор” бяха финансирани с 50 000 евро за създаването на платформата HelpBook, чиято цел е да помага на потребителите в контакта им с държавната и общинската администрация, осигурявайки по-голяма прозрачност на отношенията им. Сред най-престижните бенефициенти на DNI фонда е новинарският проект на създателя на „Уикипедия”, Джими Уейлс, WikiTRIBUNE. Сайтът (получил 385 000 евро от Google) ще съчетава професионална с гражданска журналистика, която залага на непрекъснати ъпдейти на информацията, мащабен fact-checking и използване на множество източници. Освен през Google, „Уикитрибуната” ще се финансира през вече утвърдения донорски метод на crowdfunding: колкото повече хора участват благотворително в инициативата, толкова повече журналисти ще могат да работят за нея.

При повечето одобрени от Google кандидати правят впечатление следните тенденции: харесвани са кандидатури, които залагат най-вече на дигитални решения, посветени на fact-checking системи. Според статистиката на най-голямата търсачка е отчетен сериозен ръст в правенето на апликации, които отговарят за проверка на фактите – 29 %. Вече се говори за настъпването на криза при фалшивите новини – търсят се проекти, които да се изправят срещу т.нар. fake news crisis, която разчита на нискокачествена журналистика, използваща подвеждаща методи, като „кликбейт” заглавията - примамки, от типа: „Няма да повярвате! Всеки българин трябва да знае това!”. Затова фондът на Google често дава зелена светлина на стартъпи, които залагат на установените достойнства в журналистиката – проверка на информацията от няколко източника, спазване на етичните стандарти, саморегулация и внимателно отсяване на фактите; неоспорими качества, които от своя страна трябва да бъдат инкорпорирани в модерната и бърза дигитална среда чрез иновативни методи. Битката за  прочистването на медийната екосистема тепърва започва, а Google набира своите войни.

 

 

 

Автор
още по темата

още от Актуално