Ветово – откъде произлиза името на града ?

Нашият читател Октай Алиев ни разказва теориите за произхода на наименованието на град Ветово.


От МOVE.BG, публикувана на 13 март 2019

Откъде произлиза името на град Ветово? Какви са хипотезите? Какви са легендите?

Китното градче Ветово е с население от 4 200 души, от които 2 125 мъже и 2 075 жени. Един от будните млади мъже, Октай Алиев, ни изпрати интересна статия за произхода на наименованието. 

Октай е роден на 1 февруари 2000 г. Занимава се с османска история през Класическия период (XIV - XVII в.), българските земи под османско владичество (XV-XVII в.) и развива краеведска дейност (история на Ветово). През 2016 г. става администратор на "История на света". Пише и публикува свои статии в сп. "Времена".

Приятно четене:

Ветово е град в Северна България, област Русе, административен център на община Ветово. Градът се слави със стари традиции, култури и древна история, като намерените предмети и културно-историческо наследство във Ветово датират още от Римския период. Освен със стари традиции и култури, селището се слави още с пъстрия си етнически състав, който включва близо 6 етноса.

Трудно е да се определи през коя година точно е създаден градът или близко до него селище, но по всичко си личи, че в близост до Ветово са съществували древни селища. Доказателства за това са откритото палеолитно находище “Черна пещера” – тракийско антично и средновековно селище в местността “Кадийца” на десният бряг на река Бели Лом, както и антично средновековно селище от Втората българска държава и скална църква на 4 км. от града.

Местните легенди и предания също подкрепят тезата, че Ветово е древен град, създаден още преди завладяването на българските земи от османците към края на XIV в. Едно предание гласи, че през османското владичество стоките от Русе към Шумен и Варна се пренасяли с кервани, а те спирали да почиват във „Ветуа“ – т.е. на хълмиста поляна.

Има няколко легенди за произхода на името на Ветово. Широко застъпено сред местните турци е легендата за основаването на Ветово от турския (османския) военачалник, може би към края на XIV, началото на XV в. Преданието гласи, че турският военачалник „напълнил чибука си с тютюн и понечил с него да си гребне огън, обаче нагребал толкова много и с пепел, щото изпуснал възклицанието : „Уйт ветова далдамасъ олду !“, т.е. ветовското загребване стана“. Това произвело смях сред другоселците, които се намирали до турския ага и оттам нататък, когато ставало въпрос за това селище, жителите му казвали „ветовадам“, „ветовалъ“ – т.е. от Ветово.

Друга версия за произхода на името на Ветово е, че то е образувано от прабългарските думи „вет“ и „ова“, т.е. хълм и поляна, но тааи хипотеза не намира добра почва за развитие.

Местните българи примерно често казват Вятово и вятовчанин вместо Ветово и ветовчанин. Това се дължи на „якането“ при говорене, което е характерно за този край.

Трябва да се отбележи задължително, че е и двата варианта не са грешни, но официално градът се казва Ветово и това не е от вчера – има документи, които го доказват. Например Ветово се среща в документи и извори от 1530 г., 1656-1657 г., 1694 г. и в ред пътеписи, като този на известния османски пътеписец от XVII в. Евлия Челеби, в пътеписа на Карстен Нибур от 1761 г., на Йохан Христофор фон Киндсперт от 1762 г. и на Самперт Нигел. Във всички тези извори и пътеписи името на града се среща така : Ветова, Ветово, Ветовчинче. Никъде то не е написано с „я“. Но спорът дали се пише с „е“ или „я“ продължава и днес.

След Освобождението при първото преброяване на населението на Княжество България през 1880 г. името на Ветово се среща, написано по следния начин : „Вѣтово“, т.е. с буквата „ѣ“ (ят). През 1945 г. правителството на Кимон Георгиев извършва правописна реформа, с която премахва буквата „ѣ“ от българската азбука и се въвежда писане на „я“ или „е“ по така нареченото „ятово правило“. Според „ятовата граница“ буквата „ѣ“ в Западна България се изговаря като „е“, а в Северна и Източна – като „я“. Затова местните жители на Ветово го наричат Вятово, но в официалните документи то е написано с „е“ и след Освобождението.

Важно е да се отбележи обаче, че ако потърсим в Държавните архиви информация за „Ветово“ и „Вятово“, то ще излизат архивни единици и за двете. На 4 септември 1974 г. Ветово е обявен за град с Указ № 1942 на Държавния съвет на Народна Република България. Твърди се, че тогава „Вятово“ било написано с „е“ и оттам е останало „Ветово“. Това също е възможно с оглед, че Указът е издаден в София, където според ятовата граница се използва „е“.

Указ за обявяването на Ветово за град. Снимка: Октай Алиев.

Има твърдение, че името на Ветово е произлезло от „вехто“ – стар, отдавнашен. Тази версия засега изглежда най-приемлива. Лично според мен, ако селото е било основано от османския военачалник, името на града може да произлиза и от „фетва“ – писмен документ, становище по теологичен или правен въпрос.

Всички тези митове и легенди, предположения и твърдения обаче не дават точно фиксиран отговор на въпроса откъде произлиза името на Ветово. Може би бъдещите археологически и исторически изследвания на града ще хвърлят ярка светлина върху тази тема, но засега най-приемлива изглежда предпоследната предложена теза за произхода на името на Ветово, а именно от „вехто“. Но ако в бъдеще се докаже с точност през коя година е основан градът, то тогава нещата с произхода на името ще се променят коренно.

Манифестация във Варна на селскостопанските производители, 1935 г. Снимка: Октай Алиев

Използвана литература:

Немски и австралийски пътеписи за Балканите (XVII-XVIII в.), (увод, подбор и коментар Михаил П. Йонов), С., 1986

По следите на насилието (съст. П. Петров), ч. I, С., 1987 г.

По следите на насилието (съст. П. Петров), ч. II, С., 1988 г.

Турски извори за българската история, т. VIII, С., 2001 г.

Френски пътеписи за Балканите, XIX в. (съст. и ред. Б. Цветкова), С., 1981

Христоматия по история на България, т. III(съст. Цв. Георгиева, Д. Цанев), С., 1982 г.

Цикалов, В. История на икономическите и политически борби в гр. Ветово - Русенски окръг, Русе, 1979

тагове
Актуално,
Автор
още по темата

още от Моята българска история