Основи на пермакултурата: първите шест принципа


От МOVE.BG, публикувана на 28 август 2018

Из разцъфналите полета и плодородни градини на пермакултура дизайна ни водят приятелите ни от "Градски експериментариум". В две последователни статии Илона, Екатерина и Маги ще ни запознаят с дванадесетте основни принципа зад т. нар. "вечноделие". Ето я и първата от тях:

Преди да отидем във фермата “Араня” и да преминем през 12-дневен курс по пермакултурен дизайн, известен още като PDC (Permaculture Design Course), представата ни какво е пермакултура бе по-скоро бегла. Нямахме никаква идея с какво се захващаме. "Едно приключение през времето и пространството", както Себ, бивш австралийски пожарникар, определя пермакултурата. Една вечер той и неговият приятел Джим Боб (строител с естествени материали) пристигнаха във фермата на магически автомобил – рикша, превърната в малка къща със слънчев панел на покрива.

Вълшебната рикша на двамата австралийци и опитни пермакултуристи.
Вълшебната рикша на двамата австралийци и опитни пермакултуристи.
Изминали немалко километри, те се озоваха при нас непосредствено след посещение в една невероятна общност – Тимбакту, в която устойчиво живеят 20 000 семейства.

Първото, което ни предстоеше да научим от двамата енергични австралийци, бяха 12-те принципа на пермакултурата, обобщени от Дейвид Холмгрен в Permaculture: Principles and Pathways Beyond Sustainability. Настанихме се удобно под едно бананово дърво и разбрахме, че:

"Можем да изберем холистичен подход към живота, който да осигурява много от нашите нужди и да ни носи дългосрочно културно обогатяване."

Класната ни стая под дървото по време на курса по пермакултурен дизайн
Класната ни стая под дървото по време на курса по пермакултурен дизайн.

Как става това? Нека силата 12-те принципа бъде с нас!

Принцип 1: Наблюдавай и взаимодействай.

Г-н Нарсана е истинско въплъщение на този първи и фундаментален принцип в пермакултурата. Имахме усещането, че върви и "чете" природата. Отначало повече от нас виждахме само "дърво", "камък", "няколко храста", "горещо", "вятър". Вдъхновени от Нарсана, постоянно наблюдавахме, слушахме и усещахме.  Скоро пред очите ни фермата се трансформира в разнообразни, комплексни екосистеми, еволюиращи и взаимодействащи си във времето. Необичайна миризма? Какъв е този бриз? Идва ли от Югоизток? Забелязвайки всеки детайл, се почувствахме “тук и сега”, повече от всякога.

Наблюдаваме - себе си и околния свят.
Наблюдаваме – себе си и околния свят.

Също така научихме основна пермакултурна препоръка: ако е възможно, наблюдавайте терена си минимум година (или през поне няколко сезона) и след това започнете да работите по него. Изключително практичен съвет: колкото човек е по-добре запознат с природните цикли и влиянието им върху неговата територия, толкова по-подходящ и правилен ще бъде неговият дизайн на мястото, без излишен разход на време, пари или енергия. Принцип, който ни помага да взимаме осъзнати решения във всички други аспекти от живота си.

Накрая инвестираното време се изплаща. Бил Молисън го представя по следния начин:

"Пермакултурата е философия на работата със, а не срещу природата; на продължително и внимателно наблюдение, а не на продължителен и неразумен труд; тя ни учи да виждаме в растенията и животните всичките им възможни функции, вместо да се отнасяме с тях като отделни продуктови системи.”

Спрете за момент, наблюдавайте, вдишайте, издишайте, действайте, повторете. Ефикасно е (и духовно, бихме добавили). Нека не забравяме, природата има 4.5 млрд години опит в проектирането на най-сложните, адаптивни, гъвкави и многофункционални системи. Наблюдавайки я, можем да научим поне едно-две полезни неща от нея, нали? Вече е ясно, че няма как да да я надхитрим с "по-добри" пестициди, защото се появяват точно толкова по-корави вредители. Затова е време да слушаме, да наблюдаваме и да се учим от невероятния гений на природата!

Принцип 2: Улавяй и съхранявай енергията.

Примери: събиране на дъждовна вода, повторно използване на сива вода, улавяне на енергията на слънцето и вятъра; строителство на пасивни къщи, в които е естествено топло през зимата и хладно през лятото, правете си зимнина от изобилието от летни продукти. Идея: Научете се как да правите лютеница! Съвет: не взимайте и не задържайте повече, отколкото ви е необходимо. Натрупването създава отпадъци. Споделете излишъка. Този принцип ни напомня за концепцията в йога "апариграха" – добродетел за смирение, ненатрупване на излишни материални блага. Как можем да прилагаме този принцип в градски контекст? Като събираме дъждовна вода на своята тераса и я използваме за поливане на мини кухненска градина например. Най-важното в града обаче се оказва да се научим да се грижим и съхраняваме собствената си енергия.

съхраняваме хранителна “енергия” в туршия от манго.
Съхраняваме хранителна “енергия” в туршия от манго.

Принцип 3: Постигай реколта

Колко готино звучи пермакултурата няма значение, ако тя не дава резултати. Реколтата като излишък над нуждите на системата показва, че нещата в функционират правилно. Пермакултурният ни проект трябва да ни осигурява най-малко материални продукти, ресурси или нематериални неща като здраве, сигурност, емоционално удовлетворение и т.н. Припомняме си, че “гладна мечка хоро не играе”. Прекрасно е да работим и влагаме време и усилия в дългосрочни цели, но също е важно да живеем и да се наслаждаваме на живота тук и сега. Ако това не е така, то е време да преосмислим функционалността на дизайна или живота си.

А ако разгледаме една градинка в града, ресурсите, енергията и работата, инвестирани в засаждането и поддръжката на райграс и няколко реда мушкато, са отишли на вятъра, тъй като създадената “реколта” не изпълнява никаква конкретна функция освен да изглежда добре за няколко седмици. Същият резултат можехме да постигнем със засаждането на лавандула или евкалипт, които да спират комарите и други насекоми, срещу които иначе бихме използвали куп химикали. Пермакултурата ни насърчава да не хабим ресурси, а да ги впрегнем в това да произвеждаме, да създаваме живот и екосистеми, които са не само красиви, но и функционални.

Принцип 4: Приемай и прилагай уроците на жизнения опит

Отново г-н Нарсана е голямо вдъхновение за нас – винаги отворен за обратната връзка на учениците си, той изпълнява колкото може повече от препоръките още на следващия ден. Даването и получаването на обратна връзка е лесно само на думи. Това обаче е един от най-ефективните начини да порастваме, тъй като хората сме перфектно несъвършени същества, които се учим основно от грешките си. Някой ви дразни? Отпуснете се, дишайте, издишайте, и отидете да поговорите с този човек. Оставете емоциите и егото настрана и не забравяйте за голямата картина на пермакултурата! Бъдете спокойни и продължавате да правите света по-добро място!

Участници в курса по пермакултура изслушват обратна връзка върху проекта си.
Участници в курса по пермакултура изслушват обратна връзка и коментарио по проекта си.

По отношение на саморегулирането имаме нужда от хора и социални политики, които се стремят да намалят разточителното потребление. Във всеки случай обаче започваме със себе си. Преди да си купите поредната вещ се запитайте "Наистина ли имам нужда от това?". Ако отговорът е "да", това местен продукт ли е? Можете ли да го намерите без опаковка? Или в такава, която поне можете да рециклирате? Напомнете си, че само по себе си консумацията няма да ви направи щастливи, а е по-скоро като да разчешете обрив - само ще ви раздразни и ще ви накара да искате повече. Още, още и още...

Наистина ли смятаме, че подобна икономика, основана на непрекъснато нарастващото потребление и незабавно удовлетворение, може да продължи още дълго? В този TED talk очарователният строител на earthship, Рубен Кортес, се опитва да отговори на същия въпрос. Може би внуците ни ще ни попитат същото, когато жънат посятото от нашата липса на самоконтрол и отговорност. Ако това не ни мотивира достатъчно, за да променим поведението си дори малко, просто проверете "Колко роби работят за вас" на гениалния сайт slaveryfootprint.org.

Принцип 5: Използвай и цени възобновяемите ресурси и услуги на природата

Проста математика: консумация > ограничени природни ресурси. Селскостопанското производство зависи не само от невъзобновяемите ресурси на земята, но и от значително количество труд за поддръжка и грижа. Обратното на това естествените екосистеми стават все по-продуктивни и устойчиви с времето, което изисква все по-минимална човешка намеса. Защо да искаме да работим повече, когато можем да е по-малко? Някак сме започнали да вярваме, че повече е по-добре, без значение каква е цената, която плащаме ние и природата. Бил Молисън, обобщава: "Тъжната реалност е, че сме в опасност да загинем от собствената си глупост и от липсата на лична отговорност към живота. Ако изчезнем като види (или полудеем, бихме добавили) поради фактори извън нашия контрол, тогава можем да си отидем с гордост. Но да създаваме хаос, в който се самоунищожаваме благодарение на собственото си бездействие, абсолютно обезсмисля претенциите ни за съзнание и морал.”

Използвана вода от кухнята (т. нар.
Използвана вода от кухнята (т. нар. "сива вода" или “grey water”) напоява близка градинка.

Принцип 6: Няма такова нещо като отпадък

В природата всичко се връща обратно към нея. В градовете замърсяването се връща към нас. Ние дишаме, ядем, пътуваме с него. Какво е решението? Да консумираме по-умерено и осъзнато, да отказваме да произвеждаме боклук и да рециклираме колкото можем повече. Повтаряйте си мотото на 3-те “R” в пермакултурата: reduce-reuse-recycle. Към тях обаче добавяме и още две: refuse и repair. Така непрекъснато си припомняме истинската стойност на живота – не става въпрос да притежаваме все повече материални вещи, а повече опит и преживявания, повече усмивки и повече време прекарано с близките хора. Да разчистим място за по-смислено съществуване ни вдъхновяват Джош и Райън – така наречените "Minimalists". Техните лични истории със сигурност докосват и подтикват да се отървем от всички неща, които не ни трябват! Концепцията за нулев отпадък има само добавена стойност към ежедневния живот на хората: повече време и пространство за приятели, хобита, нови умения като как да направим маса от палети или как да опаковаме багажа си за месеци пътуване за 15 минути; повече познания за рециклирането, повторното използване на ресурси и компостирането... и дори печелим малко джобни от продадените предмети на старо! Защото кому е нужна краставица в найлон, след като тя си има собствена “опаковка”? Защо не си купим термо чаша или да използваме бурканче, вместо всеки път да си взимаме кафе в картонена или пластмасова чашка? От старата скъсана хавлиена кърпа можем да си направим невероятни тампончета за грим, които да използваме повече от веднъж, а копчето на палтото можем да зашием, вместо веднага да си купим ново палто.

Знаем, че първоначално може да изглежда като голямо предизвикателство да произвеждаме по-малко боклук (особено в градски контекст), но това е напълно възможно! Например рецептата за успеха на начинаещите може да бъде: платнена чанта за пазар + кутия за обяд за многократна употреба. Промяната в света се случва с точно такива малки стъпки от хора като мен и теб. Така ни каза Тулджама, дамата от снимката и наш учител.

Тулджама: “Промяната започва с нас, тук и сега, защото ние сме Земята”.
Тулджама: “Промяната започва с нас, тук и сега, защото ние сме Земята”.

Останалите 6 принципи на пермакултурата очаквайте Основи на пермакултурата: 12-те принципа, част 2!

Повече за пермакултурните ни гидове от "Градски експериментариум":

 
Екатерина Василева
Екатерина Василева

Психолог по образование, пътешественик по душа и природолюбител по рождение, Екатерина наскоро открива житейската си страст – пермакултура и живот в общности. Трупа опит в неправителствения сектор, в сферата на човешки ресурси, преподава, работи за подобрение на образованието, но въпреки това все нещо й липсва. Открива го в Индия, където през 2018 преминава през курс по пермакултурен дизайн в Aranya Agricultural Alternatives. Завръща се в България, заредена с идеи за преобразяване на градската среда, за повече досег със земята и едно по-хармонично съжителство на пъстроцветните софийски персонажи. 

Илона Ангелова
Илона Ангелова

Илона Ангелова завършва Лондонския моден университет през 2015 г. Не след дълго забързаният и консуматорски живот в космополитния град и модната индустрия я връщат обратно в родния й град София. Предизвикана от нуждата да намери смисъл, удовлетворение и своето място в света на екологията и устойчивото развитие, тя се впуска в едно изследователско пътешествие. След година пътувания, доброволски инициативи, обучения и време прекарано в алтернативни общности, се среща с Пермакултурния дизайн. Неговата философия събира всичките й интереси и важни за нея ценности в една дисциплина, която решава да изучава в движение. “Пермакултурата като ръководство за дизайн на живота в града” е темата на личния й експеримент, която вдъхновява многобройните идеи за бъдещи проекти в сътрудничество със стари и нови приятели.

Мадлен Зашева

Мадлен Зашева е част от младежкото поколение, израстнало в доброволческите среди на неправителствения сектор в България, и като всеки един от тези млади хора носи в себе си любовта към света, различното, новото, промяната. Скоро завършва Педагогическият факултет на Софийския университет – специалност Неформално образование. В свободното си време прибира бездомни животни, а в останалото време е градинарка – професионално и любителски. С Пермакултурата се среща случайно и отдалеч – тръгвайки от Валдорфската педагогика, минавайки през биодинамичното земеделие и накрая любовта към земята я събира с Илона и Екатерина, с които заедно разработват проекта “Градски експериментариум”.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално