Токов удар лишава България от световна волейболна титла

В навечерието на решаващите срещи на българския национален отбор в Иран поглеждаме към историята на волейбола в България


От Моята българска история, публикувана на 20 юни 2018

Родните национали по волейбол вече са в Техеран за поредната серия важни срещи от волейболния турнир „Лига на нациите“. Докато очакваме мача срещу Германия на 22 юни, Теодор Борисов ни припомня един от славните и същевременно трагични моменти от историята на националния ни отбор по волейбол:

Моментът, в който токов удар лишава България от световна волейболна титла.

През годините волейболът се е сдобил със статут на втори най-популярен колективен спорт в България сред футбола, като някои от най-големите успехи през XXI век са свързани именно с него. Приемането му в олимпийското семейство се дължи до голяма степен на България, тъй като то се случва на 53-ата сесия на МОК, провела се между 23 и 27 октомври 1957 година в София. Тя е съпътствана от демонстративен турнир по волейбол, състоял се на стадион „Васил Левски“ под патронажа на „Народен спорт“. В него участие вземат България, СССР, Чехословакия, Румъния, Франция и Италия, като крайни победители стават домакините. Страната има и своите сериозни позиции на най-високо ниво – президентът на федерацията Ангел Бързашки е дългогодишен заместник-генерален и генерален секретар на ФИВБ (Международна федерация по волейбол), а официалният бюлетин на организацията се издава в София.

волейбол

По ирония на съдбата може би най-голямата трагедия на родния спорт е свързана именно с волейбол и с пропуснатия уникален шанс от България да има световна титла през 1970 година.

Тогава шампионатът на планетата се провежда на родна територия между 20 септември и 2 октомври, а градове-домакини на проявата са София, Ямбол, Кърджали и Хасково.

Подобно на предстоящото през септемри 2018 световно първенство, на което Бълария е съдомакин заедно с Италия, и тогава очакванията за добро представяне са сериозни. Година по-рано ЦСКА печели КЕШ, а основните играчи на отбора Васил Симов, Димитър Златанов и Димитър Каров са гръбнака на националния отбор. В първия етап тимът на Димитър Гигов попада в група с Белгия, Югославия, Италия, Израел и Иран. Мачовете в София се превръщат в триумф за българите и те постигат безапелационни 5 победи, без да загубят дори гейм. Във финалната група обаче вече са събрани най-добрите отбори в света – СССР, Чехословакия, Полша, Румъния, Белгия, Япония и изненадата ГДР. Източногерманците разбиват всички свои съперници с по 3:0, преди в предпоследния мач изненадващо да загубят от Япония с 2:3. В същото време българите са безгрешни, но дават общо 4 гейма на съперника си. Това означава, че те се нуждаят от победа в решителния мач срещу ГДР на 2 октомври 1970 г., игран в зала „Фестивална“.

Самият мач върви равностойно, но при резултат 2:2 българите започват ударно тайбрека и повеждат с 13:5. При 15 точки за успех в гейма според тогавашните правила изглежда невъзможно домакините да изпуснат победата. Внезапно обаче токът в зала „Фестивална“ изгасва и електрозахранването бива възстановено едва след половин час. Този момент дава началото на един от най-големите обрати в спорта, при който източногерманците спасяват 4 мачбола. Драматичният тайбрек завършва с успех 16:14 за ГДР, 3:2 в мача и краен успех на световните финали заради по-добър коефициент – 1,326 срещу 1,223. Това се оказва първото и единствено значимо отличие за волейболистите на ГДР, които година по-рано печелят състезанията за Световната купа на своя страна. Водещи фигури в тима им са  Зигфрид Шнайдер, Арно Шулц и Руди Шуман, последният от които е избран за играч на турнира.

Впоследствие в българската общественост са отправени обвинения към главния съдия на срещата от Румъния, но участниците в своеобразния финал отричат той да е повлиял на крайния изход на срещата. Пускат се и най-различни версии, с които трябва да бъде обяснен провалът – от индивидуални грешки и неспазване на указанията от Брунко Илиев и Димитър Каров, до пускане на резерви на игрището след токовия удар, за да могат и те да вземат премии за световната титла.

Именно този мач поставя началото на серията неудачи на волейболните национали в решителни срещи.

Само 2 години по-късно тимът достига до полуфинал на олимпийските игри в Мюнхен, където се изправя срещу Япония. Там азиатският тим изостава с 0:2 гейма и 3:7 в третия, но успяват да излязат от тежката ситуация и обръщат до 3:2, а несполуките на българските волейболисти в решителните мачове ще продължат и до ден днешен.

 

 

Теодор Борисов е докторант по съвременна българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Занимава се с темата за спорта като политика и пропаганда в социалистическа България. 

Теодор ще бъде наш специален гост в петия епизод на „Историци и истории", в който ще говорим за българския футбол и международната политика през социалистическата епоха. Между груповата фаза и тази на директните елиминации има точно един ден без мачове от Световното първенство. Именно тогава е и нашето събитие  – на 29 юни заповядайте в дома на MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Моята българска история