Калин Калпакчиев е съдия в Софийски апелативен съд и член на ВСС от съдийската квота. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Право“ през 1993 г. Специализира в САЩ и Франция. Започва през 1995 г. като съдия в Добрич, от 2000 до 2005 правораздава в СРС, а от 2005 досега е наказателен съдия в Софийския апелативен съд. От 2009 до края на 2011 г. е преподавател по наказателно право в Националния институт на правосъдието. Практикувал е и 2 години като адвокат. От 2012 г. е член на ВСС от квотата на съдиите.
Доверието в правосъдието и качеството на съдебната дейност в голяма степен зависят от професионалната компетентност и морална устойчивост на съдиите. Защото „най-голямата гаранция за злоупотреблението с всеки принцип, можем да кажем за правилното приложение даже и на закона, лежи в личността на съдията. Добри закони и лоши съдии е явление по-нежелателно, нежели лоши закони и добри приложители”. Последното е написано от видния български юрист проф. Любен Диков през 30-те години на миналия век.
Проблемите:
Атестиране
Правилата за атестиране на съдиите бяха създадени през 2009 г. в отговор на изискванията на професионалната общност и на обществеността за усъвършенстване на кадровия подбор в системата.
Въпреки последователното усъвършенстване на законовите положения на атестирането в Закона за съдсебната власт (ЗСВ), целите на тази процедура – да се осъществи обективна оценка на действителните качества на отделния съдия – на практика не са постигнати и към настоящия момент.
В последните години сред съдийската общност се утвърди тезата за необходимостта от създаване на централизиран орган по атестирането, съставен от съдии, които да се избират от общите събрания на съдиите за определен срок. Реализирането на посочените идеи изисква цялостно нова законодателна концепция на процедурата за атестиране. Измененията на ЗСВ, изготвени през 2015 г. от Министерството на правосъдието, са насочени към реализиране на тази идея. Промяната в начина на оценяване на съдийската работа се налага, защото в момента атестирането е изцяло формален процес. Показателно за това е, че повече от 90% от съдиите имат еднакви (отлични) оценки, което не отчита действителните качества на съдиите, проявени в тяхната работа.
Най-общо новата законодателна концепция е насочена към създаване на постоянно действаща атестационна комисия към ВСС, която да е съставена от съдии с доказано висок професионализъм и признат авторитет от колегите си. Членовете на тази комисия ще се избират от общото събрание на съдиите, като за срока на своя мандат ще се занимават само с оценка на работата на съдиите от цялата страна. Така се създават гаранции, че съдиите ще бъдат оценявани по достойнствата на своята работа, по единни критерии, прилагани от най-добрите и признати от колегите си професионалисти. Качеството на съдийската работа следва да се преценява така, че да не се ограничава и застрашава независимостта на съдията по конкретните дела. Най-общо на оценка подлежи поведението на съдията в съдебно заседание и отношението към страните по делата, доброто познаване на законите, съдебната практика и правната доктрина, добрият правен език, задълбочеността и изчерпателността на съдебните решения.
Въз основа на така изготвената обективна оценка на работата на съдията следва да се извършва и повишението му в длъжност в по-висшите съдебни инстанции. Така ще се гарантира високото качество на правосъдието, което ще вдъхва доверие в обществото.
Конкурси за повишение на съдиите
Общият преглед на организираните и проведени до момента от ВСС конкурси позволява да се обобщи, че съществените нерешени проблеми на нормативната регулация и фактическо положение относно процедурата за повишаване на съдиите се свеждат до липса на гаранции, че системата за кариерно израстване се основава на вярна и задълбочена оценка на работата и проявените професионални качества на съдията до момента и на убедителна и мотивирана прогноза за пригодността му за по-високата съдийска длъжност. Практиката на атестирането на съдиите до момента недвусмислено показва, че при така създадената система за оценка, основана на формални и статистически критерии, се постига „уравниловка” (почти 90% от съдиите са с максимално високи оценки), която не позволява да се постигне конкретна и вярна оценка за дейността на съдията при отчитане на качествените критерии и показатели.
При така създаденото фактическо положение основно и решаващо място в действащата конкурсна процедура за повишаване на съдиите заема оценката от т.нар. събеседване с кандидатите. Формата и съдържанието на събеседването не е детайлно уредено в Правилата, приети от ВСС през месец март 2013 г. До голяма степен начинът на провеждане на събеседването зависи от организацията, която създава всяка отделна конкурсна комисия. Не са малко случаите, в които събеседването се превръща в изпит по съответната материя, а това явно противоречи на смисъла и предназначението на конкурсната процедура – въз основа на оценка и проверка на качеството на досегашната работа на съдията да се направи обоснована прогноза за това кой от всички съдии кандидати притежава най-добрите качества, за да изпълнява длъжността в по-горен съд. Това означава, че комисията трябва да познава добре работата на съдиите, измежду които следва да извърши подбор, за да бъдат повишени най-добрите в по-горния съд. С тази цел е въведено изискването членовете на конкурсната комисия да се запознаят с шест съдебни акта на всеки съдия (три - избрани от него и три - избрани на случаен принцип). Практиката показва, че това не е достатъчно, за да се придобие пълна и цялостна представа за качеството на работа на съдията. Освен че комисията не разполага с много време за проучване на актовете, няма изискване и възможност за проучване на самите съдебни дела, което би дало много по-точна представа за работата на съдията. Липсата на ефективно и качествено атестиране на дейността на съдиите, което принципно трябва да е в основата на повишението и кадровия подбор, не може да бъде компенсирано от изискването за запознаване с шест акта на съдията от последните три години преди конкурса
Решенията
Подобряването на системата за подбор и повишение може да се постигне с усилията на един реформиран ВСС, а от друга страна, и с изменение в нормативната уредба. Задължение на ВСС с оглед и принципа за независимост на съдебната власт е приемането и разработването на подробна правна регламентация на отделните етапи от провеждане на конкурсните процедури.
1. В рамките на действащата законодателна рамка подобряването на дейността на ВСС при провеждане на конкурсите следва да се концентрира в следните насоки:
1.1. Изготвяне на „профили” на конкретните съдийски длъжности в системата на съдебната власт, които да дадат яснота по въпроса какви професионални качества се изискват за качествено и ефективно изпълнение на включените в обема на съответната длъжност задължения;
1.2. Внимателно формиране на персоналния състав на конкурсните комисии, чиито членове трябва да отговарят на изисквания за висок професионализъм, нравственост и специализация по конкретната правна материя;
1.3. Ясно дефиниране на обща рамка за провеждане на събеседването – определяне на целите, критериите, формата, методите, продължителността на събеседването, изясняване на съдържанието му, така че събеседването да не представлява изпит и да измества фокуса от оценка на качеството на съответния съдия до този момент.
Основната цел на конкурса за повишение или преместване е да се определи максимално точно пригодността на съдията за изпълнение на задълженията, присъщи на другата длъжност, за която кандидатства. В този смисъл общата крайна оценка на съдията по същество представлява една прогноза за това дали и до каква степен е подходящ за качествено осъществяване на длъжността, за която кандидатства. При тази преценка, разбира се, е необходимо щателно да се проучат резултатите от досегашната дейност на кандидата на основата на атестацията му. Това обаче не е достатъчно, като именно събеседването е от съществено значение за извеждането на обоснована прогноза за пригодността на магистрата за изпълнение на вакантната длъжност, за която кандидатства. Оценката на комисията относно класираните кандидати трябва да е писмено словесно мотивирана.
Без да се превръща в своеобразен „изпит” на кандидата, под формата на свободен разговор събеседването би трябвало да представлява дискусия по определени практически въпроси от съответната материя, за практикуване на която съдията кандидатства, с цел установяване на притежаваните от него: специализирани правни познания и квалификация в съответната област на правото; способност за правилно прилагане на теоретичните правни познания съобразно закона и съдебната практика; способност за анализ на юридически проблеми; умения за оптимална организация на работата и др., задължително интерпретирани от гледна точка на конкретните изисквания за конкретната (по материя) свободна длъжност.
Подробната уредба на събеседването трябва да се уреди с вътрешните правила, приети от ВСС.
2. Предложения за усъвършенстване на законодателната уредба на конкурсите:
2.1. До настоящия момент липсва дългосрочна политика на планиране на развитието на човешките ресурси в съдебната система.
Необходимо е да се въведе задължение на ВСС да планира свободните длъжности за съдиите за всяка следваща година, като се съобразява с натовареността на съответните съдилища, кадровите им нужди и мотивираните предложения на председателите на съдилищата.
2.2. От съществено значение е и въпросът кои точно съдии участват в конкурсните комисии. Няма спор, че за да се извърши обективно и качествено оценяване, компетентността на оценяващите задължително трябва да надхвърля компетентността на оценяваните. В тази насока, освен необходимостта членовете на конкурсните комисии да практикуват правна материя съобразно обявения профил на свободните длъжности, би следвало да се подобри процесът на селекция на персоналния състав на комисиите. Понастоящем съгласно чл. 36, ал. 6 от Правилата на ВСС относно реда за провеждане на конкурсите поименният състав на всяка комисия се определя от ВСС чрез изтеглен на публично заседание жребий, както следва: на нива районни и окръжни съдилища - съответно измежду съдиите в апелативните съдилища; на нива апелативни съдилища и Върховен касационен съд – съответно измежду съдиите във Върховния касационен съд; на нива административни съдилища и Върховен административен съд – съответно измежду съдиите във Върховния административен съд.
Следва да се обмисли ЗСВ да приеме идеята за стесняване на кръга от съдиите в апелативните съдилища, които могат да участват в конкурсни комисии. Те биха могли да бъдат избирани (при запазване на принципа на публичен случаен избор чрез жребий) не измежду всички съдии в апелативните съдилища в РБ, а измежду съдиите, включени в поименен списък, определен от Общото събрание на съответната колегия на ВКС. Касационните съдии имат най-добър поглед върху качеството на съдебните актове на съдиите от апелативните съдилища и съответно върху професионализма им. По този начин може да се допринесе за унифициране на стандартите при оценяване и преодоляване на опасностите от пренасяне в конкурсните процедури на разнопосочни местни практики.
Друг вариант, който може да се дискутира при изменение на ЗСВ, е създаване на компетентност на Общото събрание на съответния окръжен, апелативен съд и колегиите на ВКС да определят мотивирано и въз основа на оценка за работата им съдиите, които да бъдат повишени, измежду всички кандидати за длъжността. Съдиите от по-горния съд по естеството на инстанционния контрол познават най-добре и цялостно работата на съдиите от долните инстанции, така че могат обосновано да решат кои са най-добрите съдии, които да бъдат повишени. Няма пречка да се предвиди система, която да съчетава провеждане на събеседване от комисия, включваща съдии, които са селектирани от Общото събрание на ВКС, както и изразяване на мотивирано становище от Общото събрание на съответната колегия на горния съд, за който се провежда конкурсната процедура.
Голяма част от идеите за усъвършенстване на правилата за атестиране на съдиите и конкурсите за повишаване са намерили своето отражение в проекта, изготвен от МП през 2015 г. Приемането му от Народното съобрание ще бъде от решаващо значение за провеждането на действителна съдебна реформа.
от Калин Калпакчиев
