Призванието да бъдеш лекар: историята на смелия доктор Стефан Черкезов

Нашата читателка Мари-Виолет Йовкина е победителят за месец август в играта ни с издателство “Изток-Запад” - “Сподели история, спечели книга”.


От МOVE.BG, публикувана на 11 септември 2019

Мари-Виолет Йовкина, една от читателките на програма “Моята българска история” на MOVE.BG, ни изпрати много интересен разказ за нашата интерактивна карта. Мари-Виолетни разказва съдбата на  д-р Стефан Черкезов - един смел български лекар, загинал, за да спаси близо 50 души от горящ автобус . Тази история печели наградата в месечната ни игра с издателство Изток-Запад. Наградата за юли август е книгата на Тончо Жечев “Българският Великден или страстите български”

Всеки от вас може да ни изпрати история на myhistory.bg и да участва в играта за месец септември. Най-интересната история ще получи книгата “Рицар, поет и дипломат. Книга за Коста Тодоров” от Паун Генов.

Приятно четене на историята на д-р Стефан Черкезов, разказана от Мари-Виолет Йовкина.

Стефан Черкезов е български лекар, роден на 26 април 1937 година в село Виноград, Община Стражица. От 1 януари 1963 работи като участъков лекар в село Стрелец. 

В късния следобед на 1963 година 26-годишният д-р Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица с автобус, претъпкан с хора. На излизане от Горна Оряховица, обаче, автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна лекарят е изхвърлен в канавката, но не е ранен. Бързо се връща в горящия автобус и започва да изважда хората. Д-р Черкезов успява да измъкне от пламъците 47 души, но, за съжаление, е облечен с бяла найлонова риза, която се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгасява я с ръце и продължава да се бори за живота на хората. 

Когато идват линейките от Горна Оряховица, д-р Черкезов продължава да помага, въпреки че самият той е жестоко обгорял. Отказва да се качи в линейка, макар кожата му да виси на парцали и пеша тръгва към града. По пътя го пресреща последната линейка и го откарва в болницата. Когато го свалят в хирургията, д-р Черкезов казва на лекарите: “Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!”. 

На другата сутрин – 16 август – наистина умира в адски мъки. Всички хора от автобуса, спасени от доктора, оцеляват. Съпругата му Лидия Черкезова, 23-годишна счетоводителка, остава вдовица с бебе - момиченце на  7-8 месеца. Преди да издъхне д-р Черкезов казва на съпругата си: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар…” 

Същата година – на 19 октомври – д-р Черкезов е обявен за „Герой на социалистическия труд“, а тогавашният здравен министър Ангел Тодоров предлага на съпругата му да следва медицина без приемен изпит. Тя се съгласява, завършва и става доцент по социална медицина. 

Дъщеричката им Антония пък е отгледана от баба си и дядо си. В момента тя омъжена и работи от години като лекар със специалност „Уши, нос, гърло“ в Германия. Майка й, Лидия Черкезова, е пенсионерка в момента, но, за съжаление, е болна.

Болницата във Велико Търново носи името на д-р Стефан Черкезов, а в София е имало улица, кръстена на него. За жалост, след 1989 год. името на улицата е сменено. Всяка година от 2005 г. насам на 15 август се чества Денят на Спасението или Денят на медиците, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Честването е точно в 12 часа пред сградата на Военномедицинска академия в столицата.”

Автор
още по темата

още от Моята българска история