Какво ви говорят тези цифри: 357, 114, 87?
На 27 март (четвъртък) от 19:00 часа по традиция в Дома на МOVE.BG се проведе онлайн лекция на проф. Нели Огнянова на тема: Медиен плурализъм и медийна свобода. Лекцията е част от инициативите в програмата на гражданската платформа MOVE.BG по повод стратегическото й партньорство в кампанията „Европейска инициатива за медиен плурализъм“, която цели събирането на минимум 13 500 подписа от България, за да постигне ефективно законодателство, което да предотврати концентрацията на медийната собственост и да гарантира независимостта и свободата на медиите у нас.Ние – MOVE.BG, амбициозно си поставяме за цел събирането на 20 000 подписа от България, смятайки че свободата на медиите у нас е най-яркото доказателство за работеща демокрация. Можете да подкрепите медийната свободата в България като се подпишете ТУК.
Нели Огнянова е български експерт по медийно право, доктор по право (1985 год.), доктор на политологическите науки (2006 год.) и професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподава Европейско медийно право и Информационна политика на Европейския съюз. В края на 90-те години тя е член на Националния съвет за радио и телевизия, а през 2001 год. е заместник-председател на Държавната комисия по далекосъобщения. Проф. Огнянова ръководи групата, разработила Националната стратегия и програма за развитието на информационното общество (приета с акт на МС, 1999 год.). Тя е настоящ ръководител на катедра "Европеистика" във Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Проф. Огнянова ръководи Българския институт за правно развитие от 1996 год.
Кратко резюме на лекцията
Има ли в България медиен плурализъм?
Плурализмът е свързан с медийното съдържание, така възниква въпросът – винаги ли, когато има много медии, има медийна свобода? В България има 357 вестника, 114 телевизии, 87 радио станции. Така се ражда и друг въпрос: това много ли е, за да кажем, че у нас има медиен плурализъм. И отговорът е не. Не винаги наличието на много медии означава плурализъм, затова не трябва да слагаме знак за равенство между разнообразието и плурализма.
Обръщайки внимание на отразяването на протестите у нас през последната година, ще забележим, че е спазено изискването за вътрешен плурализъм, защото често са представяни и двете гледни точки – на протеста и контра протеста. И нов въпрос: еднакво „тежки“ ли са двете гледни точки, еднакво значими ли са те за обществото? По своята същност вътрешния плурализъм задължава обществените медии да се придържат към определени норми. Трябва да отбележим, че в България се допусна една партия да има електронна медия.
Географско разпределение на медиите
Когато говорим за медиен плурализъм, нужно е да обърнем внимание и на географския такъв. У нас над 200 от вестниците се издават в София, данните на НСИ за 2011 година показват, че 700 000 часа телевизионни предавания в Югозападния регион на България. При радиото диспропорциите са още по-отчетливи – над 70% от тях са в същия регион. Важно е предлагането на съдържанието и достъпът на аудиторията до съдържанието. Проф. Огнянова заключи: „Инфрмираш се от където искаш, из между това, което имаш.“ И предложи за обсъждане два примера: периода на либерализация на пазара и момента цифров преход. При периода на либерализация минаваме към търговски медии и става ясно, че те ще се финансират чрез реклама. Именно така влиянието на едно лице започва да става важно, това лице има две влияния и автоматично получава привилегия на пазара.
Има ли в България хора с голямо влияние върху медиите?
Трудно в България се говори за хората с голямо влияние, смята проф. Огнянова. Участниците в медийното влияние могат да се пренареждат при момента на цифров преход. Според лектора важна е една ключова стъпка – изграждането на законодателство, което наистина да е в полза на обществения интерес, но е нужна и воля за прилагането му. Решенията се търсят на две нива – какво България може да извърши, и какво може да се случи на Европейско ниво. Проф. Огнянова многократно подчерта значимостта на „Европейската инициатива за медиен плурализъм“ като вход към решаването на българския медиен проблем.
А какво разказа проф. Огнянова за „решението Lafka“, кои са 5-тте причини да се реагира на състоянието на медиите у нас и какви онлайн въпроси бяха зададени, можете да разберете във видеото на цялата лекция.
