Компас към просперитет: Как бизнес организациите и финансовият сектор да подпомогнат българската индустрия?

Компаниите да проучат ползите от различни форми на сътрудничество по между им по темата позеленяване на индустрията - сдружаване, коопериране, клъстериране за общи проекти / цели / подходи.

Работодателските организации да създадат национална безплатна програма за преквалификация на работниците с цел подсигуряване на необходимите кадри за индустрия с нулеви нетни емисии.

Финансовият сектор да подкрепя приоритетно компании, намаляващи своя отпечатък (чрез финансови инструменти).

Това са част от препоръките, които дадоха към бизнес организациите и финансовия сектор над 20 водещи български експерти от различни сфери. MOVE.BG събра експертите на специален форум, по време на които беше приложена утвърдената, но слабо позната у нас, методология за дългосрочно планиране - стратегическото прогнозиране (strategic foresight). Фокус на прилагането на методологията беше важната тема за подобряване на конкурентоспособността на българската индустрия като път за обществен просперитет, икономическо развитие и опазване на природните ни ресурси.

При прилагането на методологията експертите първо създадоха четири възможни сценария за развитието света, Европа и България през 2050 година. А след това на базата на сценариите създадоха препоръки как страната ни да се подготви за различните възможни развития през 2050, като подобрим средата за развитие на българската индустрия, за да я направим конкурентоспособна спрямо изискванията на двойния преход - дигиталната революция и трансформацията към икономика с нулеви емисии.

През изминалите седмици ви представихме четирите сценария за развитие на света, Европа и България през 2050 година, както и препоръките на експертите към централната власт и общините. Днес ще ви запознаем с препоръките на експертите към бизнес организациите и финансовия сектор.

В стратегическото прогнозиране се включиха следните експерти:

• Ася Добруджалиева, проектен мениджър в “Хабитат България”, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България
• Борислав Сандов, вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022)
• Борис Върбанов, експерт в Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Васил Кънев, експерт по екокиберсигурност
• Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България
• Георги Стефанов, експерт по климат и енергия, член на УС на Българската асоциация по геотермална енергия
• Димитрина Шиндова, ръководител "Трансферни дейности и връзки с обществеността" в Центъра за чисти технологии и ефективно използване на биомаса в Пловдив
• Елена Дариева, основател на социологическа агенция "Насока"
• Зинаида Златанова, вицепремиер за еврофондовете и министър на правосъдието (2013-2014), ръководител на представителството на ЕК в България (2008-2013), директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” (2001-2007) в Министерски съвет
• Ива Петкова, директор “Дирекция Развитие, зелено финансиране и комуникации” във Фонд ФЛАГ
• Константин Иванов, експерт стратегически комуникации - България в Европейската климатична фондация (ECF)
• Любо Георгиев, ръководител на "Екипът на София"
• Доц.д-р Марина Стефанова, заместник-декан по “Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет
• Мартин Янков, основател на фондация "Колективът" и на фестивала "Реките на града"
• Мария Александрова, ръководи “Иновационни проекти и устойчивото развитие” в “Насекомо“
• Михаил-Ернесто Михайлов, експерт по бизнес развитие в “Теоремус”
• Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник
• Христо Христов, експерт в  Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Саша Безуханова, основател на MOVE.BG - модератор
• Ана Донева, експерт в MOVE.BG - модератор
• Камен Славов, съосновател на SCION - модератор
• Константина Войнова, съосновател на SCION - модератор

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към ноември 2025 година.

Препоръките

Препоръки на експертите към бизнеса - какви мерки е необходимо да предприемат представителите на бизнеса и на финансовия сектор за позеленяване на индустрията с цел да гарантираме нейната конкурентоспособност през 2050 година.

• Бизнес организациите да изготвят план за развитие на индустрията в България спрямо различните климатични и технологични сценарии
• На ниво саморегулация бизнесът да създаде доброволни стандарти за дигитализация и позеленяване 
• Създаване на обединения между бизнеса по основни индустриални направления и тяхното позеленяване. Да се създадат обединения от зелени предприемачи и учени в областта на зелените технологии
• Компаниите да проучват ползите от различни форми на сътрудничество по между им по темата позеленяване на индустрията - сдружаване, коопериране, клъстериране за общи проекти / цели / подходи
• Бизнесът да създаде индустриални лаборатории и тестови зони за зелени технологии (материали, вода, енергия, кръгови модели)
• Компаниите да насочат инвестициите си към кръгови процеси и технологични иновации, както и към оптимизация и подобряване на енергийната и ресурсната ефективност
• На ниво саморегулация бизнесът проактивно да въвежда на въглеродно счетоводство
• Бизнесът проактивно да използва рециклирани материали и да рециклира отпадъци (независимо от предстоящи европейски изисквания в тази посока)
• На ниво саморегулация бизнесът да създаде механизъм за прозрачност във веригите на доставки и измерима отчетност по единни стандарти
• Емитиране на зелени облигации за финансиране на позеленяването на индустриалното производство и прилагането на иновации в тази посока
• На ниво саморегулация да бъде въведена система за кредити за биоразнообразие
• Компаниите да търсят проактивно възможности за сътрудничество с науката за въвеждане на зелени иновации
• Компаниите да търсят проактивно възможности за международно сътрудничество с цел обмен на опит за прилагане на зелени иновации в индустриалното производство и за тяхното мащабиране
• Финансовият сектор да преразгледа критериите си за оценка на риска за инвестиции в зелени технологии при МСП - необходимо е намаляване на консерватизма при финансирането на малки и средни предприятия, разработващи зелени технологии, тъй като към момента правилата са добри за големи компании, но има сериозни трудности при МСП-тата
• Финансовият сектор да включи климат и биоразнообразието като риск или условие в банковите продукти (кредити, инвестиционни продукти и други)
• Финансовият сектор да подкрепя приоритетно компании, намаляващи своя отпечатък (чрез финансови инструменти)
• Бизнес организациите да приоритизират изграждането на смели международни партньорства за пилотни бизнес идеи, които да се развиват на територията на България
• На ниво саморегулация, компаниите да отделят някаква, дори малка част от печалбата си за директни инвестиции в иновации, или да я инвестират в организации, които окрупняват подобен ресурс
• Компаниите да създадат длъжност “мениджър развитие на зелени иновации”, да създадат и негов AI двойник (двойник с изкуствен интелект), за да не изпаднат от конкурентите си
• Бизнес организациите да следят за изпълнение на зелените цели от държавните органи - както на национално, така и на местно ниво
• Бизнес организациите да настояват за активно участие на България в процесите по вземане на решения в Европейския съюз. Да следят парите за зелено развитие да не бъдат пренасочени към отбрана
• Бизнес организациите да създадат механизъм за диалог с държавата по темата позеленяване на индустрията и оповестяване на неговите резултатите
• Бизнес организациите да настояват за улеснени регулации за внедряване на зелени технологии и комерсиализация на зелени продукти
• Бизнес организациите да настояват за облекчаване на условията за финансиране на позеленяването на индустрията и за насърчаване на иновациите
• Бизнес организациите да настояват за въвеждане на зелени обществени поръчки
• Бизнес организациите да настояват за приоритетно подпомагане на въвеждането на мерки за енергийна ефективност, развитие на локални мрежи на доставки, кръгова икономика  
• Бизнес организациите да провеждат кампании, насочени към потребителите, за ползите, които им носи позеленяването на индустрията
• Бизнес организациите да създадат програма за разясняване на ESG отчитането и да подпомагат компаниите за прилагането му (включително доброволно)
• Бизнес организациите да настояват за подпомагане на внедряване на пилотни природно-базирани решения, включително чрез публично-частни партньорства
• Бизнесът да търси проактивно създаване на потенциални партньорства (частни/публични) за използване отпадъчни материали/средства. (Пример: топлината от халетата за сървъри в скандинавски страни се използва за отопление на домове)
• Създаване на програма за допълнителна квалификация и за преквалификация на работниците - работодателските организации да създадат национална безплатна програма за преквалификация с цел подсигуряване на необходимите кадри за индустрия с нулеви нетни емисии
• Създаване на програма за допълнителна квалификация на работниците по отношение на зелените иновации
• Създаване на програми за допълнителна квалификация по английски език за работниците в индустрията
• Създаване на програми за по-тясно сътрудничество с университетите с цел повече стажове за студенти по теми, свързани с дигитализацията и зелената трансформация на индустриалното производство
• Създаване на програми за допълнителна квалификация на работниците по финансова грамотност

Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в стратегическото прогнозиране.

Вижте целия доклад “Компас към просперитет: Фокус Индустрия”, обобщаващ всички сценарии и препоръки, тук.