Роса Виктория Димитрова: „Науката не се дели на мъжка или женска“

Попитахме една астрофизичка за предразсъдъците, предизвикателствата и мястото на жените в науката


От МOVE.BG, публикувана на 31 март 2017

През целия март говорим с жените, които избират науката за своя професия и начин на живот.

Знаем от статистиките, че в страната ни те не са малко, но познаваме ли лицата, мотивите, стремежите и постижения им? Защо наука и защо в България? С какви предразсъдъци и предизвикателства се сблъскват жените в науката?

Отправихме тези въпроси и към Роса Виктория Муньос Димитрова.

Тя е астрофизичка и докторантка към Институт по астрономия в Национална астрономическа обсерватория Рожен на Българската академия на науките. Роса е и основателка и главно действащо лице на детското астро-ателие Galaxy, където малки любители на астрономията се срещат, за да учат и говорят за космоса.

Какво те привлича в космоса? Как се зароди интересът ти към астрономията и астрофизиката?

Интересът ми към космоса е от детска възраст. Като всяко дете се вълнувах, когато нощем можех да остана будна до по-късно и брат ми ми показваше Луната и нейните морета. Като по-голяма така и не успях да посетя нито един кръжок по астрономия, но любовта към този клон от науката си остана, докато един ден просто не се реших и не се явих на приемен изпит в университета.

Работата на астрономите е специфична и при нас доста често границата между личен и научен живот е доста размита. Няма как да си астроном от сутрин до вечер (или в нашия случай – от вечер до сутрин) и след това да забравиш за всичко до следващия път. А пък и работата като астроном и астрофизик е такава, че един път ще ти се наложи да събираш наблюдателни данни, след това трябва да ги обработиш и анализираш, накрая е добре да ги представиш пред свои колеги по някакъв начин. Това няма как да се получи, ако имаме строго фиксирано работно време и се придържаме към него. Същото предполагам е и с музикантите и хората на изкуството. Едва ли има музикант, който си мисли как днес трябва да довърши композицията си, защото следват два почивни дни и няма да може да се занимава с това, защото ще си почива.

Как би обяснила на дете това, с което се занимаваш?

Аз работя с деца и ми се налага да обяснявам на деца от различни възрасти с какво се занимавам. Като започнем от простичкото „леля гледа звездичките“, което беше достатъчен отговор за племеника ми, като беше по-малък, до по-дългия отговор за ученици „изследвам космоса и черните дупки, защото и аз също като вас искам да знам отговорите на много въпроси за Вселената“. От това разбира се произтичат хиляди други въпроси и отговори, но мисля, че на децата им става ясно с какво се занимавам. Познавам по въпросите, които задават след като получат обяснение на нещо. Често децата задават доста по-смислени въпроси от възрастните.

Мъжка територия ли е астрофизиката? С какви предразсъдъци се сблъсква една жена в тази област на науката?

Не и никога не е била мъжка територия. Науката не се дели на мъжка или женска. По-скоро зависи от нагласата на конкретния човек към неговите собствени граници и къде сам избира да ги постави. През годините сме останали с впечатление, че има повече мъже-астрономи, просто заради различното отношение към жените и тяхното място в обществото, което ги е карало съзнателно да избират да се занимават с нещо различно. Сблъсквам се с хиляди предразсъдъци откакто се занимавам с наука, а това е доста преди да започна да се занимавам с астрономия.

Най-честите въпроси са дали мъжа ми ме пуска да работя това, не искам ли да си намеря нормална работа и смятам ли, че е редно да не си стоя вкъщи по време на празници и да не си подготвя трапезата, както би се очаквало от една жена на моята възраст.

Работя и с посетители в обсерваторията на Рожен и на ден поне по веднъж трябва да убеждавам някого, че астрономът съм аз, нищо че съм жена.

Веднъж, пътувайки с едно такси моя приятелка помоли таксиметровият шофьор да опише как си представя един астроном от Рожен – мъж или жена е, млад или стар и т.н. Отговорът му беше: „Е, няма как да е жена, стар човек, с бяла коса, да си тежи на мястото“. За щастие не се блъснахме в нищо като разбра, че аз съм астроном и работя в обсерваторията на Рожен.

Неприятното е, когато колеги ти кажат, че жена не може да се справи с работата с телескоп, просто защото е жена. Или че за нас е по-добре да си стоим в някой кабинет, за да го красим с присъствието си, отколкото да се занимаваме с конкретни астрономически дейности.

На запад все повече се говори за това, но как можем да направим точните науки по-привлекателни за младите момичета тук в България?

Това трябва да се изгражда през годините на обучение както в училище, така и в университета. Важен е подходът на преподавателите и тяхното отношение. Младите момичета не трябва да се чувстват все едно са на грешното място и са излишни.

Работиш в обсерваторията в Рожен, как попадна там и как преминава денят ти?

Работата в обсерваторията на Рожен понякога изисква да има човек, който да е ангажиран с посетителите и да изнася редовни лекции пред тях както през деня, така и през нощта. Първото ми посещение на Рожен беше за една студентска практика. След като се поопознахме с колегите, ми казаха, че имат нужда точно от човек, който да бъде лектор и така едно лято просто си стегнах куфара и се преместих на Рожен. Ако работата ми тук е свързана с посетители, денят ми е различен всеки път. От 10 до 16 на всеки кръгъл час има посещение на нова група, новата група иска да научи всичко интересно за Вселената и нашата работа и аз имам по-малко от час да им го обясня. Всяка група включва такава палитра от характери и настроения, че трудно бих могла да ги опиша с едно изречение. Посещението през деня не включва наблюдение с телескоп. Има доста разочаровани, че не сме измислили начин да закрием Слънцето и да им покажем останалите звезди, но няма как. Нощните посещения за щастие включват наблюдения с телескоп. Тогава работата ми е да покажа възможно най-интересните обекти, които са видими в конкретния ден и час по нощното небе и да отговоря на възможно най-много въпроси, отново за ограничено време.

Другата част от работата ми в обсерваторията на Рожен е изцяло научна.

Имам определен тип обекти с които работя и задачи, които искам да свърша по време на наблюденията ми. За това и кандидатствам за наблюдателно време пред комисия, която внимателно разглежда кандидатурата ми и се стреми да ми осигури наблюдателното време, което ми е нужно.

Аз се занимавам с обекти, наречени активни галактични ядра. Това представляват галактики, които в центъра си имат свръхмасивна черна дупка, която поглъща светлина толкова активно, че можем да кажем, че това са едни от най-динамичните обекти на нощното небе. Една такава активна галактика може да промени силата, с която свети, за дни, понякога дори часове. За това и наблюденията на такъв тип обекти също са динамични и изискват висока концентрация. Работата ми започва преди залеза на Слънцето и причключва с неговия изгрев. Което означава, че през дългите зимни нощи имам доста работа и често почти не виждам дневна светлина по време на такива наблюдения.

 

Какви деца срещаш в детските астрo-ателиета Galaxy, на които си основател? Научаваш ли и ти от тях нещо за космоса или пък за хората?

В астро-ателиетата идват деца с интерес към космоса. Щастливи, че са намерили кой да им отговори на всички въпроси, а още по-доволни са на тръгване, когато са научили нещо ново.

Постоянно ги карам да мислят и да използват въображението си. Като им кажа как нашето Слънце един ден ще спре да свети, им давам време да измислят начин какво ще правим с планетата ни тогава. Земята е единствената планета, на която знаем, че има шоколад, и аз много държа да си я запазим възможно най-дълго.

 

Има много жени с принос в космическите изследвания, за които не знаем или едва сега научаваме, кои според теб са най-вдъхновяващите фигури и защо?

През последните месеци ми се наложи да разкажа и отново да се върна към историята на Хенриета Левит. Хенриета е дала възможност на астрономите да имат сигурен метод, по който да могат да измерват разстояния в космоса, изследвайки и класифицирайки специфичен клас звезди, наречен Цефеиди. От откритието ѝ, разбира се, черпи слава нейният работодател – Едуард Чарлз Пикеринг. Когато през 1924 година все пак един шведски учен решава да я номинира за Нобелова награда и изпраща писмо, установява, че тя е починала три години по-рано в пълна безизвестност. Нобелова награда не се връчва посмъртно и тя така и не получава признание за труда си преживе.

Разбира се, има и други жени-астрономи, които можем да наречем наши съвременички. Жоселин Бел – откривателката на пулсарите, или Вера Рубин, която за жалост почина миналата година, но е известна с трудовете си за кривите на въртене на галактиките. Работа, която по-късно води до теорията за тъмната материя.

За каква професионална реализация мечтаеш? Какво би те задържало в България и в българската наука?

Професионалната ми реализация за щастие в момента се осъществява стъпка по стъпка. Първо трябва да приключа с докторантурата си до края на тази година, след което ще имам възможност да помисля и потърся екип, с който да продължа работата си.

В астрономията нещата със „задържането“ в България са свързани с възможностите за развитие в науката. Имам колеги, които избирайки да работят по даден проект, им се налага да се преместят да живеят в друга държава, като след приключването му могат да се върнат отново тук. В България, за щастие, наука има и то на не лошо равнище. Конкретно в астрономията работата ни е позната по цял свят и при всяка възможност реализираме полезни международни сътрудничества.

Възможноста за финансиране и реализация на идеите на един млад учен също не е маловажна и не трябва да се пренебрегва, защото с всяко умаловажаване на този проблем се губят добри млади учени.

Астрономията, както всяка фундаментална наука, е трудно да бъде свързана с бизнеса, или внедрена веднага в някое производство. За това нямаме много възможности да разчитаме на финансиране, различно от държавното. Което пък не позволява разгръщане на пълния потенциал на научните идеи, които имаме, и така се опитваме с малко средства да произвеждаме много наука. Това постепено кара мен и моите колеги да търсим възможности извън границите на България или в други сфери, различни от научните.

Твоята научна област е много динамична, кои са според теб най-значимите открития от последните години? А какво ново можем да очакваме в близко бъдеще?

Най-значимото откритие през последната малко повече от година е възможността да откриваме гравитационни вълни. Предсказани преди повече от 100 години от Айнщайн едва миналата година успяхме да получим сигнал, който със сигурност да определим като гравитационни вълни. Това ще доведе до развитието на нов клон в астрономията – гравитационна астрономия. И се надяваме съвсем скоро да можем да разберем какво се крие отвъд хоризонта на събитията на черните дупки, а може дори да разберем повече информация за първите моменти на нашата Вселена.

И последно – какво вижда един астрофизик, когато погледне с невъоръжено око към нощното небе?

Ох, вижда колко много работа има. За мен отдавна няма нищо романтично в наблюдението на Луната и звездите, защото това ми е част от работата. Което пък води до доста учудени погледи, когато някой се опита да ми каже, че съм по-супер и от супернова или се опита да изрази чувствата си в стих, в който отново съм сравнена със звезди, а накрая получи дълга лекция за различните типове звезди и тяхната светимост, вместо обичайните в такива моменти радост и усмивки. Хубавото е, че съм заобиколена от добри приятели, които прояват разбиране към странностите ми и не се сърдят много на спонтаните изблици на наука.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално