Една минута за свободата на медиите - какво ни казаха хората в страната

В рамките на кампанията на MoveBG в подкрепа на Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм и заедно с организацията „Media Initiative BG“, бе организирана своеобразна обиколка на България


От МOVE.BG, публикувана на 26 юни 2014

В рамките на кампанията на MOVE.BG в подкрепа на Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм и заедно с организацията „Media Initiative BG“, бе организирана своеобразна обиколка на България. Нейна цел бе рекламирането на кампанията, агитирането за подписи, както и събиране на мнения от журналисти, експерти и активни граждани, свързани с проблемите на медийната среда в техния град.

На път

В 6 областни центъра се проведоха срещи-дискусии на тема „Европейска пряка демокрация в действие – Европейска гражданска инициатива за медиен плурализъм.“, за да се подчертае връзката на инициативата с пряката демокрация в Европа. В периода 3-8 юни бяха посетени Пловдив /03.06./, Стара Загора /04.06./, Бургас /05.06./, Варна /06.06./, Русе /07.06./ и Плевен /08.06./.

На срещите присъстваха различни профили хора – журналисти, медийни експерти, собственици на медии, представители на неправителствени организации, активни граждани – с цел да бъде получена възможно най-добра представа за проблемите пред медийния сектор на регионално ниво, не само от работещите в тази сфера, но и от всички ползватели на медийни услуги.  

Проблемите

Тази своеобразна „обиколка за свободата на медиите“ позволи да се констатират интересни наблюдения върху общите белези на проблемите. Когато се говори за медии, общото схващане във всеки един край на България е, че медиите не са независими. Но не само, че не са независими, но и тяхната зависимост е най-силна спрямо пари и политика. Това, за което се бори инициативата, бе препотвърдено от хората в страната: наблюдава се едно – дори прието вече за естествено – сливане на медии, политика и бизнес.

Друг интересен общ знаменател, под който се поставят медиите от хората в страната, е че те не отразяват достатъчно позитивните новини, а дават приоритет на скандалното и на негативното. В много от срещите бе предложено дори създаването на телевизия, чиито основен предмет на отразяване да са предимно позитивни новини.

Темата за ценностите се оказва обединителен елемент за различните краища на  България. При сравняване на мненията от обиколката се оказа, че повечето хора смятат ролята на медиите като проводник на изконните обществени ценности за ключова. Медиите трябва да налагат ценностите в обществото, да защитават културното наследство на местно и национално ниво и да имат своята възпитателна роля във формирането на общественото мнение.

Можем да обобщим посочените проблеми в три направления :

1.       Критика към журналистите – липса на етика на отделния журналист

2.       Критика към законодателя – липса на общ закон за медиите

3.      Критика към гилдията - собствениците на медии са в пряка връзка с бизнес интересите и политическите елити и оказват натиск върху своите служители. Липсва общ етичен кодекс, който да бъде подписан от всички не само медии, но и отделни журналисти.

 

Какво е нужно за промяната

С оглед на полученото като мнения от страната, можем да обобщим, че законовата рамка е един от главните фактори, що се касае до гарантирането на медиен плурализъм, според повечето участници в дискусиите. Мненията варират от това да се разработят по-строги закони за медиите до възможността за обявяването на журналистическата професия за защитена. Последното предложение според мнения от Бургас би създало обаче допълнителни условия за злоупотребяване със служебно положение.  В почти всички градове смятат, че медиите трябва да бъдат регистрирани и лицензирани, също както и журналистите, депутати и висши държавни служители, както и техни роднини, да нямат право да притежават медии, а Европа да създаде национална Европейска телевизия и система за мониторинг на медиите.

            Други основни резерви що се касае самото медийно отразяване са свързани с приоритизирането на новините от полицейската хроника спрямо положителните новини, а също и с господстващото положение на кметската власт като институция /мнения от Русе/. За решаване на втория проблем, се предлага регулиране на ролята на държавата/общината като ключов рекламодател в медиите, чрез създаването на Закон за медиите. В момента в България законово се регулира само дейността на радиото и телевизията, за упражняване на журналистическата професия не се изисква лиценз и няма инструмент, който да гарантира достоверността на информацията в стотици вестници и информационни сайтове. Към момента такива изисквания няма и в нито една европейска директива.

Какви са изводите от анализа?    

Анализът от обиколката показва и доказва сериозното замърсяване на медийната среда в България в последните години. Етикетът към медиите като „Четвърта власт“ отдавна е загубил своя изначален смисъл, а именно – да бъдат коректив на останалите три власти и да следят за тяхната дейност в името и интереса на хората. Ако трябва днес отново да използваме този термин, то той би бил по-удачен във корелация с думата „бухалка“ – медиите днес са предимно слуги на нечий интерес, който в никакъв случай не може да се нарече „обществен“. Те използват своето влияние, засилено от появата на новите форми на достигане на информация, за да насочват общественото внимание и мнение натам, накъдето им е поръчано. Илюзията за независими медии едва ли е често срещана в дебатирането около темата, но можем спокойно да кажем, че с днешна дата медиите са все по-непрозрачни, контролирани, тенденциозни и зависими. Пренасищането с канали за информация, което се генерира след масовото навлизане на интернет и социалните мрежи, доведе до депрофесионализация в бранша и препълване с доста съмнителни „истини“, което отблъсква консуматорите на новини и ги кара да са недоверчиви към всичко, което има се предлага.

              Предстоящата 7-ма среща в София днес 26.06., може да верифицира или обори тези твърдения. Краткият анализ от страната ще послужи като допълнителна изходна точка, върху която да стъпят участниците в софийската дискусия.

Автор
още по темата

още от Медиен Плурализъм