Защо да измерваме фестивалите?


От Нели Стоева, публикувана на 14 август 2017

В последните години в България, както и в Европа, се наблюдава ясна тенденция за  умножаване и разнообразяване на фестивалите. Това, разбира се, е хубаво, тъй като фестивалите дават възможност за обогатяване на културния живот там, където се провеждат, задават нови тенденции в изкуството, развиват вкуса на публиката и осигуряват по-широк достъп до култура. Не на последно място те са и стимул за икономиката и туризма в градовете.

Заедно със самите фестивали се развива и изследователският интерес към тях, включително и в България. Все още липсва обаче ясно разбиране за връзките и взаимодействията между регулярното предлагане от страна на традиционните културни институции и фестивалните събития в културата. Липсват задълбочени изследвания върху възможностите на фестивалите да формират трайни и устойчиви нагласи за потребление на културата. Недостатъчно изследвани са и различните ефекти, които фестивалите оказват върху културния, социален и икономически живот в общността.

Затова инициирахме проучването „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“. Проектът няма за цел да запълни всички тези липси. Негова задача е да фокусира вниманието върху възможностите за изучаване на специфичните ефекти от фестивалите, с цел извеждане на добри примери и практики и развитие на средата.

 

Европейският опит

В западноевропейски контекст фестивалите се радват на повишено изследователско внимание - през последните години са провеждат множество изследвания относно различните ефекти, които те произвеждат както върху културния, така и върху социалния и икономическия живот в обществото. Струва си да се открои унгарският опит с изграждането на рейтингова система на фестивалите , разработена през 2010 г. от Регионалната обсерватория за финансиране на културата в Централна и Източна Европа. Тя оценява художественото качество и концепция, но също и приноса на фестивалите към местното развитие, социалната интеграция, качеството на живот, околната среда и т.н.

Системата работи на базата на доброволна регистрация на фестивалите, които сами предоставят информация, като използва мониториране и оценка от страна на независими експерти. Директорът на обсерваторията в Будапеща Питър Инкей изрично отбелязва обаче, че подобна система може да работи само ако е придружена от стимула на допълнителното публично финансиране.

Между общоевропейските инициативи се откроява Европейският проект за изследване на фестивали. Той се ръководи от международен интердисциплинарен консорциум и е фокусиран върху динамиката на художествените фестивали днес. Основните му теми на проучване включват устойчивостта на фестивалите, фестивалните политики и финансирането на фестивали, влиянието на художествените фестивали върху градското развитие, развитието на публиките, както и връзката на фестивалите с постоянно действащи културни организации.

Голяма част от материалите по проекта са достъпни на сайта на Европейска фестивална асоциация, която е един от най-активните поръчители и популяризатори на изследвания върху фестивали на европейско ниво. През 2014 г. асоциацията инициира пилотен проект „Европа за фестивали, фестивали за Европа“, подкрепен от Европейската комисия. Проектът подбира и оценява най-качествените събития във фестивалната сфера и ги отличава с приза „Европейски фестивал“. Подборът се осъществява от Международно фестивално жури от експерти в областта на изкуството, културата, бизнеса и политическия сектор, а през 2017 г. измежду номинираните има и български представител – Международният театрален фестивал Варненско лято.

Наградата „Европейски фестивал“ е преди всичко знак за качество, но получаването ѝ е предпоставка за разширяване на международните контакти и по-добър достъп до информация за фестивалите сред техните партньори и публики. Кандидатите трябва да отговарят на три критерия: артистична отдаденост, участие в живота на местните общности, европейска и глобална перспектива. Отличените фестивали се превръщат и в своеобразен образец за останалите кандидати, като задават стандарт за високо качество на художествената програма и превръщат градовете си в желана туристическа дестинация. В допълнение инициативата дава възможност да се набере база данни за фестивалите в Европа, която ще допринесе за по-ефективното им изследване.

 

Домашните практики

В български контекст именно липсата на бази данни и изчерпателни източници на информация за фестивалите е едно от най-големите предизвикателства пред изучаването им. Нито Министерство на културата, нито Националния статистически институт набират системно данни относно ефектите от провежданите в страната фестивали. Това изправя всяко изследване на техните социални, културни и икономически ефекти пред сериозни трудности.

Въпреки това през последните години са осъществени няколко проучвания върху български фестивали, които позволяват да се откроят някои общи характеристики и проблеми. Най-активна изследователска дейност развива Българска фестивална асоциация – в това число редица проучвания на европейски, норвежки и български модели на финансиране и добри практики, както и на финансовата и юридическата рамка в България.

Въз основа на изследователските резултати и съвместната работа с норвежките партньори, в края на проекта е разработена „Бяла книга с анализи и предложения за реформи в сферата на фестивалите в България”. Бялата книга съдържа редица препоръки, които са актуални и към настоящия момент, и включват създаване на Фонд за фестивали, създаване на Програма „Фестивали” към Национален фонд „Култура, разработване на ясни и прозрачни процедури за кандидатстване за финансиране, разработване на адекватни критерии за оценяване, мониторинг и контрол при реализацията на фестивалите, както и препоръки относно правната база за публична подкрепа на фестивалите. Препоръките имат за цел да създадат благоприятна и подкрепяща среда с ясни и прозрачни регламенти и условия за осъществяване на фестивална дейност в България. За съжаление голяма част от тях все още не са взети под внимание от страна на публичните власти.

Известно изключение в това отношение прави Столична община, която създаде отворена конкурсна процедура за включване в Културния календар на общината, а от 2012 г. редовно осъществява и мониторинг върху събитията, включени в Календара. През миналата година са наблюдавани 39 различни фестивални събития в София, а оценката включва проучване на удовлетвореността сред публиките, самооценка сред организаторите на културни събития и медиен мониторинг. За съжаление сред индикаторите за оценка на мониторинга не попадат измерители на икономическия ефект от фестивалите.

Сред останалите проучвания върху фестивали внимание заслужават и фондация „Sofia festivals”, това на Десислава Стойчева от 2011, текстовете на Николай Йорданов и Камелия Николова, изследванията върху фестивалите на д-р Любомир Кутин.

Видно е, че проучвания върху фестивалите и фестивалната култура в България съвсем не липсват. Проблемът е, че много от тях се правят изолирано и без детайлно познаване на предходните изследвания, без надграждане и систематизиране. Често те разчитат на фрагментарни и непълни данни за относително кратки периоди, което пречи да се установят по-дългосрочни тенденции и посоки на развитие, както и трайни социални, културни и икономически ефекти. Независимо от това те позволяват да бъдат изведени някои общи характеристики и проблеми на фестивалите в страната.

Голяма част от тези проблеми произтичат от особеностите на общинските финансиращи програми. А какви са те ще разкажем съвсем скоро в продължение по темата!

 

 

Проект „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2017 от  фондация МОЖЕ.БГ, в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър" и Фондация " Бауерзакс".

Мненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура