Имаше шанс да използва ветото на Президента, за да проведе дебат и да вземе решение за по-добър бюджет, който да предложи решения на въпросите: как да успеем да увеличим събираемостта на данъците с 555 млн. лева; как да намалим контрабандата, която увеличава недостига в данъчните приходи, как да оптимизираме държавните разходи, за да платим новия социален пакет без да увеличим дефицита. Правителството имаше шанс да обясни защо иска да вземе допълнително още половин милиард лева държавен заем, отново не бяха обосновани причините и останаха съмненията, че тази значима сума ще бъде изхарчена по непрозрачен начин. Пропусната беше и възможността кабинетът Орешарски да предложи нови стратегии за растеж и конкурентоспособност, които липсваха в настоящата актуализация.
Вместо това, бяхме свидетели на празен политически дебат, който, освен малко исторически справки и общи икономически постановки, не предложи аргументи по същество.
„В момента основният проблем е, че няма инвестиции, тъй като няма бизнес среда” заключи министър Чобанов. Констатацията не е направена от икономически наблюдател, а от министъра на финансите, в чиито ръце са всички лостове за промяна на ситуацията.
Вместо да инвестира в реформи и ефективност, правителството увеличи бюджетния дефицит с 493 млн. лева, не предложи нито една нова мярка за привличане на чужди инвестиции, нито една нова инициатива за подобряване на бизнес средата и насърчаване на бизнеса с експортен потенциал. Напротив, правителството просто реши да наеме 8077-мия служител в НАП под формата на трети директор и да взаимства румънски модел от преди 4 години. На въпроса към премиера дали това е последната актуализация за тази година, той отговори: „Не съм съвсем сигурен, иска ми се да е така.”
Една изгубена седмица за българската икономика, поредната крачка в грешната посока, а в следващите 19 седмици трябва да решим как да програмираме 7.2 млрд. евро за следващите 7 години по споразумението ни с Европейския съюз. Могат ли тези хора да се справят с подобна отговорна задача?