"Държавниците": Дебат за отговорността в Учредителното събрание

Една напрегната дискусия за правата и задълженията на народните представители.


От Моята българска история, публикувана на 16 октомври 2020

Как се реагирали първото поколение български политици? Какви са били част от дебатите в престолния град в един от най-важните моменти от създаването на Третата българска държава? Държали ли са се като държавници първите ни държавници след повече от 500 години без собствени държавни институции?

Публикуваме част от стенограмата от Учредителното събрание в Търново, като част от последния проект на програма “Моята българска история” на MOVE.BG - Държавниците, който цели да покаже и разкаже за строителите на България. Разкажете и вие на нашата интерактивна карта за личностите, които чрез поведението, действията и решенията си са помогнали за изграждането на българската държава. 

Стенограмата

Публикуваме част от дебатите в Търново, проведени на 14 март 1879 година. Приятно четене!

Пристъпи се към прочитане на други писма и най-напред се прочете писмото на Русчукския представител Т. Х. Станчев. Понеже той видял и се уверил, че се пристъпва към разглеждане Органическия устав, с което фактически доказваме, че приемаме разделението на отечеството ни без да направим потребното заявление - то съвестта му и убежденията му буйно мъчат душата му, като му предсказват страшно осъждане и вечна мъка. Затова той си дава оставката от представителството и се счита свободен от всяко задължение (удебеляването навсякъде е мое - б.р.).

Подпредседателят г-н Каравелов попита събранието, как гледа то на постъпката на г-н Станчев, който, без да вземе позволение от събранието, си отишъл. Приема ли се неговата оставка?

Измежду събранието се чуха много гласове, че оставката на г-н Станчев не се приема.

Преосвещеният Климент забележи, че г-н Станчев с постъпката си изказва незачитане към Народното събрание и че трябва да се помоли бюрото да направи потребното, щото събранието да се удовлетвори.

Г-н Енчев като изказа увереност, че ако се приеме оставката на г-н Станчев, ще има лоши следствия, прибави: “Един мой другар, представител от Силистра, си отишъл без да яви на някого, просто побегнал. Това е нещо много прискърбно, защото сега в тия важни минути ний се лишаваме от един глас, което е важно; защото досега ако си мълчали, то занапред няма да бъде тъй.”

Г-н Енчев желае, щото заминалият му другар да се доведе за обяснение.

Попитан от г-н Председателя как да стане това, г-н Енчев каза, че той може да се доведе “полицейскимъ образомъ”.

От събранието се чуха смях и неодобрение.

Г-н Юрданов мисли, че на заминалите представители могат да се направят морални бележки.

Г-н Геров като попита, от коя дата е писмото на г-н Станчев и като му се отговори, че е от 7 март, каза, че г-н Станчев не е могъл да чака неделя и прошението му трябвало да се прочете навреме, и тогава оставката му щеше да не се приеме.

Г-н Икономов отговори на г-н Геров, че г-н Станчев щом подал писмото, на другата сутрин си заминал, без да чака следствие от това писмо.

Г-н Моллов предложи, щото самото бюро да си изнамери средства за връщането на такива представители, които, без да вземат дозволение, си отиват.

Г-н Драган Цанков мисли, че за такива представители трябва да се отнасяме до властта, защото тя ги е определила за представители, като е поместила имената им в списъка, който ни се представи.

Г-н Икономов не се съгласява с г-н Цанков.

Високопреосвещеният Мелетий като се съгласи с г-н Енчев, отбеляза, че г-н Енчаев може би и да не се е изразил точно, но мисълта му е справедлива - ние имаме закон и според тоя закон г-н Станчев или друг представител, който е заминал без да се земе съгласието на събранието, трябва да даде удовлетворение на събранието.

Г-н Геров възрази, като обърна внимание върху правилника, в който такъв един случай е непредвиден и според който не може да се иска никакво удовлетворение.

Г-н Цанков каза, че понеже в нашия правилник такива случаи не са предвидени, то ний нищо не можем да кажем, освен да си изразим съжалението задето г-н Станчев е оставил събранието.

Г-н Стоилов обърна внимание върху правилника, в първата глава на който според неговото мнение е изразено и отношението на представителите към събранието, ако и да няма особен член за обязаностите на представителите. Каза се, че г-н Станчев е изказал малко уважение към събранието, и това е истина. Той най-много викаше за достолепието на представителите, и първи докачи това достолепие: “Ний имаме тук няколко вида депутати. Станчев е от числото на тия, които са избрани от народа. Избирането на депутатите е цял контракт между тях и избирателите. Като е приел г-н Станчев да бъде представител, той с това е признал за себе си и обязаности.

Когато Г-н Станчев е приел да бъде представител, чини ми се, че той не е приел с това условие да може да го остави, когато му скимне.

Колкото за силистренския представител, г-н Енчев ако и да се изрази малко рязко, но той наистина трябва да даде удовлетворение на събранието, което толкова малко зачете. Но аз мисля, че грижата за това удовлетворение принадлежи на бюрото, което е наша власт, а не на полицията.

Г-н Каравелов каза, че г-н Стоилов защитава много добре, но с много лоши аргументи, а че тия аргументи са лоши, може лесно да се докаже: ако даже допуснем, че в тоя случай има контракт, то той е между избирателите и представителя, а не между представителите и събранието, следователно могат да се оплакват срещу нарушителя на контракта избирателите, които са друг контрагент.

Г-н Маринов каза, че той не е толкова красноречив, както г-н Стоилов, но пак се наема да му отговори: “Г-н Стоилов, продължи Маринов, твърде скоро изрече присъдата на г-н Станчев, но тоя последния не отива временно на отпуск, но си дава оставката и казва причините за това, именно че неговата съвест не му дозволява да седи тука. Можем ли ний сега да го принудим да зема той участие в делата на събранието, когато е решил да не зема? Затова без да правим никакви постъпки, трябва да известим Русчукските избиратели, които могат да си изберат друг представител.”

Г-н Икономов отбеляза на г-н Маринов, че той смесва формата със самата основа на работата затова и попроси оратора да се държи на въпроса, именно как да се постъпи с г-н Станчев и право ли е той постъпил в тоя случай?

На това г-н Маринов отговори, че Станчев е постъпил право, защото в правилника нищо не се говори за подобни случаи.

Високопреосвещеният Мелетий забележи, че г-н Станчев можеше да си не отива и пак да си остане при своите убеждения и съвест, защото никой не го принуждава да приеме това или онова против съвестта си.

Г-н Горбанов, като обърна внимание на това, че в събранието се явява нов въпрос, ново дело, побегването на Силистренския депутат, забеляза, че и отиването на г-н Станчев е също побягване.

При това на г-н Горбанов се отбеляза от г-н Подпредседателя да не употребява такива докачителни термини, защото бяга само тоя, който е извършил някое престъпление. Т”ука се реши, продължи г-н Горбанов, че всеки представител защитава общия интерес, а не свой частен, додето не свърши мисията си. Ако някому не станало по кефа и си е отишъл без позволение, то това е чисто дезертьорство (тук от Събранието се чуха шишкания и неодобрение). Шишкайте колкото щете, заключи г-н Горбанов, аз ще стоя на трибуната додето престането и пак ще повторя, че такова заминаване, каквото е на г-н Станчев и на Силистренския представител, не може да се нарече друго освен дезертьорство. Ний приличаме, в някое отношение на войници, на които е дадена пушка да защитаваме отечеството. Ако войникът остави тая пушка и си отива, той е дезертьор.”

Г-н Йорданов възрази, че само телесно може да се принуди човек да работи със сила, а не нравствено.

Г-н Икономов попита предоставяли се на бюрото да намери средства за удовлетворение на събранието в този случай?

Г-н Маринов настоява, щото сега да се определи, може ли събранието да употреби сила, за да принуди един представител на следва длъжността си.

Гласове се чуха измежду Събранието: “може; не може”.

Преосвещеният Климент отговаря, че Събранието може това да направи, защото Събранието не е играчка, нито пък делото, за което всеки депутат е избран, е такова. Ако Станчев е презрял с постъпката си Събранието, то не зачита и мандата си. Затова той трябва да се изобличи.

Високопреосвещеният Мелетий прибави, че ний имаме закон, според който никой от представителите няма право да се отказва, ако биха го избрали за някоя длъжност.

Подпредседателят г-н Каравелов забеляза, че когато има един специален закон, то общият не се признава: “И аз не одобрявам постъпката на г-н Станчев, добави г-н Каравелов, но в Правилника няма нищо казано, как да се постъпва в такива случаи.”

Г-н Стоилов каза, че всички говорящи потвърдили неговите думи за правата и длъжностите на представителите. От първите всеки представител може сам да се откаже, а от вторите може да го освободи само властта, и тая власт е бюрото, а не полицията. То може да го изобличи.

Г-н Цанков като наведе член 34 от Правилника, в който се определя, как трябва да се постъпва с тия депутати, които не дохождат редовно в Събранието, отбеляза, че ний трябва да търсим Станчев само тогава, когато в нашето Събрание се види, че няма потребното вишегласие. В такъв случай бюрото трябва да покани Русчушките избиратели да изберат другиго за допълнение на вишегласието. Безполезно е прочее, според думите на г-н Цанков, да се призовава тоя, който сам не желае да участва в Събранието.

Г-н Икономов попита, трябва ли бюрото на основание на Правилника да направи нещо за удовлетворение на Събранието или не? И как да постъпи с г-н Станчев, който си дал оставката, както и със Силистренския представител?

Събранието отговори, че бюрото трябва да направи, което прилича за удовлетворение на Събранието.

Г-н Поменов желае да не се смесват тия два случаи - отпуск и оставка.

Г-н С. Златев мисли, че г-н Цанков развил мислите, които се заключват в Правилника и се отнасят до подобни случаи. Станчев е изказал сам причините, по които се отдалечил от Събранието, затова е излишно да се пита защо се е отдалечил.

Г-н Икономов в отговор каза, че съжалява, дето не сме проникнати от чувството за длъжностите си: “Не е въпросът казал ли е Станчев причините, по които си е отишъл, но законна ли е постъпката му.”

Г-н Цанков предлага, щото такъв представител да се изключи от Събранието, и с това той ще се лиши от почестта, която му са отдали избирателите му, които са го назначили - това според г-н Цанков, е достатъчно удовлетворение за Събранието.

Г-н Икономов пак попита, желае ли Събранието, щото Председателят да употреби в тоя случай своите права в кръга на закона?

Събранието отговори утвърдително.

Г-н Икономов попита как да се постъпи със Силистренския представител?

Г-н Маринов отговори, че представителят от Силистра трябва да се повика назад.

Г-н Паничерски мисли, че това е в правото на бюрото.

Реши се, че г-н Силистренският представител трябва да се впоика, и ако не дойде, тогава ще се размисли какво да се прави.

Г-н Икономов пак попита, трябва ли да се постави сега някое правило за в бъдеще, ако се случи, да станат такива постъпки?

Събранието отговори, че трябва.

Г-н Цанков е на мнение, че такова правило можем да постановим, когато наченем да обсъждаме тези членове от Органическия устав, дето се определят правдините и длъжностите на представителите.

Г-н Каравелов възрази, като каза, че при обсъждането на Органическия устав, ний ще постановяваме правилата за бъдещите събрания, а сега е въпросът за нашето.

Г-н Маринов желае, щото сега да се нареди правилото.

Г-н Енчев като се съгласи с г-н Маринов, прибави, че когато някой е искал отпуск по благословни причини, то не му се е отказвало. А тия, които са си отишли без да явят на Събранието, не са направили това от страх, че няма да им се позволи, а просто са презрели Събранието. Затова г-н Енчев е на мнение, че трябва сега да се тури един член в Правилника как да се постъпва с такива представители и занапред.

Г-н Греков напротив мисли, че такова узаконение може да стане вън от Правилника, на това основание, че в единия месец, през който ни предстои още да стоим, на всеки може да се дава отпуск, ако има законни причини. Той не мисли, че ще се последва лошия пример на Станчев от други. Излишно е прочее да се прибави нов член в Правилника.

Г-н Маринов продължава да казва, че такъв член трябва да се тури, защото и в тоя месец може някой да последва примера на г-н Станчев.

Г-н Поменов не е никак съгласен с мнението на г-н Греков, когато работата е за оставка, а не за отпуск. Ние ще упражняваме голяма сила над волята и съвестта на представителите, каза г-н Поменов, ако постановим да се не приема оставка. С това ний ще се силим да изкривяваме убежденията на такива представители.

Г-н Греков се чуди, как може събранието да изкривява убежденията на представителите, като се позволява и на ония, които са от малцинството да изказват свободно мненията си, които се забелязват и в дневниците. Ако са презрели те това свое право, те са поискали с това да направят една проста реклама за популярност незаслужена. 

Г-н Поменов пита, има ли право Събранието да не приема оставка от представителите, когато те изказват такива причини, каквито са причините на г-н Станчев?

Г-н Икономов като обяви въпроса за изчерпан, каза че се образуваха две предложения: предложения на г-н Маринов и на г-н Греков - кое обаче събранието на приеме?

Г-н Джебаров, като е съгласен с мнението на г-н Маринов, предлага щото бюрото да връща назад заминалите без позволение и да ги задържа до края на Събранието.

Г-н Каравелов пита, по кой начин да се връщат.

Г-н Джебаров предлага, това да става с писмо.

Г-н Каравелов пак попита, и в такъв случай, ако се не върнат, тогава?

Г-н Пенчович, като се повръща пак на първия въпрос, казва, че депутатите не трябва без позволение да оставят мандата си: те са длъжни да искат отпуск, а оставката да им се не дава.

Дядо Цеко предлага, щото и в отпуска да се туря ограничение, иначе мнозина, както се е и случило, ще искат отпуск наведнъж, за да бъдат другари по пътя.

Тая бележка на Дядо Цеко се взе под внимание от г-н Председателя.

Призова се г-н Джебаров да представи писмено горната формула. Но г-н Цанков пак повтори, че Събранието няма право да търси този, който е дал оставка, освен ако забележим, че нямаме потребното вишегласие.

Г-н Греков мисли, че в места, дето има легислатура, най-малко три годишна, се дава оставка на депутати.

Г-н Паничевски не е съгласен с формулата на Джебаров, защото в Правилника се било казвало какво трябва да прави председателят, ако някой представител три пъти не се яви в Събранието.

Г-н Икономов възрази, че в Правилника се разбира само за присъстващи в Търново представители.

Г-н Паничерски напротив поддържа, че това се разбира и за отсъстващите.

Събранието, попитано, приема ли тълкуванието на г-н Паничерски, отхвърли го.

И г-н Греков изяви своето несъгласие с формулата на г-н Джебаров, като прибави, че Събранието може да употреби само морални средства. То съжалява отсъстването на такива депутати, но в същото време се счита длъжно да изкаже, че отсъстващите по никакъв начин не знаят да изпълняат длъжността си към своето отечество.

Г-н Геров предлага да се четат прошение за оставка в първото заседание, след подаването им, защото някои важни причини могат да накарат да си замине просител и без позволение.

Подпредседателят увери г-н Геров, че неговата бележка ще се вземе във внимание.

Г-н Цанков желае да се узнаят причините, поради които си е заминал Силистренският представител.

Г-н Енчев посочи на домашния другар на Силистренския представител, който може би и да знае тези причини.

Г-н Икономов каза, че тука работата е за факти, а не за догаждане. Затова е и излишно да се пита другарят на заминалия депутат.

Г-н Маринов още един път настоя да се приемат оставки от представителите, когато има законни причини да се дават.

Г-н Цанков мисли напротив, че събранието като некомпетентно не може да приема оставки; това според г-н Цанков принадлежи на избирателите.

И г-н Киряк Цанков е на мнение, щото да се не приема оставка безусловно, но да се употребят морални средства, за да се възвърнат просителите от такова желание.

Като се подложиха на гласуване мненията на г-н Маринов и на г-н Греков и Д. Цанков, Събранието прие последното, тъй де - да се не приема оставка, а да се дава отпуск.”

Държавниците

Разкажете ни за личностите, допринесли за изграждането на българската държава. Споделете история на нашата интерактивна историческа карта на България, за да подредим заедно парчетата от нашето общо минало. Защото миналото ни дава отговори за настоящето и път към бъдещето!

Автор
още по темата

още от Моята българска история