Никола Пашич между България и Сърбия

Сръбският преселник в България Никола Пашич като политик и държавник


От МOVE.BG, публикувана на 6 октомври 2017

Никола Пашич е роден на 6/19 декември 1845 г. в с. Велики Извор, Зайчарско, където към този период преобладава българското население.

Според българската историография селището е основано от преселници от тетевенското село Голям Извор, а според сръбската историография Пашич произхожда от Тетово, Македония. Той посещава сръбски училища в Зайчар, Неготин и Крагуевац, а по-късно следва инженерство в Белград.

През 1881 г. той участва в основаването на сръбската Народна радикална партия, която силно критикува монархията и се обявява за свобода на словото, засилване ролята на местната власт и образователна реформа. Действията на представителите на партията предизвикват напрежение в държавата и то достига връхна точка през 1883 г., когато избухва Тимошката буна. Срещу участниците в бунта е изпратена сръбската армия и той бързо е потушен, но част от въстаниците, заедно с Никола Пашич, успяват да избягат в България. Като подбудител на неподчинението, лидерът на Народната радикална партия задочно е осъден на смърт. Едва след абдикацията на крал Милан Обренович през 1889 г. той получава амнистия и се завръща в Сърбия.

Между 1883-1889 г. Никола Пашич се установява в София.

За кратко той работи в Министерството на вътрешните работи, но основното му препитание е от частна практика. В България той успява да се реализира по специалността си като става инженер-строител. Малцина знаят, че по негов план и следствие на неговото ръководство в столицата е започнат строежът на сградата на Софийския градски дом. Зданието обаче не е достроено. Днес върху неговите основи се издига сградата на Българската народна банка.

По време на престоя си в София той има срещи с руския дипломатически агент Александър Йонин

На него разкрива своите революционни планове за сваляне от престола на крал Милан, но руската империя не бърза да заеме страна. Често пъти той пътува до Видин, откъдето телеграфира до Белград, за да предаде на съмишленици своите идеи за детрониране на сръбския монарх. Дейността му е свързана и с активизирането на сръбската емиграция, като спомага за създаването на няколко по-големи центъра в София, Силистра, Видин и Лом. Тяхната дейност нагнетява отношенията с българската държава. Международните отношения допълнително се усложняват и от граничните спорове между двете съседки. В началото на май 1884 г. сръбски въоръжен караул преминава р. Тимок в района на с. Брегово. По нареждане от София той е изгонен извън българските територии, следствие на което сръбският дипломатически представител Джордже Симич връчва ултиматум на българското правителство. С него се иска България да възстанови сръбския караул и да предаде сръбските емигранти, включително Никола Пашич и неговия съратник - белградския митрополит Михаил.

Българските дипломати категорично отказват да се изпълни екстрадицията и така за пореден път не извежда принудително извън страната сръбските емигранти, които имат издадени присъди в Сърбия.  В следствие на Бреговската криза, по нареждане на сръбското правителство, от София демонстративно е изтеглен сръбският дипломат Джордже Симич. Великите сили отказват да подкрепят Сърбия в междудържавните преговори и оставят страните да намерят решение помежду си изцяло с дипломатически средства.

След като се завръща в Кралство Сърбия, политическата кариера на Никола Пашич влиза във възход.

Той бързо достига върховете в държавата, като дори я ръководи в съдбоносните години на Балканската и Първата световна война. Никола Пашич е главен преговарящ за своята страна на Парижката мирна конференция през 1919 г. и застава начело, като министър-председател, на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, което не би станало факт без неговата активна политика. Той заема този пост почти до края на живота, с кратко прекъсване. Големият сръбски политик и държавник умира на 10.12.1926 г. на 80-годишна възраст в Белград.

*Текст от Петя Павлова, стажант в историческата програма на MOVE.BG 

Автор
още по темата

още от Моята българска история