Как да се управлява климатичният преход: визията на експертите

Отляво надясно: Светослав Стойков, "Институт Кръгова Икономика", Георги Стефанов от WWF, Саша Безуханова, MOVE.BG, Деница Петрова, "Грийнпийс", и Апостол Дянков от WWF.

Едно от сериозните предизвикателства в българската публична сфера е липсата на диалог между политици, от една страна, а от друга - между политици и експерти. Проблем, който се отразява на предприемането на политики и действия в посока на положителното развитие на страната ни. Предизвикателствата, с които се сблъсква България при предприемането на решителни и реални действия в отговор на една от най-сериозните кризи днес - климатичната, са също свързани с този проблем.

В духа на търсенето на градивен диалог и на даването на трибуна за стойностни разговори MOVE.BG организира поредна Кръгла маса, на която политици и експерти търсеха заедно решения как да подпомогнем устойчивото развитие на България. Дискусията “Зеленият дневен ред: програмиран или фрагментиран?” се проведе броени дни преди парламентарните избори и се организира в партньорство с членовете на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт” - WWF, “Грийнпийс” и “Институт Кръгова Икономика”.

Разговорът е продължение на инициативата на Коалицията за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие - Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. На Кръглата маса седнаха политици от водещите шест партии в страната, както и експерти от четирите организации в Коалиция “За зелен рестарт”.

Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и модератор на дискусията, наблегна на нуждата от смяна на наратива в публичния дебат - а именно, че трябва да говорим за климатичния преход и зелената трансформация от гледна точка на перспективите и възможностите за развитие на страната ни и за икономически и социален просперитет.

“Нужна е смяна на перспективата в дебата за климатичния преход.

Нужно е да погледнем като държава към възможностите за просперитет и нови екологични работни места, които решенията на кризата предоставят. Да развиваме приоритетно екосъобразни енергетика, наука и икономика с мотивацията за принос към световния опит и решения. Да работим за съхраняване на природните ни ресурси като източник на здраве и капитал с все по-значима бъдеща стойност,” сподели Саша Безуханова, която е инициатор на Коалиция “За зелен рестарт”, и допълни:

“Климатичните политики днес са много повече от регулации за екологията и земеделието. Те стават хоризонтални норми във всяка политика и са в основата на оценките за кредитен риск на банките и инвестиционните пазари, за развитието на градовете и гаранция за дългосрочност на бизнесите. 

Само с холистично системно управление на климатичния преход е възможно постигането на конкурентност на държавата ни в линията на развитие на света и осигуряване на качествен и перспективен живот на хората тук.”

След като вече ви представихме обобщение на позициите на политиците в предходната ни статия, сега ще ви запознаем с гледната точка на експертите. Те очертаха връзките на климата с енергийния преход, икономическото развитие и биологичното разнообразие - връзки, които са пренебрегвани в България и които има нужда да бъдат координирани от единна управленска структура като Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация.

Климат и енергиен преход

Апостол Дянков от WWF България наблегна на важността на решаването на енергийния преход за цялостното справяне с климатичната криза. Той посочи, че от последната Кръгла маса на Коалиция “За зелен рестарт”, която се състоя преди извънредните парламентарни избори през юли месец, има няколко важни развития.

“На първо място, разбрахме, че с въглищата не можем да продължим - Еврокомисията ясно го заяви на нашите власти. Второ, практически всички развити държави в момента са заложили цели за декарбонизация и нулеви нетни емисии - тоест, всички вървим по този път. Третото нещо е, че вече има консенсус, че енергетиката е първото нещо, което трябва да променим - с условието, че в енергетиката влиза и транспортът, част от емисиите от земеделието и много от емисиите ни от индустрията. Затова дългият ни хоризонт е, че вместо да си говорим за някаква дата за затваряне на въглищата, трябва да знаем как ще постигнем тази декарбонизация - дали ще бъде чрез технологични иновации, чрез работа с бизнеса и индустрията. Или дали ще бъде чрез социални иновации - промени в начина, по който работи нашето общество.'

Деница Петрова от “Грийнпийс”-България наблегна на няколко от важните цели в краткосрочен план пред новия парламент, който трябва да бъде конструиран след изборите на 14-ти ноември.

“България трябваше да транспонира европейската директива за възобновяема енергия тази година. Това е другата страна на медала - ако затваряме въглищните мощности, трябва да развиваме възобновяеми източници. Затова въвеждането на директивата в нашето законодателство трябва да е сред първите задачи на новото Народно събрание. Текстовете от европейския текст не трябва да бъдат просто гласувани, а е необходимо да бъдат адапатирани към нашата действителност. 

Друго предизвикателство е развитието на концепцията за енергийните общности - в България тя е все още на теория, докато в Европа има над 2000 енергийни общности с над 1 милион обединени хора в тези кооперативи и форми на сдружаване. Така хората директно участват в енергийната трансформация. Затова един регламент, който улеснява създаването на енергийните общности, би помогнал в този наш път към енергийна трансформация.”

Климат и икономика

Светослав Стойков от “Институт Кръгова Икономика” наблегна на факта, че енергийният сектор по ред причини е в центъра на дебата за климатичния преход у нас, но това не означава, че трябва да пренебрегваме и другите засегнати сектори.

“На България е необходим цялостен и холистичен подход, защото дори днес да преминем изцяло към възобновяеми източници на енергия, ние пак ще надхвърлим целта от 1.5 градуса затопляне. 45% от всички световни парникови емисии са генеринани от производство и употреба на продукти, услуги и храни. Затова трябва да погледнем по-цялостно и в различни сектори.

Необходимо е да поставим три акцента наред с енергийния преход. Първо, за елиминиране на отпадъците. Второ, постигане на кръговост на материали, продукти и услуги. Трето, регенериране на природни екосиситеми. Трябва да работим във всички тези системи едновременно. Трябва да работим и по политики за стимулиране на дизайн на продукти, така че да ги задържим възможно най-дълго време в “оборот” на възможно най-високо ниво. 

Важно е също да наблегнем и на икономически стимули, и регулаторни изисквания, както и на образоването на администрацията и подготовката на кадри, които да извършат този преход.”

Саша Безуханова, инициатор на отворената мрежа за дигитално развитие на България EDIT (Economic Development via Innovation and Technology), очерта основните световни икономически тенденции и наблегна на факта, че въвеждането на дигитални и климатични стандарти едновременно е ключов компонент за устойчивото развитие и успеха на икономиката в България.

“Наблюдаваме използване на дигитални технологии за климатични цели - например, за разработване на възобновяеми източници и преизползване на природни ресурси в индустрията, въвеждане на интелигентни системи за обработка на данни и измерване на въглеродния отпечатък във всеки аспект в производството в предприятията и във веригите за доставка, разпознаване на потенциала на изкуствения интелект за пестене на енергия. Също така, конвенгират телекомуникационни и енергийни системи и затова политиките, осигуряващи енергийния и дигитален преход, трябва да бъдат развивани заедно.

Данните и обработването им с изкуствен интелект ще бъдат един от най-мощните двигатели на икономиката в бъдеще. Държавите, които заложат и приоритетно създават среда за развитие на този тип икономика, ще определят дневния ред в утрешния свят.

Ако къде е днес България?

Нашата икономика е на незавидното 49-то място по конкурентоспособност в света, ние сме 3.5 пъти по-ресурсоемки и сме сред “скромните новатори” в Европа. Не споменавам тези данни, за да се чувстваме зле, а защото по тези големи тенденции, които очертах, днес работят и български предприемачи, стартиращи компании. Затова ние трябва да се погрижим заедно те да пораснат и да станат структуроопределящи за българската икономика, защото много от тях напускат България след пазарните си тестове и това е колективна загуба за нашата страна.”

Климат и биоразнообразие

Според Георги Стефанов от WWF България, преодоляването на изменението на климата и спирането на загубата на биологично разнообразие са две от най-належащите предизвикателства на нашето време. За съжаление, според експерта, докато има признание за връзката между тези две теми в научните среди, най-често в политическите дебати и работа в областта на законодателството, те не се възприемат като взаимосвързани. 

“На практика у нас те се адресират до голяма степен в собствените си сфера на действие и най-често двете политики се разглеждат отделно,” посочи Георги Стефанов и даде контекст за важните процеси в света, на които трябва да обърнем важно внимание, защото България като един от лидерите по биоразнообразие в света, има много с какво да допринесе:

“Тази година е ключова заради глобалното зелено възстановяване, от една страна, от друга - защото трябва да отчетем какви са загубите за биоразнообразието за последното десетилетие и трябва да сложим, още по-важно, целите за следващите десет години. В голяма степен конвенциите и споразуменията за климата и биоразнообразието са доброволни - тоест, политиците трябва да вземат проактивно действие по изпълнението им. 

В областта на биоразнообразието са ключови спирането на загубата на видов състав и осъзнаването на връзката между климат и биоразнообразие. Горите и океаните са най-естественото решение за поглъщане на емисиите и подпомагане на човечеството към създаването на едно устойчиво бъдеще. 

Има и добри новини и те са свързани с това, че все по-често и на по-високо ниво и бизнесът, и политиците се ангажират за преодоляване на тези предизвикателства и за свързване на двете теми - климат и биоразнообразие. За съжаление, у нас все още това не се случва и трябва да променим този факт, включително със създаване на функцията на Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация.”

Подкрепят ли политиците създаването на Климатичен Вицепремиер - разберете от статията ни обобщение тук. А от пълния запис на Кръглата маса можете да се запознаете с позициите на политиците и експертите по четирите кръга на дебата ни - линк към видеото тук.