100 години по-късно или в какъв свят ще живеят внуците ни?

От бъдещето на машините до бъдещето на птиците


От МOVE.BG, публикувана на 8 май 2018

Какво мислите за управлението на държави чрез компютър, с което биха се елиминирали човешките грешки?

Този въпрос беше зададен от публиката още преди началото на първото издание на поредицата на MOVE.BG - "Диалози за бъдещето". А има ли човек, който може да ни каже какво мисли за това, на свой ред попита модераторът на дискусията Антон Герунов.

Бяхме помолили тримата участници да си представят света след 100 години и по-точно измеренията на човешката реалност според развитието на изкуствения интелект.

В сърцето на трите сценария стояха ключови понятия като ефективност, култура и природа.

Във визията, прeдставена от Константин Василев, изкуственият интелект ще управлява планетата по-ефективно, отколкото изобщо сме способни да си представим. Хората ще го "захранват", ще поддържат неговата инфраструктура, дори без да усещат как точно са управлявани.

"Като цяло май си представям утопичния сценарий. На хората няма да им е зле и ще имат голяма полза от прогреса. Както ние се грижим за животните и ги ваксинираме, така и ние ще сме нахранени, ще има хубави шоута по Netflix, ще бъдем поддържани живи дълго, доколкото осигуряваме хранителната среда. Няма да сме толкова много на брой, което не е задължително утопично или дистопично."

Любов Костова избра да изгради своя сценарий около възможното бъдеще на собствените си деца:

"След 100 години най-малката ми дъщеря ще бъде на 115 години. Благодарение на развитието медицината и биологията, каквато я познаваме днес и каквато предстои да стане, имам основание да предполагам, че дъщеря ми ще бъде не просто жива, но и една добре почиваща си, доста грамотна, поживяла си възрастна дама, която ще живее в лукса на машини, които ще поддържат качеството на нейния живот."

Но каква ще бъде дъщрята на тази дъщеря? Тя ще бъде не друго, а арт критик. Хипотезата, че внучката на Любов ще се занимава с изкуство, предполага, че ще сме успели да опазим политики за развитието на културата, така че и след век да имаме артефакти.

Писателят Владимир Полеганов отбеляза особена симетрия - нашият разговор за бъдещето се случва 200 години след "Франкенщайн" на Мери Шели. Бъдещето, коеото тримата ни дискутанти въобразиха, пък се развива 200 години след появата на творбите на Франц Кафка и Хауърд Филипс Лъвкрафт. Каква връзката между тези литературни светове и къде стоим ние?

"След 100 години светът наистина ще бъде лабиринт. Лабиринт от реалности, които се произвеждат от някакви машини. Или от хора, които работят с машини, от машини, които си мислят, че са хора, или от хора, които не знаят, че са машини. Всеки произвежда нещо, този продукт е достатъчно осезаем, за да може да ъде наречен реалност. И това е започнало още от днес."

Според Владимир ние произвеждаме съдържание, може да не е кой знае колко ценно или важно, но вече се чудим кое е истина и кое - не. И дори отивайки при родителите си забелязваме, че те четат други новини и вярват в неща, които ние не смятаме за истина. Това поражда още въпроси като: Къде е пътят между нас и онова, което желаем? Ще сме се отдалечили ли от света, който реално обитаваме? Ще се отдалечим ли от природата, кояо си отива от планетата? Закъснели ли са дискусиите ни по въпроса?

Какво ще бъде смятано за живо в бъдещето? Ще твори ли изкуственият интелект? Как ние ще творим с него? Ще можем ли да напуснем лабиринта? Ще има ли някой навън, който да може да ни помогне? Утопично или дистопино бъдеще сме на път да построим?

Вижте отговорите, до които достигнахме заедно в първата дискусия от "Диалози за бъдещето".

 

 

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура