В памет на геройски (о)живелите

На провокацията към насилие и агресия отговорихме с мир и разум


От МOVE.BG, публикувана на 23 юли 2014

Спомняте ли си 23-ти юли? Преди една година на тази дата всички се бяхме събрали около Парламента. Часът наближаваше 22, решителността да настояваме за оставка на Орешарски и да търсим сметка от покровителите му нарастваше. Повечето хора не се познавахме още, включително бъдещият екип на MOVE.BG ( България може), но общата кауза ни сплотяваше. 

Тогава се появи бял автобус и се вряза в нас, които търсихме сметка от тези, които излъгаха. За това, че искат и ще променят едно олигархично статукво, оплело България и нейните граждани в мрежи на зависимост, несправедливост, измама, насилие и грабеж. Вместо това, те го задълбочиха и то намери своята най-категорична манифестация в последните години с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Един медиен и икономически олигарх или просто параван на други задкулисни такива, но, при всички случаи – олицетворение на най-големите пороци в българската обществена действителност.

Именно срещу това се изправихме в онази нощ на 23-ти юли 2013-та – срещу несправедливостта, корупцията, демагогията, постоянната манипулация, наглостта и безнаказаността на т.нар. „елит“. И трябваше да бъдем смачкани от един бял автобус пълен с депутати, подпомаган от „органите на реда“ и техните гумени палки…

Но не успяха. На всяко тяхно действие реагирахме с още по-силно противодействие. На провокацията към насилие и агресия отговорихме с мир и разум. Опитаха се да ни разпръснат и пратят по домовете – хиляди се стекоха посред нощ, за да помогнат на пребитите си сънародници. Желанието им да ни смачкат ни втвърди. Общото страдание ни направи по-силни заедно. Опитаха се да ни разделят – сплотихме се.

Всъщност, „Нощта на белия автобус“ е една метафора за състоянието на обществото през изминалата година.

Голямото возило не спря да гази народа и след 23-ти юли 2013-та. Задкулисието буквално си правеше каквото си пожелае, докато марионетката Орешарски и другите кукли около него хладнокръвно и нагло демонстрираха превъзходство, дебелокожие и невъзмутимост пред протестите на гражданите. Държавата бе задължена с милиарди, без реформи. Кражбата стана правило, с което се опитваха да ни убедят, че тя е напълно в реда на нещата и да ни деморализират. „Медийни бухалки“ бълваха ежедневно безобразни хули и клевети срещу лидери на протестите и въобще против всеки, който се осмели да надигне глас срещу несправедливостта. Демагогията процъфтяваше, а бизнес империите на малцина превземаха икономиката ни. Системна гавра се извършваше с авторитета на държавата ни – и пред свои, и пред чужди.

Напук на всичко обаче, духът на бунта и промяната продължи да живее и да дава плод.

Плодоносна беше изминалата година. Своеобразен „граждански взрив“ се случи и много организации, отделни граждани и активисти се надигнаха, за да гарантират контрол и повече прозрачност на властта. Протестиращите реагирахме на всяко безобразие и с точни и премерени акции осуетихме и разкрихме много несправедливости. „Ранобудните студенти“ въстанаха срещу едно скандално решение на Конституционния съд с участието на техен преподавател и същия Делян Пеевски. В последствие, техният бунт срещу несправедливостта прерасна в жертвоготовна битка за свобода и развитие. Чухме и разбрахме и техните уроци. В цялата страна граждани, организации и движения започнаха своето възраждане и бдяха за спазването на закона, за морала и отговорността на политиците.

Малко преди инцидента с белия автобус, учредихме MOVE.BG („България може“), чиято основна задача беше и е да канализира избухналата гражданска енергия в позитивно действие. Изградихме платформа, която обединява хората около каузи, независимо от различията им. Убедени, че България има нужда от своите активни граждани и тяхното съгласие по фундаментални въпроси, касаещи бъдещото ни съвместно съжителство. Първите резултати от дейността ни - коалиции и идеи за дългосрочни решения вече са факт: по въпросите за изборната реформа, за европейската интеграция на България, гарантиране на медийния плурализъм, припознаване на фундаменталните ценности за модерното общество и мисленето в ценностни категории и много други инициативи. За да покажем, че има път и той е общ.

До къде стигна българското общество днес?

Днес имаме едно гражданско общество, което, макар и далеч от пълното съзряване, вече работи по своите основни задачи - контрол на властта и съзидание на общото бъдеще. Най-пресен пример: задкулисни играчи се опитват да дебалансират банковата система като удариха две банки. Гражданите успяха да спасят едната и да предотвратят другата да бъде източена, да се създадат кредитни милионери и безнаказани престъпници.

Те това се опитаха да смачкат – духът на промяната, желанието за свобода и справедливост, разкъсването на оковите на миналото и обединението в полза на по-добро бъдеще. Но не успяха. Няма и да успеят. Днес Орешарски подава оставка…

В "памет" на геройски (о)живелите през тази една година и техните (нашите общи) дела.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Отправна Точка