Чистият въздух е право и всеки един от нас може да го защити

Димо Господинов ни разказва за съдебната борба на “Групата за чист въздух”, защо е важно да си търсим правата и как чистият въздух може да стимулира икономическото развитие на София и на България като цяло.


От МOVE.BG, публикувана на 29 юли 2019

Докато проблемите, свързани с пластмасата са много разпространени и познати, проблемите за качеството на въздуха, който дишаме, остават на заден план. Една от причините е, че замърсяването на околната среда с пластмаса е видимо, докато фините прахови частици, не са. 

Обаче проблемът е доста сериозен. Миналата година големите градове в България  превишиха с повече от 8 пъти допустимите за здравето ни нива на мръсен въздух. Причините са основно изгарянето на материали за отопление на жилищата като твърдо гориво, както и засиленият трафик от транспортни средства.

Но какво можем да направи всеки от нас като член на обществото?

Чистият въздух е човешко право и всеки един от нас може да го защити пред съда, това доказаха този месец от движението "Група за чист въздух." Преди две години те заведоха колективен иск срещу Столична община, заради липсата на адекватни мерки за борба с прекалено мръсния въздух в София. В началото на юли Софийският градски съд (СГС) задължи общината да предприеме привременни мерки: машинно миене на основните улици два пъти месечно от май до септември, а през останалата част от годината – веднъж месечно. Местната власт трябва да представи на съда и план за изграждане на допълнителни велоалеи, включително от крайните квартали до центъра на града. 

Повече за делото и защо е важно да се борим за чистотата на въздуха, който дишаме, ни разказва един от 3-мата юристи от групата - Димо Господинов

Какво означава това решение за обществото?

Мерките на съда към Столичната община са действия, които, така или иначе, очакваме всяка една нормална община да извършва - миене на улици, построяване на велоалеи и предоставяне на актуална и надеждна информация за замърсяването. Затова въпросът беше дали и доколко софийската местна власт прави това.

Делото ни показа две важни неща. 

Първо, проблемите за екологията и мръсния въздух са правни въпроси и съответно съдът може да задължава публичните органи да предприемат мерки в тези две области и да защитават обществения интерес. На практика - делото и мерките са първите от този тип у нас.

Вторият важен извод е, че чистият въздух е право и всеки един от нас може да го защити пред съда. Въпреки че повечето хора са оставили проблемите за околната среда и чистия въздух на добрата воля на политиците, на това какво ще решат партиите и институциите. Защото - едва ли не - отделният член на обществото няма никакви задължения и права, ако реши да се рови в еко-политиката. Оказва се, обаче, че ситуацията е точно обратната.

Затова за мен лично, най-важният резултат е, че показахме, че проблемът за мръсния въздух може да бъде решаван в съда и сега се надявам много хора да се вдъхновят от това. 

Как разбрахте, че имате правно основание за завеждане на дело?

В екипа ни има трима юристи. Първо, няколко европейски директиви са свързани с качеството на атмосферния въздух и задълженията на институциите. От друга страна, имаме и закон в България, който е за чистотата на атмосферния въздух и проблемът е, че много малко хора са чували за него. 

Като юристи ние, обаче, знаем, че в този закон има определени норми, които не трябва да се нарушават, тоест - забранено е да има замърсяване с фини прахови частици над определени показатели. А в София, откакто се измерва качеството на въздуха, всяка година има превишаване на нормите. 

Защо е важна темата за мръсния въздух?

В моя район въздухът често е мръсен от транспортния трафик, от използването на неподходящи материали за отопление, но и по редица други причини. Например, зимата, ситуацията беше ужасна:  бяхме стигнали 8-пъти по-лоши норми, отколкото е позволено. 

От друга страна, София и България като цяло имат много голям икономически и туристически потенциал от гледна точка на здравословен, екологичен и природосъобразен начин на живот. Затова е добре да се грижим повече за средата, в която живеем. Всеки, който е пътувал из Европа, може да си даде сметка наистина какво се случва в България в това отношение. 

Предизвикателство е,че част от хората си мислят, че чистият въздух струва пари, че означава да не си караме автомобилите, че означава, едва ли не, по-малко производство и по-малко индустрия и че икономиката ще пострада. Всъщност, това е абсолютно изкуствено противопоставяне. 

В момента технологиите предлагат все повече бизнес модели и икономически парадигми, които са базирани именно на концепцията, че да правиш бизнес, който е природосъобразен, e успешна стратегия за привличане на клиенти и навлизане на нови пазари.

Смятам, че съвременната икономика все повече ще се центрира около човека или поне има такъв стремеж. Например, градовете се правят така,че да бъдат удобни за хората, а не за автомобилите. Освен това, все по-малко ще има нужда хората да присъстват физически в градовете, за да извършват дейност, за да работят. 

При подобно социално и технологично развитие, България не само не е непривлекателна, а напротив: страната ни е доста приятно място за живеене, сред природата ни има много места, които не са докоснати от човека, райони, които са много спокойно място за живот, защото не са свръх пренаселени. 

Тоест, страната ни има много възможности за природосъобразен живот и София, като една развиваща се европейска столица, може да бъде лицето на тази България. Един хъб за технологични стартъпи, който е много еко, много приятен за живот и не е претенциозен. В допълнение, културата ни става още по-известна в Европа. 

Затова, ако към всички тези характеристики добавим и чист въздух, ще можем да представим едно голямо икономическо предимство за България пред други страни.

Така че, няма подобен избор като изкуствено налагания: “избирайте икономика или околната среда”. Това е много фалшив избор и накрая ще останем и без двете. Надявам, че все повече хора ще го осъзнаят и разберат. 

Какви предизвикателства срещнахте?

Едното предизвикателство беше да оборим израза “българска работа” - използван от българи. Той не се използва от чужденци, но от нас самите като едно самоунижение и някакъв комплекс. 

И ето. Нашият екип, който води делото, успя да събере много хора: те участват като доброволци, но са отговорни страни по делото в правно отношение, както и са отговорни финансово за плащане на разходите от няколко десетки хиляди лева. Помагат ни четири организации, трима адвокати и около 50 доброволци по различни направления. Заведохме иска през май  2017, а същинската ни работа започна няколко месеца по-рано -през януари 2017. И до днес, ние продължаваме да работим заедно.  

Две години и половина по-късно и след толкова много работа не само не сме се скарали, но и продължаваме да сме мотивирани и да работим за каузата в свободното ни време. 

Така че ние показахме, че има и друго нещо като “българска работа”: хората се раздават, когато каузата е ясна, когато знаеш за какво работиш и когато темата е наистина близка и важна за теб.

Показахме, че когато имаме обща цел, дори и участниците да се на пръв поглед различни, ние се обединяваме и така успяваме. 

По статията работиха Татяна Ремова и Марин Маринов.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла