Постановка на въпроса: "Кои медии са по-плуралистични - частните или обществените?"

В последно време въпросът: „Частните или обществените медии са по-плуралистични?“ се задава достатъчно настойчиво. Най-често не точно така формулиран, но под една или друга форма – да.

„БНТ и БНР под влияние на властта ли са или са независими?“ „Частните медии проводник на корпоративни интереси ли са или отразяват обективно и професионално действителността?“ „На кого да имам доверие, кого да гледам/слушам, кой е по-информативен?“

И много други въпроси, които в същността си представляват именно дилемата, която ще се опитаме да разрешим пред българската общественост в дебата на MOVE.BG “Частни или обществени медии? Кои са по-плуралистични?“

Какво е медиен плурализъм?

Медийният плурализъм представлява разнообразие от независими медии, които предлагат разнообразие от гледни точки и интереси, които да достигат до гражданите. Медийният плурализъм е фундаментален елемент от демокрацията, защото гарантира правото на пълна и вярна информация, а информираността е предпоставка за вземане на решение като съзнателен избор при участие в обществения живот.

Вътрешен е този плурализъм, който касае самата медия – дали тя представя различните гледни точки в своята програма. Външен пък е този, който е свързан със самото разнообразие на медийно съдържание – дали за всяко мнение има отделно предаване или направо медия, която човек може да си избере, ако му допада. Политически плурализъм е представянето на целия спектър политически позиции в страната, а културен – на различните културни/етнически групи.

Плурализмът в обществените и частните медии.

Общоприетото разбиране в Европа е, че обществени са тези медии, чиято програма, управление и финансиране са с обществен характер. Това значи, преди всичко, медии публична собственост, макар и българският закон да допуска по изключение за обществени да се лицензират и частни компании. Частни са всички останали медии.

Обикновено обществените медии са малко на брой, в България това са основно БНТ и БНР. Ето защо е много важно те да са независими и вътрешно плуралистични, защото потребителя няма възможност да превключи на друг обществен канал, ако никоя от гледните точки вътре не е неговата. Т.е. във всяко предаване трябва да се представят максимален брой различни мнения. При частните медии ключов е външния плурализъм. Приема се, че дори и да не са вътрешно плуралистични, разнообразието от медии гарантира разнообразие от гледни точки, като всяка си е със своя медия. Например – левите четат в. „Дума“, десните – „Капитал“ и т.н.

Тогава излиза, че частните и обществените медии са изправени пред различни предизвикателства, за да гарантират своята независимост и плуралистичност и се справят с различен успех с тяхното преодоляване. БНТ и БНР трябва да преодоляват опитите на властта да ги подчини, както и да осигуряват високо качество и доверие в продукцията си, въпреки че не са поставени в конкурентна среда. Частните медии пък функционират в пазарна среда и се сблъскват с проблемите, които са характерни за пазара. Така плурализмът може да е засегнат от това, че отразяването на определени гледни точки може да не е печелившо и това обикновено са финансово слаби групи. Също така, концентрацията на собственост на пазара пречи на други играчи да се включат и да изразят други интереси, а липсата на прозрачност и информация за действителния собственик на една медия, блокира възможността на потребителя да си подбере източник на новини, който подхожда на възгледите му.

Финансиране и независимост

Независимостта не медията е необходимо условие за нейната плуралистичност. Въпросът за финансирането пък е определящ за това доколко една медия може да се нарече „независима“ и, ако е зависима – от кого. Тук можем да питаме и дали пазарът е достатъчен, за да се финансират частните медии достатъчно добре и самостоятелно, за да бъдат плуралистични? Питаме и дали БНТ и БНР са независими, когато всяка година парламентарното мнозинство им определя бюджета? Трябва ли държавата да отделя средства и за частни медии, ако изпълняват обществени функции?

Доверие

Въпросът за плурализма на медиите е и въпрос за доверието. Както вярата в информацията, която достига до нас чрез медиите се базира на убеждението ни, че те не крият нищо от нас, така и самият плурализъм е невъзможен, без доверие в източника.

По света обикновено статистики показват, че гражданите се доверяват повече на обществените медии, отколкото на частните. Вероятно защото се радват на по-малко „скандали“ и на обществени гаранции за независимост и безпристрастност, както и високото качество на продукцията. Така ли е обаче в България?

Ако съдим по рейтингите на телевизиите, то БНТ е далеч назад от големите частници. В сутрешните блокове BTV и Nova поддържат около 35% пазарен дял всяка, а БНТ – не повече от 10%. В същото слабо положение е БНТ и по отношение на вечерните новини – 10%, БТВ – 50%, Нова – 20%.

Това обаче не трябва да успокоява частните медии. Доверието в сектора, като цяло, е много ниско в България и продължава да спада. Последни проучвания показват, че 60% от българите не вярват в независимостта на медиите, докато през 2008-ма 76% отговарят, че имат доверие на медиите, макар и не безусловно. Въпреки, че тези показатели не са съвсем пряко съизмерими, очевидна е тенденцията към спад в доверието към българските медии.

На пръв поглед капчица успокоение дава едно изследване на „Еделман“, според което можем условно да кажем, че колкото са по-несвободни медиите, толкова по-високо е доверието в тях. И обратно.

Да, но България е на 100-но място по свобода на медийната среда, според класацията на „Репортери без граници“ или едва на 32 места пред Индонезия, където доверието в медиите е 79%. Та едва ли липсата на цензура в медиите е причината да няма доверие в тях.

Дали ниското доверие се дължи на липса на медиен плурализъм? Вероятно да. Докато гледаме любимото си предаване по ТВ вероятно не си задаваме на момента въпроса: „Да не би да пропускам нещо важно от цялата картинка?“ Но, когато след време разберем, че много съществена част от информацията ни е спестена или изопачена, губим доверие и любимото ни предаване вече не е толкова любимо.

От там липсата на вяра в източниците на информация блокира самото информиране, а то от своя страна възпрепятства нормалното функциониране на демокрацията. С други думи – синдромът на „лъжливото овчарче“ ще доведе огромна несигурност за фактите, които се случват в страната, възможност за множество тълкувания и интерпретации и прът в колелото на националния консенсус.

Поради всичко това, ще задаваме въпроси, ще дебатираме и ще търсим решение за проблемите на частните и обществените медии в четвъртък от 19.00 часа в Дома на MOVE.BG. Ако считате, че темата е важна, включете се!

За по-любознателните: четете книгата на проф. Н.Огнянова - "Медийна политика и право на ЕС", както и линковете в статията.