Време е за дигитална индустриална революция

Какво представлява Индустрия 4.0 и има ли почва у нас


От Александра Козбунарова, публикувана на 30 март 2017

Представете си бързо и на цената на масово производство да можете сами да направите дизайн на обувките си в интернет, а два дни по-късно да ви ги доставят. Платформата Индустрия 4.0 дава възможност да се произвеждат единични стоки на цената на масово произведени такива, при това с най-високо качество. Основата за такъв тип производство е инфраструктурата от интелигентни, дигитално свързани системи и производствени процеси. Така Индустрия 4.0 се отнася до целия производствен цикъл на един продукт: от идеята за разработка, през изработката, дистрибуцията и използването, та чак до рециклирането му.

Едновременно с това едва около 2% от европейските компании се възползват пълноценно от възможностите на дигиталните технологии според данни на Евростат. Цифровата икономика е важен двигател на иновациите, конкурентоспособността и растежа, с голям потенциал за развитие на предприемачеството и малките и средните бизнеси.

Защо е важно

Нововъведенията в технологиите като интернет на нещата, комуникационни мрежи от пето поколение (5G), компютърни услуги в облак, анализ на данните и роботиката променят продуктите, процесите и бизнес моделите във всички сектори, като в крайна сметка създават нови отраслови структури, тъй като глобалните вериги на стойността се променят.

Дигитализирането на производството може да доведе в голяма степен до автоматизация на индустрията, което ще позволи свободното движение на индустриални производства в Европа. Цифровото производство може да достигне 3,2 трилиона евро в страните от Г20 и вече допринася за 2,8% от БВП, което води до растеж и създава нови работни места. Важно е да се отбележи, че над 75% от добавената стойност, създадена от интернет технологиите, е в традиционните отрасли и се дължи на увеличаване на тяхната производителност.

Европа има водеща позиция в много производствени сектори, но също така и в много индустрии от сектора на услугите. Три четвърти от стойността на цифровата икономика ще дойде от традиционните бизнеси.

Умни фабрики и други възможности

Говорейки за Индустрия 4.0, трябва да се има предвид, че това е платформа и с какво съдържание ще бъде изпълнена предстои тепърва да се концептуализира.

В индустриалните стратегии първоначално са идентифицирани следните ключови технологии, които обуславят развитието на Индустрия 4.0: индустриален "Интернет на нещата“ (Industrial Internet of Things – IioT), симулации, добавена/виртуална реалност (VR/AR), автономни роботи, облачни технологии (Cloud computing), киберсигурност, триизмерно/адитивно отпечатване (3D printing), хоризонтална и вертикална системна интеграция, анализи в големи информационни масиви (Big Data).

Този списък се допълва и с нови технологични решения, които ще изиграят водеща роля: изкуствен интелект и когнитивни системи, машинно самообучение, интелигентни мобилни приложения, блокчейн технологии, цифрови платформи и други. Списъкът с технологии, който ще се отрази съществено върху развитието на обществото, икономиката и индустриалното производство в близките 5 до 10 години, не може да бъде изчерпателен при настоящото ниво и динамика на технологични иновации.

България на картата на Индустрия 4.0

И докато в Германия, където възниква концецията за Индустрия 4.0, до 2020 г. са планирани 40 млрд. евро годишни инвестиции във въвеждането на съответните системи, а 20% от автомобилните компании вече използват автоматизирани и автономни системи в производствата си, картината в Бълагрия изглежда доста различно. Тук дискусиите са на ниво дигитализиране на бизнес процесите, но не и на производствените такива.  Относителният дял на предприятията, чиито бизнес процеси са автоматично свързани с тези на техни доставчици и/или клиенти за 2015 г., е най-висок при големите компании с над 250 служители – съответно 34%. При малките и средните компании той е сравнително нисък – под 25% от посочените организации използват автоматизацията във връзка с управление на веригата на доставките.

Забелязва се, че при малките предприятия до 49 служители процентът е едва 20,7%, докато 60,8% от големите компании са използвали ERP (Enterprise resource planning) система.

Процентът на предприятия, които използват онлайн процес по закупване на стоки или услуги онлайн (procurement), е нисък и при трите категории компании – малки (12,3%), средни (14,8%) и големи (23,9%). Според изследвания близо една трета от работодателите у нас предвиждат в средносрочен план обучения на служителите си в сферата на цифровите компетентности.

Според анкета, проведена през пролетта на 2016 г. от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) сред 59 български, германски и чуждестранни фирми-членки, повече от 80% от анкетираните оценяват ролята на цифровизацията в своята компания като „решаваща“ или „много значима“. По отношение на актуалното ниво на цифровизация над половината от запитаните отговарят, че то е над средното. Близо 90% от фирмите до три години вече ще са направили стъпки в посока цифровизиране на процесите, а 64% отговарят, че разполагат с отдел или служител, отговорен за това. Над 70% от анкетираните през следващите пет години ще инвестират до 3% от оборота си.

Как да се въведе Индустрия 4.0 и да се изпълни със съдържание

Както и какви са конкретните стъпки към прилагането на практика на тези технологии в производствените процеси в България, ще се обсъди в рамките на организираната от Министерството на икономиката конференция “Индустрия 4.0”. Събитието ще се проведе на 31 март в “София Тех Парк”.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално