Фестивалите се множат.
Тази явна тенденция е повод за радост не само у нас. Фестивалните формати добавят нови измерения към познатите ни реалности, развиват вкусове, провокират. Какво знаем обаче за тяхното функциониране и за дългосрочните им ефекти върху социалния и икономическия живот на общностите? Каква е рецептата за тяхното градивно развитие и устойчивост?
Различни експерти търсят отговори и проучват връзките между регулярното предлагане на културни продукти и концентрираното, някак извънредно време на фестивалните събития. В български контекст има недостиг на задълбочени изследвания на възможностите пред фестивалите и потенциала им да възпитават устойчиви нагласи за определено културно потребление в своите публики.
