Основни принципи на пермакултурата: още шест


От МOVE.BG, публикувана на 3 ноември 2018

В две последователни статии Илона, Екатерина и Маги "Градски експериментариум" продължават да ни запознават с основите на пермакултура дизайна или, както понякога го наричат, "вечноделие". Дойде ред и на втората порция от 12-те принципа на пермакултурата (първите шест можете да откриете тук). 

Правилата, на които се основава пермакултура дизайнът, не са инструкции, а ценен инструмент за “креативно преобразяване на собствената ни среда и поведение в свят на намаляващи ресурси" и са приложими към както личното ни, така и към икономическото ни, социално и политическо здраве:

 

12-те принципа, изобразени като цвете. 12-те принципа, изобразени като цвете.

 

№7: Създавай дизайн от цялото към детайла

Наблюдавайте, наблюдавайте и… наблюдавайте: принцип №7 ни насочва към основата на пермакултурния дизайн - отстъпете назад, паузирайте за момент и вижте нещата такива, каквито са в действителност, точно както ни учи и Буда. Защо моментите на пълно спокойствие и наблюдение са толкова ключови, особено в днешните забързани времена? Много просто - това е един от главните начини истински да се наслаждаваме на живота… и да създадем наистина качествен вечноделен проект. Наблюдавайки повече, постепенно забелязваме още и още разнообразни явления, може би повтарящи се модели, феномени (или “patterns”, от англ.) - сред формите на природата, в собствените ни мисли и поведение, в динамиката на работното ни място, на обществото като цяло. Това е прекият път да променим себе си - самонаблюдаваме се, познаваме се, чувстваме се комфортно. И тогава можем наистина пълноценно да работим и за подобрение на обществото… или каквато и да е позитивна промяна. Накратко:

наблюдението (навътре и навън) е гръбнакът на всеки качествен пермакултурен дизайн.

По-долу можете да видите и как принцип №7 ни ръководи технически при планирането на каквато и да е намеса в природата - съобразявайки се с цялостните й нужди и визия (а не както се случва на някои български плажове, но нека не зачекваме болезнената тема, а просто да си пуснем Мерудия… за фон на втората бира, докато статията си се пише сама).

"Мандала" градина в Индия, създадена с мисъл за цялото и после - внимание към детайла "Мандала" градина в Индия, създадена с мисъл за цялото и после - внимание към детайла

 

Защо пък да не посадим няколко семена срещу скромната инвестиция от 2-3-5 лв нашия блок? Щом в Индия могат, дали в София не можем! Предизвикваме ви, хвърляме градинараската ръкавица (макар ние да не използваме, обичаме допира на земята).

 

№8: Свързвай и обединявай вместо да разделяш (“integrate rather than segregate”)

Казват, че зрелостта на едно общество и качеството на живот не се мери по брутния вътрешен продукт или друг подобен едностранчив критерий, а по степента, в която са интегрирани различните - малцинствени групи, възрастни хора, хора с увреждания, от различна националност, религия и пр. Задружна дружина, планина повдига - и не, нима е от значение цветът на кожата на дружинката? Затова и учителят ни по вечноделие често наблягаше, че пермакултурата не е просто нов метод за земеделие; тя е холистична житейска философия и най-вече - насочена към благото на хората и природата.

 

Така че независимо каква пермакултурна идея ви допадне: да си направите мини домашен компост, градинка пред блока, пейка от стари дъски или люлка от гуми, поканете приятели, близки, съседите… Да, и онези шумните, дето все нещо режат с флекс. Просто действайте заедно, защото само тогава можем да надминем собствените си очаквания и представи за това как бихме могли да преобразим себе си и средата, в която живеем. Sharing is caring, както се казва.

 

Заедно правим смес изграждане на глинена пещ.

Заедно правим смес изграждане на глинена пещ.

№9: Действайте малко и бавно (“small & slow”)

Ние от Градски екпериментариум, като сравнително лежерни персони, имаме силни пристрастия към този принцип. Пермакултурата ни напомня, че всъщност често не скоростта (“Бързата кучка слепи ги ражда”, нали знаете), дава най-добри резултати, а постоянството и търпението. Също така, “бавните и малки” стъпки са разумни и по-изгодни в дългосрочен план. Представете си, че сте насадили цялата си тераса с един вид семена. Защото са били на промоция в супермаркета. Оказва се обаче, че те хич не обичат толкова слънчево изложение. Кел файда за всичките положени усилия, за вложеното време и пари. Не на последно място малките начинания и проекти са далеч по-лесни за навигиране и промяна при нужда. Ние например мечтаем да преобразим София в щастлив, пъстър еко град, но… започнахме просто с разсад домати, който насадихме върху покрива на подземен гараж (да, растат и имаме за по салата!). Двадесет домата е по-добре от нула. А и Стив Джобс е тръгнал от гараж.

Бавно и по малко Нарсана, основател на Aranya Agricultural alternatives, облагородавя стотици акри неплодородна земя в сух индийски район.

 

 

Ако случайно все още не сме ви убедили в мъдростта на принцип №9, то хвърлете едно око на това видео - фермерът, спасил цялото си село, насаждайки дървета през последните 20 години. Смятате, че София не може да бъде чистичка, приветлива столица? Ами щом в Индия, в пренаселения, заринат с боклуци Мумбай, където бяхме доскоро, са успели да изчистят 9 000 тона боклуци, то явно наистина стават чудеса. Да, да, знаем, че е клише, но… зависи от нас.

 

№10: Използвайте и уважавайте разнообразието

Ние от Градски експериментариум, имахме честта да живеем, да се учим и да допринасяме за развитието на интернационални пермакултурни общности по света и у нас. Какво научихме? Усетихме и видяхме силата на колективната енергия, силата на общността, сплотена около конкретни цели (като например облагородяване на неплодородни зони… или градинка върху покрива на гараж). Насочим ли поглед към природата, откриваме същото - колкото по-разнообразна (всевъзможни животински и растителни видове) е определена екосистема, толкова по-устойчива, стабилна и продуктивна е тя. Това е и една от причините в пермакултурата да се използва т.нар. метод “интеркропинг”: насаждане в непосредствена близост на различни растителни видове, които растат добре заедно, напр. домати и босилек - последният има отчетлив мирис и привлича насекоми, които пък опрашват доматите. Да не говорим, че по-лесно и бързо набираме зеленина и за Капрезето си. В “Араня” например бяха насадени множество сортове домати, така че ако нещо се случи с някой от тях, другите да дадат реколта (например бъдат нападнати от паразити… които са всъщност просто част от екосистемата, но това е тема за цяла статия).

Всевъзможни сортове домати във фермата “Араня”, Индия, защото биоразнообразието е не просто модерен термин, а наложителна потребност.

 

 

№11: Използвайте потенциала на “кьошетата”/границите и ценете всеки/всичко (“Use edges and value the marginal”)

Мястото, където се срещат две (еко)системи, различни местообитания (напр. гора и дюни като на Кара Дере), там откриваме най-голямо биоразнообразие, оттам се получава най-обилната “реколта” във всеки един смисъл. Просто си представете пъстротата на “Петте кьошета” - кафенца, ресторанти, павильончета, жужащи хора, срещи, усмивки - и ще разберете принцип №11.

 

Т.е. какво следва логично? Да създаваме пермакултурни проекти, които са пълни с “кьошета” - места, където две системи се пресичат, взаимодействат си, тъй като това води до висока продуктивност. Пример: искаме да засадим няколко семенца пред блока напук на оня съсед, дето постоянно реже с флекс. Съберете малко пръст и направете повдигната леха. Наредете няколко камъка, изкопайте малко земя. Така създавате разнообразие от “кьошета” в мини градинката - по-високи места, съответно по-слънчеви и сухи; ниши, които пък предлагат влага и повече сянка и пр. Съответно богатството, разнообразието на подобна среда привлича повече животински, растителни и… човешки видове :) Ние така се запознахме с немалко от съседите ни - садейки домати върху покрива на гаражите им. Експириънсът си заслужава.

 

Та ето как от няколко семенца пермакултурата ни води към… обединение на цели общности. Семплата градинска градинка е всъщност пространство за комуникация, споделяне, обмен на енергия и идеи.

 

Всъщност досадният съсед с флекса се оказа много симпатичен, дори запознат с компостирането практически, че даже и по бира пихме заедно. Често поставяме етикети на хората, съдим го по външния им вид, но пермакултурата ни предизвиква да отворим себе си към всеки и… всичко. Към този, тези, тази, които са ни били досадни, странни или неприятни. Защото всеки си има своето място и роля в системата (и в софийската реалност) точно както чума по растенията е всъщност много ценен индикатор за дисбаланс в системата. Не бързайте да плевите. Нека не бързаме и да съдим и етикираме “другите”. Достигнали сме до такъв етап на екологична и криза на осъзнаването, че ако не си помагаме, ами… ще е тегаво. Ама наистина.

Основи на пермакултурата: Щастливи вечноделци Щастливи вечноделци

 

 

Както винаги в пермакултурата, всичко има многостранно приложение. Можем да съотнесем принцип №11 както към една екосистема или просто градинка пред блока, така и към собственото си поведение. Вечноделието ни напомня да наблюдаваме и да се грижим за собствените ни граници - как се чувствам комфортно, къде е границата за мен между работа и почивка и пр.

№12: Посрещай всяка промяна творчески

 

“Всичко може да бъде отнето на човека, но не и истинската човешка свобода да избереш нагласата си към живота, независимо от обстоятелствата”

Това е написал някога австрийският психиатър и невролог, оцелял Холокоста, Виктор Франкъл. Та слушаме ние за разни природни катастрофи и световни проблеми от всякакво естество и какво правим? Пермакултурата ни учи как да приемаме промени (и проблеми, допълваме ние) - с креативност. Учи ни, както и Виктор Франкъл, да изберем нагласата ни. Апатия и безразличие, съчетани с извинението “Не зависи от мен?” Или се мобилизираме и творчески, с детски ентусиазъм решаваме проблема с боклука пред блока? Наскоро се запознах с банда софийски персонажи, сглобили си сал от боклуци (дори използваем!). Е, те това е принцип №12. Проблемът е и решението, както учи “бащата” на пермакултурата Бил Молисън.

 

Да обобщим: простота, повече смисъл, физическо, психическо и емоционално здраве са даровете на пермакултурата в забързаните ни, хаотични времена, ако прилагаме 12-те ѝ принципа в ежедневието си. Ние сме с две ръце “за”. И с една лопата в багажника.

А вие?

тагове
Автор
още по темата

още от Актуално