Въпроси без отговор

Прокуратурата активно се противопоставя на всякакви искания за публичност и отчетност


От МOVE.BG, публикувана на 25 май 2016

от Росен Босев

Росен Босев е журналист с професионални интереси в областите на съдебната система, правоохранителните органи и човешките права като цяло.

Той е един от авторите в сборника "Право и ред: Справедливост в пет стъпки", в който чрез реални казуси в продължение на две години идентифицирахме и анализирахме проблемите на правораздаването в България и възможните решения за неговото реформиране.

За отчетността на прокуратурата

През март 2013, само два месеца след като бе встъпил в длъжност, главният прокурор Сотир Цацаров организира неформална среща със съдебните репортери. Идеята беше всеки от тях да разкаже вижданията си за това как работата на държавното обвинение с медиите може да стане по-добра. Две седмици след тази среща Софийска градска прокуратура (СГП) призова за обяснение журналиста отmediapool Борис Митов. Поводът беше негова публикация, в която той разкриваше данни за нарушения при разрешаването на специални разузнавателни средства от времето когато Цацаров е бил ръководител на Окръжния съд в Пловдив. За да докаже разкритието си, Борис Митов беше приложил към публикацията си и разрешенията, подписани от Цацаров.  Прокуратурата се беше самосезирала мигновено, като беше приела, че публикуваните документи са класифицирана информация. Журналистът беше призован да даде обяснения в прокуратура и да разкрие откъде и как се е сдобил с документите.

Действията на държавното обвинение станаха причина за протест пред Съдебната палата. Вълната от обществено недоволство стресна прокуратурата и проверката беше прекратена.

Случаят с Борис Митов e показателен за отношението на държавното обвинение (особено при новия главен прокурор Сотир Цацаров) към тези журналисти и медии, които не пестят критики и настояват да получат отговор на въпросите, които прокуратурата дължи за дейността си.

Неведнъж главният прокурор експлицитно е разделял медиите и журналистите на лоши и добри (разбирай тези, които критикуват работата на институцията, която ръководи, и такива, които не си позволяват да го прави). “Лошите” журналисти са държани в изолация, техните въпроси до прокуратурата никога не получават отговор и единственият възможен начин за комуникация остава… Законът за достъп до обществена информация.

С тази своя избирателна медийна политика прокуратурата на практика обезоръжава единствения механизъм за упражняване на някаква форма на отчетност на държавното обвинение.

Единственият, защото както видяхме от дебатите за промените в конституцията от края на миналата година, мнозинството в парламента дори не пожела да обсъди предложенията на инициативата “Правосъдие за всеки”, внесени от група депутати от “Реформаторския блок” между първо и второ четене и които въвеждаха минимална форма на отчетност на държавното обвинение.

Как работи обвинението с медиите?

Комуникацията на прокуратурата с медиите е еднопосочна и става по няколко начина:

1.   Spam

От лятото на 2015 г. бяха назначени говорители на петте апелативни прокуратури, които всекидневно изпращат десетки съобщения за успехите на държавното обвинение в съответния район. Голяма част от тези съобщения са за битови престъпления, а някои са, меко казано, смешни. Така например наскоро беше разпространена информация за внесен обвинителен акт срещу Любомир Х. от село Ръжево Конаре,  който притежавал "добри технически умения", а през пролетта на 2015 г. спрял да си плаща тока и се свързал към електроразпределителната мрежа. Наглият опит обаче бил разкрит от случайно минаващи покрай дома му служители на енергото, които чули работещия телевизор и сезирали прокуратурата.

2.   Шоупресконференции

На тях най-често присъства ръководството на прокуратурата (и винаги зам.-главният прокурор Борислав Сарафов). Нововъведение от екипа на Сотир Цацаров е използването на power point презентации, които илюстрират успеха на държавното обвинение. Такива шоуспектакли бяха характерни за пролетта на 2013 г., когато прокуратурата се похвали с ключовите дела като това за изборните бюлетини в Костинброд (завършило с оправдателна присъда на първа инстанция и непротестирано от прокуратурата), делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за техниката за мобилно подслушване, позволяваща безконтролно подслушване (завършило с оправдателна присъда на първа инстанция и непротестирано от прокуратурата), делото за тефтерите на бившия председател на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов, от които трябваше да стане ясно, че хора с инициали Цв. Цв. и И. Ф. (примерно Цветан Цветанов и Искра Фидосова) са му спускали директиви кои преписки да прикрива, кои да придвижва, кого да удря и кого да защитава. Филип Златанов беше предаден на съда само за две от деянията, като прокуратурата отдели материалите относно Цв. Цв. и И. Ф. в ново разследване. След като стана ясно, че прожектираните страници от тефтера на Златанов са били манипулирани, като инициалите Д. П. (може би Делян Пеевски) са били грижовно преправени на 10, оригиналните тефтери изчезнаха безследно от колата на експерта по делото.

Всъщност веднъж след като надуят балона на подобна пресконференция, от прокуратурата предпочитат да не се връщат към темата. Колкото повече време минава от първоначално съобщените твърдения, толкова по-несговорливи стават ръководителите на прокуратурата по темата. Така например през септември 2013 първо Сотир Цацаров, а после заместникът му Борислав Сарафов изнесоха твърдението, че в един от микробусите за подслушване са били открити над 800 телефонни номера, за които е нямало разрешение от съд. Твърдения, които за няколко дни не слизаха от първите страници на вестниците, но впоследствие всеки опит на журналистите да разрберат какво се случва с тях (защото в крайна сметка Цветанов не беше обвинен в незаконно подслушване) получаваше мълчанието на прокуратурата.

3.  ВСС - пресконференциите на главния прокурор

Преди десетина години едно социологическо проучване беше показало, че гражданите припознават заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) като "пресконференциите на главния прокурор". Това и сега е  единственият пряк контакт на журналистите с главния прокурор, на които Цацаров е пресрещан и заливан с въпроси, като далеч не всички от тях получават отговор.  Не са един и два случаите, в които ръководителят на единната, централизирана и подчинена само на него прокуратура излиза извън нервите си и се впуска в лични нападки срещу репортерите.

Честа практика е и в случаите когато поредният скандал около прокуратурата или съдебната власт е в разгара си (и тогава не само лошите, а всички журналисти ще отправят въпроси към Цацаров),  той просто да пропуска заседанието или да влиза по-късно.

4.   Контролираните интервюта

Другият канал на комуникация са интервютата на главния прокурор. Ако в началото на мандата си той  говореше и пред съдебни репортери, които познават контекста, то през последната година и половина Сотир Цацаров предпочита да дава интервюта пред журналисти, които лесно могат да бъдат заблудени с отговори, които всъщност нищо не казват.

5.   ЗДОИ

По неписано правило “лошите” по разбирането на главния прокурор медии никога не получават отговор на въпросите, които изпращат до прокуратурата. При това положение единственият начин за комуникация остава Законът за достъп до обществена информация. Но и там прокуратурата прилага двойни стандарти. Два примера. През 2014 г. “Капитал” поиска по реда на ЗДОИ информация относно броя на преписките, които са решили зам.-градският прокурор Роман Василев и следователят Делян Пеевски (кариерата на Пеевски като следовател в следствието беше един от аргументите при назначаването му за председател на ДАНС). За Роман Василев информацията беше предоставена в пълен обем, а по отношение на Пеевски - не. Логика за това нямаше, защото със заявленията се искаше идентична информация, засягаща просто различни субекти.

Малката подробност е, че към онзи момент Василев беше изпаднал в немилост пред ръководството на прокуратурата, тъй като беше припознат като човек на Цветан Василев. 
В друг случай журналист от “Дневник” поиска по ЗДОИ името на зам.-главния прокурор, който Сотир Цацаров е определил за надзорник на звеното за борба с корупцията, както и правилата, по които създаденото звено действа. На това питане Цацаров дори не отговори и чак след като няколко месеца по-рано Административният съд отмени мълчаливия му отказ, се получи отговор, а именно, че определеният от него зам.-главен прокурор е… определен от него зам.-главен прокурор.

“Тайна” се оказаха и отчетните доклади на Софийска градска прокуратура според градския прокурор на София Христо Динев. Съдът отмени този отказ, но предоставената информация е “окастрена” от статистическите таблици, които вървят към докладите.

6.   Безполезните доклади

Всъщност говорейки за отчетните доклади, има един, който просто няма как да бъде скрит - годишният доклад на прокуратурата. Това е така поради простата причина, че законът изисква той да се обсъжда в парламента. Малката подробност обаче е, че това става с голямо закъснение. Например този за 2014г. се появи на сайта на парламента преди две седмици, a последният наличен доклад на сайта на ВСС (който по закон внася доклада в прокуратурата) е от… 2006 година.

При всички положения годишните доклади дават едва бегла представа за работата на прокуратурата по делата от обществен интерес. Те няма да дадат отговор на въпросите, които вълнуват обществото и които Европейската комисия всяка година задава. Но така и не получава отговор.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Право и ред: Справедливост в 5 стъпки