VOD Smart cities: Умен градски начин на живот

Представяме ви пълен запис на дискусията на MOVE.BG с участието на проф. д-р Силвия Илиева, Борислав Игнатов, Стефан Илиев и доц.д-р Елисавета Гюрова.


От Марин Маринов, публикувана на 29 декември 2020

Как технологиите могат да ни помогнат да живеем по умен начин в градовете, без да вредим на природата и на здравето ни? Как можем да се справим с основни предизвикателства като транспортния трафик, излъчването на вредни емисии и високото потребление на ресурси? Каква е ролята на модерните архитектурни решения и как те могат да помогнат градовете ни да бъдат зелени?

Концепцията за т.нар. умни градове (smart cities) предлага решения за живот в градска среда, чрез които можем да възстановим нарушения баланс човек-природа. Като част от системната ни работа в подкрепа на иновативните зелени бизнеси и авангардните учени, в MOVE.BG отново даваме трибуна на модерните и работещи решения от България. Дискусията “Smart cities: умен градски начин на живот” представя предизвикателствата и успешните примери за smart cities у нас през погледа на учения, архитекта и предприемача. 

Защо градовете са важни?

В градовете живеят над 70% от населението в Европейския съюз, но те са повече от място за живеене. Човешкият ресурс на градовете с техния научен, икономически и творчески потенциал, както и географското им разположение са фактори, които ги превръщат в ключ към промяната. 

Градовете могат да бъдат център на иновативното икономическо развитие, посочва специален европейски доклад “The Future of Cities”. За да се случи това, обаче, трябва да се преодолеят няколко основни предизвикателства, сред които:

  • Големият екологичен отпечатък - осигуряването на храна, вода и енергия за градовете изисква потреблението на големи количества природни ресурси, което изтощава земните системи. В същото време голяма част от храната, водата и енергията се изгубват. Необходими са спешни мерки за смяна на моделите, като вече се прилагат успешно практики за живот с нулев отпадък, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и модерни архитектурни решения за умни сгради;
  • Въздействието върху климата - градовете са източник на 70% от емисиите парникови газове, като основни причини са неефективните транспортни системи, остарелите форми на отопление и старите производствени мощности. Технологичната и инфраструктурната обезпеченост на градовете, обаче, ги превръща в най-доброто място за тестване и прилагане на умни форми на управление на трафика и на организиране на градския транспорт, включително чрез използване на изкуствен интелект;
  • Неизползваните градски пространства - пустеещите пространства, както и разрушените и полуразрушените сгради са неизползван капитал за развитие на градовете. През последните 25 години зелените площи в европейските градове са се увеличили с 38% - основно паркове и площадки. Умното проектиране на неизползваните пространства може да ги превърне не просто в обикновени паркове, а в умни зелени центрове с множество предимства: подобряване на качеството на въздуха, осигуряване на регулиране на микроклимата и повишаване на безопасността, социалната интеграция и общественото здраве;
  • Неизползваният научен и технологичен потенциал - градовете имат всички необходими елементи, за да се превърнат в центрове на иновации и авангардни научни и технологични решения. Столиците, както и повечето регионални градски центрове в Европа обединяват на едно място университети и научни звена, както и  традиционни бизнеси и технологично-базирани предприемачески проекти.
  • Осигуряване на условия за качествен живот на човека във все по-бързо разрастващите се градове - увеличаващото се население в градовете и съпътстващият я засилен процес на урбанизация неизбежно отдалечават човека от природата. Умното развитие на градовете редом със създаването на технологични системи за управлението им включва и системно планиране на условия за здравословен начин на живот, осигуряване на зелени пространства и инфраструктура за активно придвижване, алтернативно на традиционните форми на транспорт.

За умните градове си говорим през погледа на учения, архитекта и предприемача. Наши гости са:

  • Проф.д-р Силвия Илиева - директор на института “Gate” към Софийския университет;
  • Борислав Игнатов - архитект, завършил специалност “Градоустройство” в УАСГ, както и Advanced Architectural Design в Колумбийския университет на Ню Йорк;
  • Стефан Спасов - изпълнителен директор на Spark;
  • Доц.д-р Елисавета Гюрова - Факултет по математика и информатика на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Модератор: Саша Безуханова, основател на MOVE.BG. 

Събитието е част от “Европейската нощ на учените 2020” и се провежда в рамките на конферентния формат на “Стройко 2020”, посветен на високотехнологичния дом и град на бъдещето.

Пълен запис гледайте във видеото в началото на статията.

MOVE.BG и отворената наука

MOVE.BG работи системно в подкрепа на българските учени чрез популяризиране на тяхната дейност и свързването на новаторите в тази сфера. Заедно със сп. “Българска наука” организираме “Науката решава проблеми - предаване, в което млади учени разказват за себе си и своята работа през призмата на това как науката променя живота на хората и разрешава конкретен проблем.

MOVE.BG работи активно и на европейско ниво в подкрепа на българските учени. Бяхме домакин на българската спирка от мащабната обиколка на Европа - R&I Tour d’Europe, организирана от консултативната група RISE. В резултат на срещите беше издаден сборник със 101 идеи за бъдещето на научните изследвания и иновациите в Европа , съдържащ обобщените резултати, включително идеи на българските учени.

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Актуално