“За нашия дом” на 24 май

Представями ви едно изследване за историята на 108-годишната сградата, в която се помещава един от храмовете на образованието в Шумен - СУ “Йоан Екзарх Български”.


От Моята българска история, публикувана на 22 май 2020

Програма “Моята българска история” получи много интересен текст за нашата интерактивна историческа карта на България по повод 24 май. Звезделина Цветкова, библиотекар в Средно училище “Йоан Екзарх Български”, ни изпрати текст за историята на сградата, в която се помещава училището. Зданието, което тази година става на 108 години, е един от най-важните храмове на образованието в Шумен: в него се е помещавала мъжка гимназия, механотехникум и спортно училище, а от 2000-ната година е дом на хуманитарната гимназия.

През 2018 година Андрей Соколов, преподавател по история в училището, прави изследване за миналото на сградата и за хората свързани с нея. Той публикува книгата "За нашия дом", за която сега ни изпрати текст Звезделина Цветкова. Тази година училището отбелязва своя 20-годишен юбилеен патронен празник.

Вие също можете да ни разкажете историята на вашето училище, град, род, улици и предмети и събития, свързани с нашето общо минало. Споделите я сега на нашата интерактивна карта.

А сега приятно четене на разказа за сградата на СУ “Йоан Екзарх Български”:

“Книгата   е първата по рода си историческата монография на образователна институция. Тя е уникална с това, че изследва събития, случки и личности, оставили своя отпечатък в  108-годишния живот на сградата, която  днес е дом на СУ „Йоан Екзахр Български“. Намерението на  книгата  е да обхване трите основни обществено-политически периода, през които функционира сградата, а именно: времето на българското царство, народната република и най-новото време. Това издание е първата част от  реализацията на  проекта, като фокусира вниманието върху периода от средата на XIX в. до 1944 година.

Една от целите на автора Андрей Соколов, преподавател по история и цивилизации в СУ „Йоан Екзахр Български“, е да популяризира имената на позабравени или пренебрегнати личности, допринесли за просветното и културно дело в шуменския край. Рачко М. Рачев е един от родоначалниците на българската педагогика в следдосвобожденския период, личност, която дава много на шуменската просвета, а днес тъне в забрава. Интерес буди и личността на архитекта, чието дело е сградата - арх.инж. Янаки Шамарджиев - шуменецът е почетен гражданин на столицата и един от водещите строители в страната, първият, който съчетава тези две специалности.

В бурните времена, годините на войните за национално обединение, 1912/13, 1915/18, се променя и предназначението на сградата, като тя продължава живота си с нов статут на Реквизиционен склад, 2-ра местна болница и квартира на 129-ти германски пехотен полк.

На няколко пъти в първите десетилетия учениците от Държавната народна мъжка гимназия са въвлечени в политическите борби, което се изразява в двете големи ученически стачки от 1919 и 1931/32 г.

Отделено е нужното място за самия учебен процес в сградата, който носи всички предимства и недостатъци на тогавашната епоха, но безспорно издига  авторитета на учебното заведение и  го налага  като водещо в региона. Материално-техническата база непрекъснато се подобрява и обновява, независимо от редица трудности и спокойно може да се квалифицира като европейска и модерна. 

При анализа на документалистиката от архива авторът проследява детайлно делото по убийството на курсистите от тогавашния институт и още един значим и специфичен за шуменската просвета факт - от 1919 година в западното крило на сградата се помещава Висшият педагогически курс, който две години по-късно вече носи името Учителски институт и е допълнен с образцова прогимназия. Той се налага като „ковачница“ на така нужните за страната педагогически кадри. Внимателно е проучено и следственото дело по убийството на трима от курсистите на института: събитие, което досега се възприема в границите на идеологемно-партийно клише, в книгата е пресъздадено чрез безпристрастно и необременено отношение към живота на обществото през изследвания период.

Лична кауза на автора при реализирането на проекта  е  да  наложи в родната история  забравената днес дата 12 април 1873 година, с която се поставя началото на модерното българско образование.  Тогава в Шумен се провежда най-големият  учителски събор, наречен „Варненско – Преславски” по името на епархията.

И не на последно място, авторът отбеляза факта, че сградата  е една от най-впечатляващите и стилни сгради в града, редом с тези на Народното читалище „Добри Войников“, сградата на Военния клуб и Съдебната палата.

Над 300 личности са упоменати по различен повод в историческия труд, като част от тях са категорично заели своето място в пантеона на българската култура и образование, като се започне с митрополит Симеон, мине се през Тодор Икономов и Велико Дюгмеджиев и се стигне до Стилиян Чилингиров.

Целият учебен процес е разгледан на фона на случващите се политически и културни събития в Шумен и страната, защото учебните заведения са отворена институция, влияеща се и откликваща на промените и желанията на обществото.

Монографията е снабдена и с обстойна библиография за цитираните трудове и подробна периодика, което позволява на проявяващите по-задълбочен, професионален  интерес да надникнат сами в духа на онази отминала епоха.

„Това първо издание на „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA“ на средно училище „Йоан Екзарх Български“ e успешен опит в изследването на една от емблематичните сгради в Шумен. Историята на сградата и събитията, свързани с нейните обитатели, са принос в краеведските проучвания,” споделя Валентина Тодорова, директор на СУ „Йоан Екзарх Български“ и допълва:

“Авторът се базира на голям обем архивни документи, както и на местния печат, като разглежда значими факти от шуменското просветно дело. Разкрива живота в популярната Шуменска държавна мъжка гимназия „В. Друмев“ и Учителския институт „Д-р П. Берон“ на фона на събитията в Шумен и страната от средата на XIX в. до септември 1944 г.

Днес няколко учебни заведения претендират да са наследници на техните постижения и традиции, но ние, подобно на онази случка в Древна Гърция, разказана от Езоп, ще кажем: Тук е Родос, тука скачай!“

Прочетете откъс от книгата тук.

За автора

Авторът - Андрей Соколов, е роден през 1967 година в гр. Нови пазар. Историк, отдаден на изследването и преподаването на история. Работи в системата на образованието - основно, средно, професионално, хуманитарно училище, запознат е със спецификата на училищното дело и живота в тези среди. Не са му чужди и проблемите на местното самоуправление - общински съветник и кмет на община Нови пазар в периода на демокрацията. За кратко работи и в отдел култура на община Щумен. Понастоящем е старши учител в СУ "Йоан Екзарх Български". През 2019 година е удостоен със званието учител на годината на община Шумен.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история