„Тук трябва да се случва нещо, тук трябва да звучи музика“

Мила Павлова вече 7 години организира Дни на музиката в Балабановата къща


От Gergana Daneva, публикувана на 8 май 2017

 

Мила Павлова основава Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” през 2010 г. в Старинен Пловдив и става негов артистичен директор. Той бързо се превръща в един от най-значимите форуми за класическа музика в страната, като година след създаването му Euronews снима филм за него. През 2012 г. „Дни на музиката в Балабановата къща“ печели наградата Музикален проект на 2011 г. в престижната класация „Музикант на годината“ на Българското национално радио след общонационално гласуване.

Когато не организира фестивали, Мила е флейтистка с много успешна кариера. Тя е носител на Първа награда от X Национален конкурс за певци и инструменталисти „Св. Обретенов“, на две първи награди от конкурса за камерна музика „Златната Диана“ и на Извънредна награда и златен медал от Международния конкурс в гр. Неерпелт, Белгия. През 1997 г. специализира в Париж при световноизвестния френски флейтист Лойк Пулен и при прочутия Ален Марион в Парижката консерватория. На концертния подиум си партнира с изтъкнати музиканти като Божидар Ноев, Димо Димов, Стела Димитрова-Майсторова, Ангел Станков, Сузана Клинчарова, Борислав Йоцов, Борислава Танева, Ростислав Йовчев и много други. Изявява се като солист на ансамбъл „Софийски солисти”, ансамбъл „Оркестрал”, пловдивски и търновски камерни оркестри, Нов симфоничен оркестър, оркестър AGBU и др. Като камерен изпълнител Мила Павлова е член на популярния квинтет Пилекадоне, а като оркестрант е част от състава на Оркестъра на Classic FM Radio.

Поговорихме с нея за предстоящия съвсем скоро фестивал, как привлича световни звезди в програмата му и какъв е ефектът от такова събитие върху град като Пловдив.

„Дни на музиката в Балабановата къща” започват на 10 май, а пълната програма можете да видите тук.

 

Kакво те мотивира да основеш „Дни на музиката в Балабановата къща“ и изобщо как се преминава от артист към организатор?

Преходът със сигурност беше плавен. Не беше внезапно решение – от днес започвам да правя фестивал. Влюбих се в Балабановата къща по време на едно мое изпълнение там и някакси аурата на тази къща ме спечели завинаги. Фестивалът се разрасна, „завзели“ сме всички музикални места в Пловдив, но ядрото си остава Балабановата къща. Вече сме правили стотици концерти там. Когато онзи мой концерт там свърши, аз си казах: „Тук трябва да се случва нещо, тук трябва да звучи музика“. Не стана веднага. Започнах да мечтая. На следващата година с мой близък тръгнахме към Пловдив, той ме запозна с хора и аз изложих своите идеи. Те отговориха, че е страхотно, но не могат да ми дадат нито лев.

Фестивалът започна като възраждане на традицията на домашните концерти на места с културна и историческа значимост – замъци, домове на богати хора. Събират се световноизвестни имена, които свирят в много тесен кръг, да можеш да ги докоснеш и те свирят за теб. Кариерата ми на флейтистка помага много за контактите със звездите, които идват на фестивала. Ето тази година на откриването ще свири един от най-добрите флейтисти в света и солист на Берлинската филхармония – Еманюел Паю. В неговия случай не е важен хонорарът, по-скоро къде отива, как ще се чувства, как ще бъде представен. За това са много важни името на организатора и репутацията на фестивала.

 

Младите хора интересуват ли се от класическа музика?

Да, интересуват се и все повече се интересуват. Ние работим много за младежката публика, както и включваме млади хора сред участниците, което е моя отдавнашна мечта. Навремето на мен ми подаде ръка голямата Стойка Миланова, свирихме заедно концерт за флейта и цигулка. Спомням си огромното вълнение, което ме беше обзело. Точно това осигуряваме на младите изпълнители – оркестърът на НУМТИ бе на една сцена с Теодосий Спасов, заедно с най-големите концертмайстори, дирижира ги академик Васил Казанджиев.

 

Защо Пловдив?

Пловдив, както казах, тръгна от любовта ми към Балабановата къща. След това прибавихме Античния театър, първия концерт на Римския стадион след реновирането беше от нашия фестивал. Всички казваха, че там концерт не може да стане. Не само стана, но и заведохме 5-метров алпийски рог. Най-известният изпълнител на алпийски рог, Аркадий Шилкуопер свири с Биг бенда на БНР. Повече от 100 каба гайди огласиха Античния театър.

Друга дума, която определя фестивала, е смелост и дързост, защото си позволихме в две последователни вечери да представим солисти от Виенска филхармония и Ибряма.

 

Как успявате да убедите такива имена да участват?

Концертмайсторът на Виенска филхармония е Албена Данаилова, която е българка. Тя доведе състава, който тази година участва в Новогодишния концерт във Виена. А на другия ден Ибряма с Ансамбъл „Тракия“. Моите колеги посрещнаха решението с пълно мълчание… Моето лично мнение е, че Ибряма е класик, гений, цар, все ще е малко. Ние показваме най-добрите образци – дали в класическата, народната музика или джаза, това е най-доброто. Необходимо е да имаш усет, авторитет, средствата не са достатъчни. Трябва обща визия за фестивала – не просто нахвърляни събития, а взаимно допълващи се в общо цяло.

 

Представи си за миг, че си министър на културата, какво би била твоята реформа?

Не смея да се нагърбям с подобни неща. Министърът на културата трябва да сложи името си до качество, да има много добър екип, който да измъкне хората на изкуството от това неравностойно положение, в което те се намират спрямо други професии. Да получават за труда си това, което наистина заслужават и да имат самочувствие.

 

Ти успяваш да привлечеш средства, работиш от години с Фондация „Америка за България“, има ли тенденция да се увеличават дарителите в областта на изкуството и културата, откриваш ли нови спонсорства за концертите?

Много бавно, но се увеличават и радостното е, че започват да осъзнават, че е по-добре да сложат името си до класическа музика, отколкото до друг тип музика. Класическите концерти излъчват престиж – мирише на парфюм, синоним са на скъпо и качествено. Важно е да се печели непрекъснато нова публика, която да открива този престиж и блясък.

 

Разкажи ни за български музиканти, които са направили своя дебют на фестивала и са тръгнали по световните сцени.

По-скоро ще кажа с какво наистина се гордеем, въпреки че не може да се приеме като абсолютен дебют. Направихме първия рецитал на прочутия пианист Евгени Божанов в България. Повторихме го в София. За пръв път събрахме на една сцена Евгени Божанов и Светлин Русев. Получи се изключително партньорство и те започнаха да свирят заедно и в други държави. За пръв път поканихме изключителния челист Станимир Тодоров – водач на Театро Колон в Буенос Айрес заедно с Виктор Вълков, русенски пианист, златен лауереат от конкурса за пиано в Ню Орлиънс.

 

А кои имена върнахте в България?

Върнахме в родния й град след 28-годишно отсъствие Елмира Дърварова – дългогодишен концертмайстор на Метрополитън опера. Дълъг е списъкът с пловдивчани, които доведохме. Есента ще дойде Мария Широполийска, соло контрабас на Националния оркестър на Франция. Дясна ръка на Рикардо Мути при селекцията на млади музиканти.

 

Пловдивчани традиционно харесват класическата музика, припознаха ли фестивала?

Мисля, че го припознаха, създаде се една постоянна публика още от първото издание. Нашата идея е да правим всичко за града – високото качество, най-хубавите събития.

 

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура