Излиза допълнено издание на сборника с намерените документи за Левски и Революционния комитет в османските архиви

Книгата ще включва всички намерени артефакти, разказва ни Виктор Комбов, уредник в Националния музей "Васил Левски" и откривател на важните документи.


От Моята българска история, публикувана на 2 юли 2020

Съвсем скоро ще излезе допълнено издание на сборника с откритите в османските архиви през 2018 година данни за Васил Левски и за борбата на българите за национално освобождение. Сборникът ще включва всички намерени документи, които могат да преобърнат настоящата теза откога и в каква степен османските власти са знаели за дейността на Васил Левски и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). 

През 2018 година Виктор Комбов, уредник в Националния музей "Васил Левски", с помощта на колеги установява, че в османския архив се намират 15 страници артефакти, свързани с БРЦК, включително устав, писмо и квитанции от Тетевенския комитет. Уредникът попада и на неизвестна досега снимка на Васил Левски с интересни данни, показващи, че с нея е бил издирван Апостола.  На гърба на фотографията на османотурски има данни за Левски като възраст, цвят на очи и място на произход.

Националният музей "Васил Левски" издаде един сборник с намерените документи, а сега - две години по-късно институцията подготвя второ, допълнено издание с важните архивни документи. Програма “Моята българска история” на MOVE.BG се свърза с Виктор Комбов, който ни разказва повече за проекта, за намерените артефакти, за тяхното значение, както и за ролята на музеите и новите технологии.  По интервюто работиха Ангел Златков и Марин Маринов.

Виктор Комбов в архива в Истанбул. Снимка: Личен архив.

Вие открихте непозната до онзи момент снимка на Васил Левски в архива на Османската империя в Истанбул. Как стигнахте до откритието и може ли да споделите с нас до какви други интересни документи се докоснахте?

За наличието на тази снимка в архива в Истанбул научих по частен път през лятото на 2018 г. След дълго проучване разбрах, че тя не е публикувана никъде. С директора на музея – Дора Чаушева решихме, че е редно да се отиде на място (в Турция) и да се направи опит неизвестната в България фотография да се получи по надлежния ред. 

Естествено, ние разчитахме, че щом там се намира такава снимка, могат да се открият и други непубликувани досега документи, съдържащи информация за нашата история. За щастие, нашите предположения се оказаха верни. Получавайки достъп до архивната единица, в която се съхранява снимката, с голяма изненада установих, че там има още 15 други документа, сред които имаше и материали на български език. 

Не очаквах, че в Османския архив в Истанбул ще намеря квитанции на революционен комитет, окръжно писмо и Устав на БРЦК и то в една и съща единица с фотографията на Апостола. Сякаш пред мене стоеше полицейско досие на издирван от властта човек. Но шокиращите за мен открития не свършиха дотук. Продължих да се ровя из фонда „Главно везирство“, където беше и снимката, и за мое щастие успях да попадна на още няколко архивни материали на османтотурски, съдържащи информация за Васил Левски и неговата революционна организация.

След като документите бяха преведени от изключителните професионалисти – доц. Стефан Андреев, проф. Иван Добрев и проф. Орлин Събев, установихме, че сме се натъкнали на много ценни свидетелства, някои от които носят информация, преобръщаща досегашни наши представи за протичането на процесите в онези времена. 

Пример за такива документи са част от откритата от мен кореспонденция, водена през лятото на 1872 г., между дунавския валия Ахмед Хамди паша и великя везир Мидхат паша. От тези архивни материали разбираме, че османската власт е разполагала с подробна информация за комитетската мрежа и за главните действащи лица в нея преди Арабаконашкия обир. 

Интересното е, че в едната докладна записка, съставена от Дунавския валия, фигурират имената на най-изявените комитетски дейци, сред които е и това на Васил Левски като главен организатор, изпратен от БРЦК. Още тогава османската власт е знаела за ролята на Апостола в революционната организация и затова къде са се намирали неговите доверени съмишленици в Българско. 

С тези нови данни ние ще трябва да преосмислим дали наложената теза, че провалът и разкритията в революционната организация идват след обира в Арабаконак всъщност е правилна или да търсим нови отговори на този въпрос.

Къде и кога ще бъдат публикувани документите? Планирате ли допълнителни търсения в османските архиви?

Нашият музей подготвя второ допълнено издание, което ще включва всички документи, които аз получих като дигитални копия през 2018 г. в Истанбул. Тези на османотурски език – в превод на български език и дигитални копия, а документите на български език – само като дигитални копия. Подготвя се и издание от проф. Орлин Събев, който преведе едната част от документите. То ще бъде осъществено по проект на УниБИТ това лято. В изданието проф. Орлин Събев ще включи и други документи от Османския архив, които той е проучил допълнително.

Не е изключено в бъдеще да инициираме ново издирване на документи в Истанбул. 

Какво мотивира един млад човек да се занимава професионално с история и да работи в музейна институция?

Историята е моята страст още от ученическите ми години. Оттогава започнах да се интересувам по-надълбоко от миналото на България, а и изобщо на света. Това е и причината след като се дипломирах да запиша специалност „История“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. 

Едва завършил своя бакалавър имах щастието да започна работа в една от най-уважаваните институции в България, свързана с историята – Национален музей „Васил Левски“. Това място още повече ме предразположи да се развивам в науката. Започнах да участвам в научни конференции, да правя проучвания. Така успях да стигна и до откритието в Османския архив. 

Вашият музей е доста активен сред местната общност в Карлово. Какво е значението на музеите в обществото на 21 век? Върху какви инициативи работите?

В 21 в. музеите придобиват ново значение. Освен класическите им функции – да събират, опазват и популяризират културни ценности, днес успешно се приобщават към реалностите на съвремието. 

Сътрудничеството между училищата и музеите сега не е само покрай зелените училища и екскурзиите. Днес музеите са място за извънкласни занятия. Нашата институция е една от първите в България, която създаде своя многогодишна образователна програма - за целия начален етап на обучение от първи до четвърти клас. В нея вече участват стотици деца, които посещават музея по няколко пъти в годината. 

През 2018 г. съвместно с Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните създадохме програма за обучаване на ученици да работят като екскурзоводи. Благодарение на тази инициатива вече две лета към музейния ни екип се включват и обучените млади ентусиасти, които на доброволни начала ни помагат в работата с посетители.

Снимка: Национален музей "Васил Левски".

Каква е ролята на новите технологии в науката за миналото и в развитието на музейното дело?

Новите технологии изиграват съществена роля и в нашата наука. Смятам, че усилията, които се полагат за дигитализирането на фондовете на архивите, библиотеките и музеите ще дадат своите плодове в бъдеще. Изследователите ще могат много по-лесно да намират исторически извори и да работят с тях. 

Музеите пък вече имат възможността по много по-интерактивен начин да представят своите културни ценности пред посетителя и да го заинтригуват още повече, а благодарение на Интернет посланията им могат да стигнат до всеки един гражданин на света.

А вие?

Знаете ли неизвестни данни за българската история, свързани с важни личности, събития или места. Разкажете ги на нашата интерактивна карта.

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история