Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г., те все още не бяха постигнали необходимия напредък в областите на съдебна реформа, борба с корупцията и борба с организираната престъпност. За да избегне отлагане на тяхното членство, ЕС реши да приложи специаленМеханизъм за сътрудничество и проверка, който периодично да анализира и оценява напредъка на двете страни в тези области.
Ние от BlEUprint следим отблизо годишните доклади на ЕК, като определихме този от януари 2015 г. като “крехък кредит на доверие”.
В него за пореден път бяха посочени дългогодишните пропуски на България в тези области, но бяха оценени положително заявките на тогава новия кабинет за реформи и изпълнение на приетата Стратегия за съдебна реформа. Настоящата оценка съпоставя българските действия в последната година с тези заявки.
Съдебна реформа: незадоволителни усилия и нестихващи скандали
В тазгодишния доклад са налице огромното мнозинство от критиките на предишния. Комисията трезво ни напомня, че 96% от българските гражданиразглеждат дефектите в съдебната система като сериозен проблем в нашето общество. Най-острата критика, присъстваща в доклада, засяга съдебната система като цяло. Анализирайки нейната практическа ефективност (“дали гражданите могат да разчитат на правосъдната система, за да получат справедливо обезщетение… и дали правосъдието се раздава… в съответствие със закона”) ЕК цитира констатация на Съда в Страсбург, според който “[в редица случаи] българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване [като] тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем”. Системният проблем явно не подлежи на промяна от близо 10 години, в които на България бяха дадени препоръки, техническа помощ, международна подкрепа и немалко средства за справяне с проблема. Докладът сухо отбелязва, че за периода 2007-2013 г. България се е възползвала от по-малко от половината от предложените 51 милиона евро в тази сфера, поради “слабото използване на тази възможност от страна на съдилищата и прокуратурата”.
Една от най-ключовите препоръки в доклада е тази за изпълнение на Стратегията за съдебна реформа в частта ѝ за реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ.
ЕК очертава като цели “насърчаването на по-голяма инициативност и чувство за отговорност чрез по-слабо изразена йерархичност, както и укрепване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло”, посочвайки като мотиви липсата на резултати по дела за организирана престъпност и за корупция по високите етажи на властта. С това ЕК изразява негласно съмнение, че редица от знаковите дела са провалени поради слаби обвинителни актове и нарочно несвършена работа от страна на прокуратурата. Трябва да отбележим, че години наред България търпи критики от независими наблюдатели (сред които освен ЕК, и Венецианската комисия към Съвета на Европа) за институционалната уредба на прокуратурата, която я прави свръховластена и безотчетна. Липсват механизми за баланс, влияние и отчетност върху фигурата на Главния прокурор, концентрираща в себе си огромна власт.
В текста на доклада, Висшият съдебен съвет (ВСС) е многократно порицан за своя начин на работа. Повторно са заявени недвусмислени съмнения за непрозрачни назначения, манипулация на системата за случайно разпределение на делата, репресивни дисциплинарни процедури и търговия с влияние. Споменат е и шумният скандал, започнал със серия записи на бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева и бившия съдия в същия съд Румяна Ченалова (станал известен като “Яневагейт” или “Двете каки”) с препоръка за обективно и безпристрастно разследване. Припомняме, че съдържанието на записите поставя дълбоки съмнения за системен проблем с търговия с влияние в съдебната система, както и за разделението на властите в България. ВСС обсъди проблема само след силен външен натиск и реши да не разследва записите по същество, заявявайки, че са манипулирани, въпреки международната експертиза, доказваща тяхната автентичност. Това ни кара да смятаме, че нищо не е научено от предишния подобен скандал от 2013 г. (окачествен от сп. “Economist” като “Българският Уотъргейт”) насам.
Разделянето на ВСС на две камари, извършено с конституционна промяна, е оценено като крачка напред.
Същевременно промяната в разпределението на квотите, прокарана между първо и второ четене, създава опасения за прекомерно политическо влияние в съдебната квота и липса на отчетност в прокурорската. При гласуването на промените blEUprint ги окачестви като неефективни и недостатъчни. Също така предизвика притеснение и широкият консенсус на 204 народни представители от целия политически спектър около тази нецелесъобразна и половинчата реформа.
Друго ключово предизвикателство пред България е актуализацията на нормативната уредба на съдебната власт в съответствие с вече приетата Стратегия и с принципите на прозрачност и отчетност. От основно значение е приемането на промените в Закона за съдебната власт, подготвени от Министерството на правосъдието, също както и нов Наказателен кодекс и нов Гражданско-процесуален такъв. Те трябва да имат за резултат чувствително подобрение в натоварването на съдиите, въвеждането на електронно правосъдие и въвеждането на дисциплинарни стандарти.
Борба с корупцията и организираната престъпност: липса на резултати и провал на ключово законодателство
За пореден път доклад на ЕК посочва, че държавата ни е сред тези с най-високи нива на корупция в ЕС, че липсват резултати в борбата с нея и че институциите, които трябва да ѝ противодействат, са “фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството”. В този контекст е очертана острата нужда от нов орган за борба с корупцията, който да има необходимите правомощия и ресурс. Такъв бе предвиден в Антикорупционния закон, отхвърлен на първо четене през септември 2015 г. с широкия “про-корупционен” консенсус от 183 народни представители (101 против и 72 въздържали се). Това бе изключително лош сигнал от българския парламент. Приемането на нов антикорупционен закон и постигането на конкретни резултати, а именно окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта, ще бъдат ключов индикатор и през 2016 г.
По отношение на борбата с организираната престъпност се подчертава неспособността на системата да достигне до финални осъдителни присъди в редица производства и дела свързани с тежка организирана престъпност. Показните убийства на дизайнера Александър Антонов и бизнесмена Веселин Стоименов в рамките на само няколко дни напомнят за годините далеч преди България да бъде член на ЕС.
Подкрепа за реформите
За пръв път в доклад Брюксел изрично подкрепя представители на съдебната власт, заявили ясна воля за реформи. Преди всичко това е новият председател на ВКС Лозан Панов, който “се изказва открито в подкрепа на реформите и видимо се ползва с уважение сред магистратите”. Когато ВСС обсъждаше дисциплинарно производство за острата реч, която Панов произнесе, над 200 магистрати се подписаха с имената си в негова подкрепа. След изменената конституционна поправка, десетки съдии излязоха на безпрецедентен за новата българска история протест, като бяха подкрепени от професионални и неправителствени организации, също както и от граждани. Именно тази част от магистратурата получава недвусмислена подкрепа в доклада в неговата най-оптимистична част:
“Oбнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати.”
Много значим е самият факт, че подобен официален доклад приветства пряката намеса на съдии в българския обществен и политически живот, за да подсигурят “съдебната независимост”. Този парадокс говори открито за изчерпаните механизми за въздействие и за необходимостта професионалните общности и гражданското общество активно да заявят своята позиция. Това е и ясен знак на ЕК, че реформата на българското правосъдие може да бъде извършена единствено в София, а не в Брюксел.
Изводи
Докладът на ЕК ясно очертава приоритетите за България в областите на съдебна реформа и борба с корупцията за 2016 г.: приемане на измененията в Закона за съдебната власт, нов антикорупционен закон, независим анализ и реформа на прокуратурата. Същевременно, констатациите и препоръките на Брюксел не са новина за София. За същинска съдебна реформа, която да установи върховенство на закона в България, нееднократно са се обявявали ЕК, Венецианската комисия към Съвета на Европа, множество западни държави чрез техните посланици в открити писма, а наскоро и председателите на десет търговски камари в безпрецедентно писмо. Това е несъмнен пример за това как от успеха на съдебната реформа и борбата с корупцията зависи пряко не само чувството на справедливост в обществото, но и чуждестранните инвестиции, търговско-икономическите отношения и благоденствието на всеки български гражданин.
Механизмът за сътрудничество и проверка е често критикуван поради липса на резултати. Докладите на ЕК наистина са препоръчителни и не обвързват българските власти с тяхното изпълнение. Дори и така обаче, те остават основен катализатор на реформите в тези области и са необходими като обективна оценка на свършеното. В мътна медийна среда, в която се водят непочтени и открити атаки срещу привържениците на реформата, ежегодните оценки на ЕС остават откровен ориентир за българското общество.
В почти пълен контраст с България, Европейската комисия отбелязва, че борбата с корупцията по високите нива на властта в Румъния е “впечатляваща” и че северната ни съседка е поела стабилно по пътя на изпълнението на целите, които са заложени в Механизма за сътрудничество и проверка. Заключенията в доклада за Румъния подсказват, че при запазването на настоящите усилия и качествени подобрения в правораздаването мониторинга върху Румъния е на път да отпадне. Тъжната реалност не е, че Букурещ работи по-добре от София, а че в много отношения страната ни е обратно на изходна позиция, когато говорим за прокуратура, съдебна реформа и борба с корупцията. Съществува и реален риск България да бъде втората държава след Полша, срещу която да бъде задействан механизмът за оценка на върховенството на закона.
България трябва да установи върховенство на правото не заради санкции, външни наблюдатели, съревнование със съседни държави или международни индекси, а заради собствените си граждани. Ако през 2016 г. управляващите отново предпочетат да търсят широк консенсус за мимикрия и симулация на реформи, и не успеят да осъществят очаквания напредък, то инициативата за промяна ще остане единствено в гражданското общество и неизбежните протести, които ще се породят.
* Коментарът в страницата на BlEUprint
Снимка: DW
