Слабата дигитализация на бизнеса и обществените услуги са спирачка за България

Това сочи Digital Economy and Society Index 2017, където страната се нарежда на 27 място в ЕС


От Александра Козбунарова, публикувана на 9 март 2017

През изминалата година България е постигнала напредък в увеличаването на достъпа до бърз интернет, както и в предоставянето на свободно достъпни данни. Едновременно с това обаче резултатите в областта на дигиталните умения, повишаването на квалификацията на хората и дигитализирането на бизнеса и обществените услуги продължават да са слаби, показват данните на Digital Economy and Society Index (DESI) за 2017. Последното спъва по-нататъшното развитие на дигиталната икономика в България, а това от своя страна забавя и икономическия ръст на страната.

Така страната се нарежда на 27 място в ЕС, следвана единствено от Румъния. Прeднината пред северната ни съседка се дължи основно на навлизането на електрoнното управление в публичния сектор и използването на интернет от гражданите. По показател “свързаност с интернет” България се доближава най-много и до средните нива за ЕС.

Наполовина добри новини

България се представя сравнително добре, що се отнася до достъпа до бърз мобилен интернет. Все повече българи сключват абонаменти за мобилен широколентов достъп до интернет и делът на абонаментите продължава да се увеличава. По този показател България е на 13-то място в ЕС и запазва позицията си от миналата година. Разполагаемият спектър за електронни съобщителни услуги е един от най-малките в ЕС, сочат данните на DESI. Постепенното освобождаване на честоти за нуждите на телекомите обаче вече е факт, като това ще подобри качеството и обхвата на услугите за мобилен интернет.

Още по-добро на фона на страните членки е позиционирането по абонати на високоскоростен интернет – там България се нарежда на 11-то място. Въпреки че страната губи една позиция спрямо миналата година, представянето продължава да е на добро ниво.

Слабата дигитализация на бизнеса и обществените услуги са спирачка за България

Не толкова положителна е картината, що се отнася до достъпа на населението и бизнеса до фиксиран интернет.

Там страната е на 23-то място и е постигнала слаб напредък през изминалата година. Като потенциал обаче може да се разглежда програмата за изграждане на достъп до слабо населени места, финансирана от ЕС, която продължава да се развива.

България е на 7-мо място в ЕС, при това се изкачва с две позиции спрямо 2016 г., по достъп до отворени данни. Това е причината и за сравнително доброто представяне при проникването на технологиите в сектора на обществените уlсуги. Въпреки това гражданите не използват услуги за електронно управление колкото други европейци.

По отношение на използването на интернет за различни дейности българите се доближават най-много до средните нива за ЕС. Дейностите им в интернет – основно видео разговори и участие в социални мрежи, са показателни и за недостатъчните дигитални умения, и слабото навлизане на дигитализацията в бизнеса. По показател онлайн банкиране и пазаруване, които са показателни за дигиталното развитие на бизнеса, страната продължава да държи съответно 28-ма и 27-ма позиция.

Слаби дигитални умения, слаб бизнес

Това са двете основни негативни тенденции в страната, които същевременно са и ключовите фактори за ръст на икономиката.

От една страна DESI ясно показва тенденцията за недостатъчност на дигиталните умения на българите. От друга – 58% от населението е свързано онлайн. Две трети от гражданите обаче нямат основни цифрови умения, а броят на специалистите в областта на науката, техниката, инженерството и математиката не се е увеличил въпреки растящото търсене на трудовия пазар.

Пряка връзка с това има и дигитализацията на бизнеса.

Все още твърде малко бизнеси имат присъствие в интернет и онлайн връзка с клиентите си. Особено в областта на електронната търговия, малките и средните предприятия рядко използват канали за електронни продажби и техният оборот от такива продажби е най-ниският в ЕС – едва 1,7% от целия приход, при 9,4% средно за ЕС.

Слабата дигитализация на бизнеса и обществените услуги са спирачка за България

Подобряването на квалификацията и дигиталните умения, както и увеличаването на присъствието на бизнеса онлайн, а с това – и на електронната търговията и транзакциите, са ключови за по-доброто представяне на България спрямо останалите членки на ЕС. Именно те трябва да бъдат приоритетни при формирането на политики за подобряване на бизнес средата в България.

Потенциал

През последните месеци MOVE.BG чрез иницитивата си EDIT.bg направи задълбочено изследване на развитието на дигиталната икономика в България. Един от изводите е, че бизнес средата в България е все още далеч от точка, която можем да определим като “оптимална” по отношение както на потребителското търсене онлайн, така и на предлагането на стоки и услуги. Ограниченият размер на вътрешния пазар принуждава много предприятия да се ориентират към експортни дейности.

В края на март MOVE.BG ще представи доклада си, подкрепен с препоръки  към Министерството на икономиката за подобряването на бизнес средата за дигитални малки и средни предприятия.

Автор
още по темата

още от Актуално