Трябва ли да има избори сега?
Въведение
Платформата за сътрудничество за формиране на публични политики, MOVE.BG, проведе първия си дебат по основната тема, дискутирана в общественото пространство - Трябва ли да има избори сега? Основателят на гражданската инициатива България може, Саша Безуханова, модерира обсъждането как предсрочни избори днес биха се отразили на политическото и социално положение в България, икономическите перспективи и запазването на легитимност на управлението в международен план. В защита на тезата за незабавна оставка на кабинета Орешарски застанаха един от създателите на Харвардския институт към Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Кирил Петков и преподавателят по право на ЕС в СУ - Христо Христев. Във втория екип бяха депутатът от БСП Георги Кадиев и журналистът Иво Христов, които изказаха позиция за това какви предимства предлага отлагането на изборите до май 2014. След края на дебата на живо, дискусията по темата беше отворена на платформата на MOVE.BG, където в продължение на 10 дни всички, припознали ценностите на гражданската инициатива, имаха възможност да вземат участие.
Изложените по време на дебата аргументи в подкрепа на предсрочни избори в най-кратък срок взеха превес и бяха изцяло подкрепени от мненията на онлайн участниците. В следствие на проведената експертна и обществена дискусия, MOVE.BG констатира, че кредитът на доверие към правителството на Орешарски изглежда е напълно изчерпан и незабавното подаване на оставка е единственото решение. Фактът, че всички, взели участие по темата, са обединени в мнението си, че правителството на БСП и ДПС страда от тежка липса на демократична легитимност и управлява в абсолютна липса на прозрачност и тежка зависимост от задкулисие, е в основата на становището на MOVE.BG.
Настоящият текст излага позициите, показва резултатите от проведения дебат и последвалата онлайн дискусия и обосновава позицията на MOVE.BG за незабавни предсрочни избори.
Позиция: Избори май 2014
Твърдата позиция, която Георги Кадиев и Иво Христов защитаваха в дебата бе, че макар настоящият парламент да не заслужава пълен мандат, незабавни избори биха запазили статуквото, поради липсата на време да се появят нови политически субекти и да се развият нови платформи. Единствената разлика би била в незанчително изменение на процентното представяне на някои от съществуващите партии, което не би променило ситуацията в България по никакъв начин. Кадиев изрази твърда позиция, че предсрочните избори трябва да се състоят през май 2014 г., когато вече ще има нови лидери и нови идеи, и провеждането им заедно с изборите за евродепутати, няма да струва допълнително пари на данъкоплатците. Иво Христов подкрепи изцяло позицията на депутата от БСП, обявявайки, че България е на път да загуби стратегическа битка, докато се радва на тактическа победа. Според него, макар оставката на това нелегитимно и безперспективно управление да наближава, за да се изкорени олигархията и да се изгради нова избирателна система, която да пречисти политическата класа и да установи нови правила, трябва да се изчака до май 2014.
Кадиев и Христов защитиха становището си със социални, политически и икономически аргументи. Според Христов, дестабилизирането на държавата сега няма да доведе до осезаема промяна, докато постоянната нестабилност затруднява процеса на преговаряне по Европейската програма за развитие на България за периода 2014-2020 г. Той добави, че социално слабите се надяват на скромния социален пакет, подготвен от управляващите, бизнесът очаква разплащания, така че прибързани избори биха били икономически деструктивни. Георги Кадиев потвърди, че сегашната ситуация e пагубна за икономиката, защото нестабилната обстановка напълно е замразила данъчната и митническа администрация и е направила работата на административния апарат обезпокояващо неефективна. Според него, нито протестиращите са достатъчно силни да свалят правителството, нито правителството е достатъчно силно да накара протестиращите да се приберат, съответно единственото решение е да се стигне до взаимен компромис, който е избори пролет 2014. „Аз бих гласувал за оставка, ако имах ясна перспектива какво идва след това... искам да има шанс нещо ново да се появи и това е основен аргумент да искам избори по-късно“, заключи депутатът от БСП.
Като идеален изход от проблемното положение, в коeто България се намира, Кадиев предложи назначаването на служебно експертно правителство без разпускане на парламента за следващата една година до провеждане на избори през май 2014. Депутатът от БСП изрази съмнение, че партиите биха подкрепили подобен сценарий, но смята, че ситуацията го изисква.
Предложението да се създаде експертно служебно правителство с увеличени правомощия и по-дългосрочен мандат, бе най-подкрепяният коментар от участниците в онлайн платформата. Mненията, изразени на MOVE.BG, показват силно доверие към експертен служебен кабинет и способността му да предприеме необходимите мерки по критични въпроси като промяна на избирателния кодекс, енергийна политика и бюджетно разпределение. Участниците изразиха притеснение, че настоящите регламенти в закона не позволяват на служебното правителство да работи при неразпуснат парламент и за реализирането на подобен сценарий е необходимо изменение на законовата рамка.
Позиция: Избори сега
Христо Христев и Кирил Петков защитиха убедително тезата за незабавна оставка на кабинета Орешарски.
Христо Христев посочи като основен аргумент факта, че управлението на БСП и ДПС функционира при абсолютна липса на прозрачност и тежка зависимост от задкулисие и олигархия, които са видни в серията от скандални назначения като това на Делян Пеевски, Иван Иванов и Емил Иванов. Христев подчерта, че последователният подход на непрозрачно приемане на ключови решения руши устоите на демократичната държава.
Кирил Петков подкрепи тезата на партнъора си като посочи три конкретни примера за непрозрачни икономически действия, скрити зад позитивни социални лозунги. Първо, Петков изобличи, че зад 5% намаление на ток се крие трансфер от държавата към потребителите от около 200 млн. лева. На практика това намаление не е безплатно, а за него ще бъде платено в бъдеще, когато се връщат заемите, които ще трябва да бъдат изтеглени, за да го осъществят. Едновременно с взимането на заеми, за да се намали цената на тока, продължава задоволяване на бизнес интересите в енергетиката. Неясно остава защо ще се платят 150 млн. лева на Христо Ковачки, след като има празни централи, за които се плаща и когато не работят (АЕS централите). Въпреки че този трансфер няма да се плати директно от сметките за ток, заемът който го осъществява, отново ще е бреме на гражданите. Вторият пример, посочен от Кирил Петков, е спасяването на работниците от ВМЗ Сопот. Трансферът към ВМЗ Сопот е в размер на 27 млн. лева, от които само около 7 мнл. се насочват към изплащане на заплати, а останалите 20 млн. остават нерегламентирани. Третият изложен пример за непрозрачност е свързан с желанието на правителството да изтегли заем от 1 милиард лева, прикрит зад социален пакет от 40 млн. лева, чиято годишната лихва сама по себе си се равнява на 40 млн. Петков заключи, че проблемът с икономическите решения на правителството е, че зад позитивните лозунги седят непрозрачно разпределение на средства в огромен размер. Според него ако 500 милиона е очакваното допълнително неизпълнение на бюджета, е необосновано да се изтегли 1 млрд.
Тежката липса на демократична легитимност на управлението на БСП и ДПС бе вторият основен аргумент, който Христев и Петков изложиха в подкрепа на незабавни предсрочни избори. Христо Христев припомни, че правителството не разполага със стабилно парламентарно мнозинство (120 от 240 народни представители) и е зависимо от скрита сделка с 'Атака'. Фактическата подкрепа на националистическата партия е осигурила избирането на правителството и позволява приемането на ключови решения в Народното събрание. Христев изрази притеснение, че 'Атака' представлява крещяща заплаха за демокрацията в България, принадлежността ни към ЕС и гражданския ред.
Според Христев, най-обезпокоителното последствие от пагубното управление на БСП и ДПС, е, че то е напълно делигитимирано в ЕС и сред стратегическите ни партньори и поставя в опасност пълноценното ни участие в ЕС и принадлежността ни към свободния свят. Реакцията на посланиците на Франция, Германия, Холандия и Белгия е безпрецедентна и ясно показва, че управлението няма доверие в ЕС и не може да осигури пълноценното участие на страната ни в Съюза.
Разглеждайки проблема от икономическа перспектива, Кирил Петков изтъкна, че правителство, което няма публична легитимност, не трябва да програмира еврофондове от 7.2 млрд евро, които ще определят развитието на българката икономика в дългосрочен план от 7 години. Той сигнализира и за конкретни изменения на програмите в грешни посоки. Оперативна програма Конкурентоспособност до май месец е била фокусирана върху българските фирми с експортен потенциал, подпомагайки ги да излязат на външни пазари и изградят обща инфраструктура и координация, подпомагаща конкурентоспособността им. В последния месец програмата е била изцяло преориентирана от новото правителство, отново към директни субсидии, предназначени за фирми и консултанти, с неясен потенциал за стимулиране на напредъка на българската икономика. Кирил Петков призова за избори веднага, защото в настоящите стратегии прозира задкулисие и подобен подход ще доведе до изхарчване на еврофондовете без дългосрочен положителен ефект върху икономиката.
В заключение, Кирил Петков изрази оптимизъм, че протестът е родил един нов модел на граждански контрол и ако това правителство подаде оставка, ще бъде второто правителство, паднало заради гражданите, които не чакат новия спасител. Според него, следващото правителство, което дойде на власт, независимо от кого е оглавявано, трябва да управлява в условия на пълна прозрачност и да постави като свой единствен приоритет общественото благо, иначе рискува да падне като поредна жертва на този нов модел на граждански контрол. „Вместо да чакаме нереалния нов лидер, обществото ни почва да възпитава своята политическа класа, гражданството започва да разчита на себе си и да защитава своите интереси. Най-отговорното е сегашното правителство да подаде оставка в най-скоро време, защото така ще затвърди новия граждански модел – модел на израстване на нашето общество.“, заключи Кирил Петков.
Позицията на двамата експерти, които призоваха за незабавни предсрочни избори, бе изцяло подкрепена от участниците в дискусията на платформата на MOVE.BG. Подробният преглед на изказаните около 70 мнения в България може показва, че всички онлайн участници, с изключение на трима, се обединяват около позицията, че предсрочните избори трябва да се проведат възможно най-скоро. Кредитът на доверие към правителството на Орешарски изглежда е напълно изчерпан и консенсусната позиция показва, че незабавното подаване на оставка е единственото решение. Атанас Ошавков припомня, че „изборите сами по себе си са израз на демократичността на обществото.“
Заключение
„България днес е място, в което полицаи отвъд волята си бият мирно протестиращи и където разделителната линия между демократичното и олигархичното расте и става много трудна за преодоляване.“ С тези думи основателят на онлайн платформата България може - Саша Безуханова, откри първия MOVE.BG дебат и обоснова тезата за необходимостта от предсрочни избори.
Мисията на проекта MOVE.BG е да утвърди приоритети и принципи, които да помогнат за утвърждаването на просперираща и солидарна България с демократично развитие и европейска линия на своя просперитет. Убедително аргументираната позиция от експертната и обществена дискусия в подкрепа на предсрочни избори в най-кратък срок се препокри със споделяните от България може ценности. MOVE.BG подкрепя единодушното становище, че настоящото правителство управлява непрозрачно, подконтролно на задкулисие и във вреда на общественото благо. С цел да се избегнат дългосрочни негативни последствия върху икономическото и демократично развитие на България, България може констатира, че делегитимираното правителство на Орешарски трябва да се поддаде на гражданския контрол, който протестиращите се опитват да упражнят върху него, и незабавно да подаде оставка.
