Славка Проевска- радетел за образование

Нашата читателка Василия Мадолева ни разказва за българската дарителка от Македония Славка Проевска, която завещава цялото си имущество на училището, наследник на Солунската българска гимназия.


От МOVE.BG, публикувана на 7 август 2019

Василия Мадолева, една от читателките на програма “Моята българска история” на MOVE.BG в Благоевград, ни изпрати много интересен разказ за нашата интерактивна карта. Василия ни разказва за Славка Проевска - една смела българка от Македония, прославила се със своята благотворителност, човещина и любов към образованието и възпитанието.

Тази история ще участва в месечната ни игра с издателство Изток-Запад. Наградата за месец август е невероятната книга на Тончо Жечев “Българският Великден или страстите български“. Всеки от вас може да ни изпрати история на myhistory.bg и да участва в играта. Най-добрият разказ ще спечели!

Приятно четене на историята на Славка Проевска, разказана от Василия Мадолева.

“Благотворителността е една от най-смислените дейности, с които се занимават хората. Тя е символ на висши човешки качества и не бива да бъде разглеждана като форма на милостиня, а като жест на хуманност и любов. Благодарение на благотворителността се спасяват човешки животи, дава се надежда на изпаднали в нужда хора. Един от хората, свързани с всеотдаването към нуждаещите се, с благотворителността, е Славка Проевска

Тя е родена на 27 януари 1895 г. в град Кукуш (днес в Гърция - б.р.) - в семейството на Никола и Божия Тодорови. От записките й се разбира, че е възпитавана в изключително родолюбие и дълг към родината. Славка завършва Солунската девическа гимназия. След това започва работа като учителка в Егри Дере (дн. Гърция - б.р.). През следващата 1912 година се премества в с. Белица (Разложко), а след това става учителка в гр. Фере (дн. в Гърция - б.р.). Славка е отличен педагог, докрай отдаден на работата си.

На 23 април 1933 г. Славка се жени за Борис Ташков Проевски, който е лекар, участник в Балканските войни и Първата световна война. Двамата се установяват в Горна Джумая (дн. Благоевград - б.р.). Славка е грижовна съпруга и допринася не малко за обществено утвърждаване на съпруга си като лекар. Изключително образована, тя чете много литература и знае добре френски език. Занимава се активно и с обществена дейност. 

От 1 януари 1929 г. до 15 май 1933 г. работи в училището за милосърдни сестри към Българския Червен кръст. Самата тя остава бездетна, но посвещава силите си в грижа за своите ученици - децата на България.

През 1972 г. написва своето завещание, с което дарява цялото си имущество на Политехническата гимназия „Кирил и Методий” – бивша Солунска. Завещанието е в памет на нейния съпруг д-р Борис Проевски, който е възпитаник на гимназията и дългогодишен учител и лекар.

Земният път на Славка приключва на 12 април 1977 г. в Благоевград. По-възрастните граждани на града все още с обич си спомнят за семейство Проевски. Славка може да бъде пример за отговорен, състрадателен и милеещ за родината и образованието човек.”

Моята българска история - твоята история е нашата обща история!

Сподели я сега!

Автор
още по темата

още от Моята българска история