Енцио Ветцел е роден в Щутгард. Изучавал е антропология и близкоизточни религии (християнство, юдаизъм и ислям) и езици. Работил е в Израел/Палестина, Сирия, Йордан. През последните 25 години работи в клоновете на Гьоте Институт в Мюнхен, Милано, Кайро и отново Мюнхен. Предпоследната позиция, която заема е в централата на института и там отговаря за цялостната стратегия, науката, актуалните събития, култура и развитие. В момента Енцио е директор на Гьоте институт за България и ръководител на отдел Културна програма.
От колко време сте в България?
Малко повече от три години.
Може ли да опишете позитивните тенденции в културния сектор у нас, ако сте станал свидетел на такива през тези години?
Има все повече инициативи от страна на независимия сектор. Индивидуалните инициативи се еманципират все по-решително, намират почва в културата и социалните въпроси, в областта на човешките права. Увеличават се дискусиите за съществените културно-естетически въпроси, които са свързани с политиката, като например за паметника “1300 години България”. “Топлоцентралата” е на път да се случи - голям успех и за градската администрация, и за независимата сцена. Академията за културен мениджмънт на Асоциацията за развитие на София, Гьоте институт и други европейски културни институти работи вече повече от три години. Тя се превърна в катализатор за концепцията на програмата на Гьоте институт. Много от бившите участници в академията се превърнаха в близки и надеждни партньори. Дори извън София, всъщност дори и извън България Гьоте институт успя да организира някои събития, които засилиха взаимовръзките - серии от прожекции на игрални и документални филми за социалистическото минало на Германия и България, музикални турнета, допълнителни етапи на академията, които са в сътрудничество с партньорите в Румъния, Гърция и Сърбия.
Какъв е опитът на Гьоте институт в организирането (или съорганизирането) на фестивали в България?
Ние осигуряваме интересни, важни и/или иновативни немски продукции за нашите фестивални партньори тук. Истинското предизвикателство е да опознаеш отговорностите и желанията на двете страни предварително, преди да е започнал фестивала. Ние имаме отлично партньорство с Антистатик, Международен театрален фестивал “Варненско лято”, София Филм Фест и някои други. До този момент Гьоте институт не е организирал свой собствен фестивал, с изключение на “Седмици на немския език”. Този фестивал ще се случи за втори път през пролетта на 2018 г.. Той обединява всички задвижващи, живи звена на немския език: от ученици и учители в училищата - до университетите, от преводачи до издатели и учени.
Какви са основните икономически потенциали зад една добре организирана и регулярна градска сцена за фестивали в нашия локален контекст?
Стойността на един град в европейски и международен контекст се увеличава, когато има жизнена и ярка сцена. Изникнаха много нови стартъпи през последните години, особено в областта на интериорния дизайн, архитектурата, индустриалния дизайн, мебелите, също така и софтуерни дизайнери. Но това не е единственият аргумент за икономически потенциал. Също независимите инициативи в различните райони на града, новооткритите галерии за съвременно изкуство оформят културната атрактивност и социалната консистенция на града - това е нещо повече от център, пълен с ресторанти, барове и магазини за сувенири. Фестивалите не трябва да бъдат единственият културен формат в един град и има много потенциал във вече съществуващите социално-културни обществени пространства - ОКИ ДК “Средец” и читалищата например, но също и градските музеи. За щастие София започва да преосмисля своите пространства. Гьоте институт, както и други културни институти с желание биха “акомпанирали” на тези процеси.
А какви са “скритите”, неизмерими стойности на масивните културни събития? Как можем да придобием представа за обхвата на социалния ефект?
Преди няколко години Британският съвет публикува едно изследване: “Culture pays”, а “Пловдив 2019” направи изследване за икономическия ефект на културата, в хода на подготовката за Европейска културна столица. Това, което липсва със сигурност е социалното, дори и духовното въздействие на културните събития и дейности. Със сигурност формулата не е само “събитието=фестивалът=човекът шоу”, а включва повече ангажиране и интеракция с притежателя на града - гражданина. Той или тя не е вече просто консуматор на културни продукти, а голяма част от креативния процес трябва да му/й бъде предоставена. Колкото повече хората се чувстват свързани с генезиса и “раждането” на едно събитие, толкова по-голямо би било и социалното въздействие от него.
Германия е може би топ локацията за съвременни български (и не само български, разбира се) артисти и потребители на такъв тип изкуство. Кое е специфичното в общественото отношение към културата и изкуството, което води до определени политики, позволяващи процъфтяването на културния живот на немска почва?
- Независимост на културните (и образователни) политики на регионите, окръзите и градовете
- Инвестиции на публични средства (на три равнища: федерално, регионално и общинско)
- Методите на изразходване на тези средства (не само с конкурси и състезания, но също и чрез предоставяне на пряка отговорност на кураторите и артистичните директори на общинските културни институции; не само за фестивали, събития и резиденции, но също така за финансиране на концептуални групи, културни мениджъри и организатори)
- Силно развито самочувствие и себеосъзнатост на самите артисти
- Воля и готовност от страна на артиста да направи всичко, за да успее. Дори и в Германия един артист не се сдобива с всичко автоматично - пари, пространство, техническа помощ, сигурност, транспорт и каталог на своите работи.
Има ли предстоящи публични събития в календара на Гьоте институт (или подкрепени от него) за които е добре да знаем?
- В партньорство със София филм фест ще има прожекции на немски филми от 60-те, както и гостувания на известни немски режисьори
- Съвместно събитие с фестивала 180 градуса
- Дигитална концертна зала на Берлинската филхармония
- Академия за културен мениджмънт 2018 - съвместно с Босна и Херцеговина, Гърция, Румъния и България
- Панелни дискусии за ролята на културата в контекста на българското председателство на ЕС
Проект „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2017 от фондация МОЖЕ.БГ, в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър" и Фондация " Бауерзакс".
Мненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.
