Разложката гимназия - в началото бе дарението

Д-р Бранкова разказва как бяха положени основите на стогодишния храм на образованието в Югозападна България


От Jasmina Manavyan, публикувана на 10 декември 2018

Отколешно е уважението към изучилия се човек. За българина са важни две неща - да осигури дом за потомството си и да изучи челядта си. В нашия град образователната традиция е силна и нейното начало е положено преди няколко века. Килийните училища поставят онези здрави темели, които в първата четвърт на ХХ век ще доведат до откриване на частен гимназиален клас. Всички наши съграждани с любов и признателност го наричат “Разложката гимназия”. Една паралелка от 25 ученика за нас е цяло училище, нашата образователна вселена. На пръв поглед звучи пресилено, но това е за непознаващите преклонението на българина пред образованието и образования човек.

Само пет години след освобождението на Мехомия от османска власт синовете на Никола Каназирев, Петър и Иван депозират 200 000 златни лева в Министерството на народното просвещение. В писмото си от 22.06.1917 г. те поясняват, че дават тези пари “за издръжка на средно училище в гр. Разлогъ”.

До този момент образователното дело в града и района достига до степен прогимназия (отговарящо на днешното основно образование). Ученолюбивите младежи няма как да завършат средно образование в Мехомия (Разлог). Налага се да посещават средни училища в отдалечени населени места, което пък затруднява финансово родителите им.

Споделяйки идеята си за разкриване на частна гимназиална паралелка към съществуващото вече в града държавно училище с неговия директор Симеон Попконстантинов, двамата братя намират в негово лице сериозен и последователен свой привърженик. Техни съмишленици стават и членовете на местното читалище “15 септември 1903”, които съдействат още през есента, т.е. в началото на новата 1917/1918 учебна година на директора Попконстантинов да открие ІV-ти гимназиален клас. Събират се 25 ученика. Техен класен ръководител става прекъсналата за тази цел обучението си в Университета Надежда Гидикова. Канят я лично двамата братя.

Братята се грижат за всичко - намират квалифицирани учители, изплащат възнагражденията им, купуват учебници, учебни помагала, осигуряват отоплението на старата училищна сграда, поемат административните разходи.

Основната им цел е с дарените средства да се построи нова сграда за училището, а в първите години, тъй като “лихвите се капитализират като недостатъчни“ те поемат финансовата издръжка на училището.  Осигуряват даже и униформи на учениците, които те с гордост носят, защото ги отличават от всички.

Още през следващата учебна година стартира процедура по одържавяване на гимназиалните класове. На 11.ХІІ.1918 г. Министерството на народното просвещение изпраща в доклад до министерски съвет под № 20613 Законопроект за “преобръщане на частните гимназиални класове при Мехомийската прогимназия в класове на народна непълна смесена гимназия”. Законопроектът съдържа 3 члена, касаещи датата на превръщане на частните класове в държавни, източникът на издръжката им и правото на Министерството на народното просвещение да позволи превръщането на непълната в пълна гимназия или специално училище. Законопроектът е придружен от “Изложение на мотивите...за преобръщане на частните гимназиални класове на Мехомийската прогимназия в класове на народна непълна смесена гимназия”, подписани от министър Стоян Костурков (министър на народното просвещение за периода 1918-1919 г.). Министърът обяснява, че желанието на двамата братя съвпада с това на кметовете на околните на Мехомия села, “които намират, че последният град е най-сгодно място за откриване средно училище в тамошния край”. За местното население министърът казва, че “се отличава по своето ученолюбие”. В изложението си министър Костурков обяснява защо гимназиалната паралелка е разкрита като частна и какви стъпки предприема Министерството на народното просвещение, за да могат учениците от този клас да ползват правата на ученици, завършили държавни училища. За целта в края на същата учебна година в Мехомийското училище е изпратен представител на МНП, който присъства на изпитите на учениците от I-ви гимназиален клас. Очевидно учениците доказват отличната си подготовка, което е и атестат за работата на техните учители. Това позволява на Струмишки окръжен училищен съвет в началото на следващата учебна 1918/1919 г. да ходатайства пред МНП за откриване на II-ри гиназиален клас в Мехомийското училище, “но пак като частен”. Министър Костурков отправя молба към народните представители да дадат съгласието си за преобразуване на съществуващите частни класове в класове на “народна непълна смесена гимназия” като гласуват съответния законопроект. Мотивите на министъра са следните:

  • градът е естествен административен и географски център на съседните села;
  • населението силно желае откриването на гимназиални класове;
  • издръжката на двата класа е “достатъчно улеснена от дарението на г-да братя Каназиреви”;
  • “другите искания на Закона се изпълнени”

Съгласно Закона за народното просвещение от 1909 г. МНП може да разреши на общината, “когато се констатира нужда и възможност, по-нататъшно развитие на непълната гимназия в пълна или преобръщането и в специално училище”, което самите братя дарители са пожелали.

На 12.ХІІ.1918 г. Министерският съвет провежда заседание, на което съгласно протокол № 148 издава І-во постановление, одобравящо внасянето за разглеждане и гласуване в XVII-то Обикновено Народното Събраниа на Законопроекта за преобръщане частните гимназиални класове при Мехомийската прогимназия в класове на народна непълна смесена гимназия.

На 18.XII.1918 г. министър Костурков депозира доклад по този въпрос и в царската канцелария. На другия ден, 19. XII.1918 г. цар Борис III издава Указ № 59, с който разрешава внасянео на споменатия Законопроект в Народното събрание. С изпълнението на Указа е натоварен лично министър Костурков и на 20.XII. той внася пълната документация в канцеларията на Председателя на XVII ОНС.

Законът е приет по време на четвъртата извънредна сесия на XVII-то ОНС, по време на 43-то му заседание на 07.III. 1919 г. Законът съдържа три члена:

“чл.1. Частните гимназиални смесени класове при народната прогимназия в гр. Мехомия се обръщат от 1 април 1919 г. в класове на народна непълна смесена гимназия.

чл. 2. Гимназиалните класове на Мехомийската народна непълна смесена гимназия да се издържат от общината и от лихвите на фонда “Братя П. и Ив. Каназиреви”, управляван от Министерството на Народното Просвещение.

чл.3. На Министерството на Народното Просвещение се дава право, по свое усмотрение, да позволи по-нататъшното развитие на непълната гимназия до преобръщането и в пълна или в специално училище”.

Съгласно действащия Закон за народното просвещение от 1909 г. гимназиалната степен има два етапа - непълен и пълен. В периода 1920-1923 г. министър на народното просвещение е Стоян Омарчевски. Земеделдският министър прави няколко важни промени в българската образователна система:

  • въвежда задължителното основно образование;
  • въвежда двустепенна структура на средното училище - долен тригодишен отдел (4-7, сега 8-10 клас)с общообразователна насоченост и горен двегодишен отдел(8-9, сега 11-12 клас) с общообразователна или специална подготовка. Долният отдел на средното училище е продължение на основното училище, може да се диференцира на мъжки и девически. Подбудите на законодателя са демократични - да се разшири достъпът в основното училище, за да могат след това повече деца да продължат образованието си в средното училище.
  • През 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определяне на 1 ноември за Ден на народните будители.

При тази структура на образователната система първият приет гимназиален випуск на Мехомийската народна непълна смесена гимназия завършва обучението си през 1920 година. През същата тази 1919/1920 г. завършва и първият випуск, облечен с ученическа униформа от братята дарители. През 1930 г. новата училищна сграда вече е факт, разположена е в центъра на града. Модерната 16 класна сграда разполага и с физкултурен салон - лукс за много училища в страната по това време. От средата на септември 1944 г. гимназията ни по решение на специална комисия е превърната от непълна в пълна. От този момент нататък младежите в Разлог и района получават средно образование тук, в Разложката гимназия.

Година след година, випуск след випуск, Разложката гимназия дава знания на младите хора, учи ги на трудолюбие, отговорност, целеустременост. Всички те, възпитаниците на Разложката гимназия, пазят и следват завета на братята дарители - “Да бъдем полезни на България”.

 

Д-р Катя Бранкова

Автор
още по темата

още от Моята българска история