Доброволчеството е ключово за промяна на средата и за развитието на личността

Обобщена позиция на МOVE.BG във връзка с разработвания закон за доброволчеството


От МOVE.BG, публикувана на 21 януари 2015

“Доброволците са любов в движение!“

Неизвестен автор

Каква е нормативната база на доброволческата дейност в България?

2011 година бе обявена за Европейска година на доброволчеството , за да насочи общественото внимание към огромното значение на работата на доброволческите организации. В България още от 2006-та година има редица опити да се регламентира законово доброволческата дейност с цел признаване на важността ѝ и поставяне на основите на едно стратегическо мислене за това как обществото и държавата възприемат този тип дейност. 

Изминалата 2014-та бе тежка година с оглед на многото бедствия, които сполетяха страната ни, но тя показа също така колко добри хора живеят в България и как можем да се обединим, помагайки на сънародници в беда. Дори Гражданската награда на Европейския парламент за 2014 отиде при младите доброволци от Варна!

Но, разглеждайки темата за доброволчеството и опитите за приемане на закон, става ясно, че възможностите за правене на добри дела  все още се разглеждат в много тесни терминологични рамки и масовото схващане за доброволчеството е предимно за физически труд, свързан с оказване на помощ на хора в беда и при природни бедствия.

MOVE.BG се ангажира в края на миналата година да разгледа темата за доброволчеството

В контекста на разработвания в момента проект за закон и да събере различни идеи, мнения и препоръки какво трябва да съдържа той. За нас темата е изключително важна, защото това, което ние правим, заедно с вас, е да събираме хората на доброволен принцип в общите ни стремежи да осмисляме, разработваме и предлагаме решения и визии за развитието на България, чрез един широкообхватен процес на включване на максимално много активни граждани и хора с експертно мнение.

Ние даваме възможност на хората да доброволстват в свободното си време. Но не с лопата и ботуши. А със знания, експертиза и опит. И не че едното е по-важно от другото, но това по-широко разбиране на понятието доброволчество ни показва колко пъстра е палитрата от възможности за правене на добри дела. На дела, за които не искаш отплата. Ти я получаваш от благодарността на хората и от това, че обогатяваш себе си в нова среда. Дали си почистил наводнена къща или си участвал в разработването на стратегия за модернизиране на образованието, ти си дал от себе си. Ти си променил средата.

Графиката е от изследване на НАРД, 2013

Доброволчеството е двустранен процес

В България хората все по-често търсят форми на свободно събиране, които да дадат възможност на всеки да допринася за промяна  на средата. Доброволчеството е двустранен процес, в който ти не само променяш средата и помагаш тя да се подобри, но ти променяш и себе си – развиваш умения, придобиваш различен опит и качества и обогатяваш знанията си, срещайки много различни хора от различни сфери на живота.

Ето защо, когато говорим за един закон за доброволчеството, трябва да имаме предвид всички измерения и аспекти на доброволческата дейност. От нашите дискусии и срещи с организации с голям опит в сферата на доброволчестовото стана ясно точно това– не можем да пишем закон без да мислим за неговите дългосрочни ефекти и какво искаме да постигне той. Искаме просто да регламентираме едни отношения между доброволци и организации или искаме да създадем и развием култура на доброволчество в нашето общество? Искаме просто да сътворим поредната административна пречка пред една благородна дейност или искаме да стимулираме колкото се може повече хора да доброволстват?
Графиката е от изследване на НАРД, 2013

Да вкараш в законова рамка нещо, което по презумция е регламентирано - добрата воля на хората.

Друго, около което се обединяват организациите, изразяващи позиции спрямо проекта за закон, е, че неговата рамка трябва да предоставя възможно най-обхватните дефиниции за доброволци и доброволчество, за да не ограничава, а по-скоро да дава стимули за включване.

Проблемът при регламентирането на доброволческата дейност е в това, че ти се опитваш да вкараш в законова рамка нещо, което по презумция е регламентирано - добрата воля на хората. Повечето от анкетираните от нас доброволци често не разбират защо е нужен закон, при условие че за тях правенето на добро е призвание, което всеки следва и без регламенти. Но, както казва Мария Петкова, директор на Фондация „Лале“, ”смисълът на един закон за доброволчеството е да регламентира отношенията между доброволците, организациите и страните, нуждаещи се от техния труд, като дефинира правата, отговорностите и сигурността им. Важно е също професионалните и социални умения, които развиват доброволците, да бъдат показани на потенциални работодатели, за да се подпомогне трудовата заетост, особено на младите хора“.

Друг аргумент за нуждата от закон излага Любен Панов, програмен директор на Български център за нестопанско право: „Кодекса на труда изрично казва, че всеки труд се заплаща. Следователно и доброволният труд , според българския закон, трябва да се заплаща. Иначе се върши някаква незаконна дейност.”

Цел е промяна на средата и качеството на гражданското общество

Като гражданска платформа, чиято дългосрочна цел е промяна на средата и качеството на гражданското общество, за нас осмислянето на важността на доброволчеството в една цялостна концепция и държавна стратегия за развитието и стимулирането му  е най-важният фундамент, върху който би следвало да стъпи един такъв закон. Това е изключителна възможност пред българските законотворци да повлияят върху средата в дългосрочен план. И най-вече с мисъл за младите хора. Не защото те са най-голямата група, занимаващи се с доброволчество в България (по данни на НАРД и изследване от 2013), но защото доброволният труд възпитава ценности, уважение и съпричастност. Качества, които младите българи днес трябва да притежават.

Посланието, което бихме изпратили и към законодателите, е:

Когато мислим за закон, нека отчитаме средата и дългосрочните му ефекти върху нея. Доброволците са хора с добри сърца. Искаме ли повече хора да бъдат такива? Нека помислим върху стимулите (доброволческа книжка, например). Искаме ли повече млади хора да се насочат към дейности на добра воля? Нека помислим върху стратегии, подобряване на имиджа и интегрирани на национално и общинско ниво програми.

И по-конкретно:

  1. Един закон за доброволчеството да има сериозна оценка на влияние. Да бъдат взети под внимание мненията на всички заинтересовани страни – държавни институции, неправителствени организации, представители на бизнеса и др.
  2. Да се дефинират различните типове доброволчество, с оглед общественото осъзнаване на разнообразието му и поставяне на интелектуалното доброволчество на едно ниво с другите форми. (Тук с добри предложения се отличава Национален младежки форум).
  3. Интегриране на механизми за признаване и валидиране на доброволческия труд.

MOVE.BG ще продължи да следи темата и да събира мнения и препоръки на организации, занимаващи се с доброволчество, които да предостави на работната група, разработваща закона. Можете да ни пишете на имейл contact@movebg.com.

Благодарим за ползотворното участието в нашите дискусии и срещи на:

Министерство на младежта и спорта, Български център за нестопанско право, Национален младежки форум, Фондация „Лале“, Национална асоциация за работа с доброволци, Timeheroes, Доброволни формирования „Пловдив 112“, Национална асоциация на доброволците в Република България“ , CVS – България, Сдружение „Ре-акт“, Национално представителство на студентските съвети, Международна младежка камара България, „Тук-там“ и др.

Специални благодарности и на Виктор Дремсизов, който ни помогна за обобщаването на позициите на организациите по темата.

MOVE.BG

 

Автор
още по темата

още от Отправна Точка