Тота Венкова: възрожденски пример за доброта и човеколюбие

На 8 март програма "Моята българска история" ви запознава с историята на една видна българка от Габрово.


От Ангел Златков, публикувана на 8 март 2021

И днес на ъгъла между улиците „Солунска“ и „Христо Ботев“ в столицата стои автентичната ѝ къща, в чийто мансарден етаж първата българска лекарка Тота Венкова е приютявала бедни жени, родилки. В продължение на десетилетие тя обучава своите млади сънароднички на по акушерство, същевременно давайки им личен пример най-вече за човечност и доброта. На 8 март 2021 г. си спомняме за родената в Габрово възрожденка с признателност и благодарност. Д-р Венкова завещава цялото си имущество на народа и се нарежда между най-щедрите дарители в българската история. 

В Габрово

Бъдещата лекарка Теодора Венкова е родена в разгара на Кримската война през пролетта на 1855 г. във въжрождеския град Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Още от малка по стара традиция тя се включва в издръжката на семейството, като помага на своите родители - баща ѝ е майстор на емении (плитки кожени обувки с остър нос и без ток). На крехка възраст младото момиче остава сирак, но е приютено от своята по-голяма сестра Радка и заживява в нейния дом.

По това време старопланинското градче е един от основните центрове на модерното българско възрожденско образование - младежи и девойки от цялата страна се стичат в неговите училища, за да се докоснат до красотата на знанието. Благодарение на грижовността на сестра си Теодора посещава начално училище, където нейният бистър ум и ученолюбие правят впечатление на габровската общественост. Така през 1871 тя получава стипендия от женското благотворително дружество “Майчина грижа”, с която две години по-късно завършва Главното девическо училище в града с отличен успех. Според условието на стипендията, след приключването на образованието си стипендиантите трябва да постъпят като учители където им се посочи, за да се наредят сред хилядите български възрожденци, строители на модерното българско общество. Така през 1873 година тя е назначена за учителка в Главното девическо училище, където има възможността да работи с една от най-известните и влиятелни български учителки по онова време - Анастасия Тошева, майка на прославения генерал Стефан Тошев.

По пътя на медицината

По време на Априлското въстание габровските училища са затворени, а жителите на града заедно с останалата част от българския народ преживяват тежките последици след потушаването на бунта. След избухването на Руско-турската война и преминаването на руската армия отвъд Дунав, всички училища в Габрово са превърнати във временни болници, а учителките помагат на ранените войници. Теодора изпълнява съвестно своя дълг, а талантът ѝ е забелязан от намиращите се в града руски военни лекари, които я насърчават след войната да продължи своето образование. В края на 1878 година тя получава стипендия от Санктпетербургското дамско благотворително дружество и благодарение на нея заминава за руската столица, където започва да следва медицина.

Животът в големия северен град не е лесен за младата българска и много скоро в следствие на суровия климат тя получава тежко белодробно заболяване и е принудена да се завърне вече в свободното Княжество България. След като възстановява своите сили, тя изявява желание да довърши своето обучение, за което подава молба до Министерството на народното просвещение. Чувствайки нуждата от образовани млади българи, които да изградят институциите на новата държава, министърът разпорежда нуждната финансова помощ да бъде осигурена.

Теодора се дипломира в Петербург през 1886 година и се връща в родината си, където постъпва на работа в болницата в град Русе. Младата лекарка през този период често сменя заведенията, в които работи, за да обогати своите знания и умения. Жаждата за развитие я провокират отново да замине за Руската империя, където специализира вътрешни и детски болести, след което завършва и курс по акушерство и гинекология във Виена - столицата на Австро-Унгария. Това я превръща в една от най-добре подготвените медицински специалисти в Княжеството ипровокира у нея желание да предаде своите знания и умения на по-младите момичета. Теодора става един от основателите и първи преподавателки в създадените Акушерски курсове към Александровска болница в София, а през 1899 г. е назначена като училищен лекар при Софийската девическа гимназия. Възпитана във възрожденския дух на взаимопомощ и доброта, тя открива в собствения си дом на ул. “Солунска” кабинет за безплатна женска консултация, където намират помощ много бедни и изоставени жени. Но тя е много повече от лекар, за нея Петър Колев споделя: „Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия.“

Същевременно вече известната и влиятелна лекарка не забравя помощта, която ѝ е оказана от семейството на по-голямата ѝ сестра след смъртта на родителите им. Тя съдейства на децата на своята сестра да получат добро образование и ги напътства по време на жизнения им път. Племенникът ѝ Иван Миневски завършва естествена история в Софийския университет и специализира в Гренобъл, като междувременно участва и в трите Войни за национално обединение като капитан, получавайки орден “Св. Александър.” След войните той става инициатор на първото в България честване на Деня на детето и създава благотворителна организация за поддържане на детски трапезарии в столицата.

По време на Войните за национално обединение здравето на Теодора се влошава и на 23 декември 1921 г. видната българска общественичка почива на 65-годишна възраст. До края на дните си тя помага на хилядите нуждаещите се от помощ жени и деца в следвоенна България, а малко преди смъртта си написва и своето завещение, с което оставя цялото си имуществото от над 1 милион лева в полза на нейните сънародници, с които се подпомагат Габровското училище и Софийския университет, а към Искрецкия санаториум са създадени 40 легла за лечение на болни от туберкулоза деца.

 

За Тота Велкова през 1963 г. Българската историчка Вера Мутафчиева пише: “В себеотрицанието и упоритото трудолюбие на своята дъщеря и възпитаница, Габрово сякаш е отразило целия си дух, своите просветни стремежи, своето свободолюбие - цялата онази липса на задържащи предразсъдъци, които десетилетия след края на турското робство продължават да сковават българката в една друго робство.”

Споменът за видната възрожденска българска се запазва дори и по време на комунистическия режим, като през 1985 г. се заражда идеята за пренасянето на мощите ѝ в родния ѝ град. Замисълът се осъществява едно десетилетие по-късно. В продължение на три дни мощите на Тота Венкова остават в църквата „Света Троица“, а храмът постоянно се пълни с габровци. Опелото се извършва от четирима свещеници, литийното шествие тръгва от мястото, където Тота е учила като дете. „По пътя през целия град се присъединяват още и още хора, които искат да бъдат съпричастни на събитието“, спомня си д-р Петър Цончев.

На 12 май 2005 г. по случай 150 години от нейното рождение тя е обявена за почетен гражданин на Габрово. В регионалния исторически музей в града и до днес могат да се видят вещи, които са били притежание на д-р Венкова, сред които и подарък покривка от първата жена, чието дете е изродила. 

През 2017 нашият екип се свърза с г-жа Райна Несторова, наследник на д-р Венкова, която разказа за историята на първата българска учителка в рубриката „Семейно радио" на БНР. Чуйте нейния разказ тук.

Сподели история

Знаеш ли историите на други видни личности от нашето общо минало? Сподели ги на нашата интерактивна историческа карта. Нека заедно да подредим пъзела на нашата история.

Защото твоята история е нашата обща история! Сподели я сега!

Автор

още от Моята българска история