За злоупотребата с един празник: Първи май

Денят на труда се отбелязва от края на XIX век, но въпреки това продължава да бъде оцветен в идеологизирани клишета и до днес.


От Ангел Златков, публикувана на 30 април 2020

Днес традиционно в България и на много места по света отбелязваме Деня на труда и на международната работническа солидарност, честит празник!

Както често се случва в историята, обаче, първопричините за възникването на празника са отдавна забравени, а истинската му стойност е забулена зад дългогодишните опити за политическа и идеологическа употреба. В наши дни в България денят масово е свързван с пропагандната машина на Българската комунистическа партия и продължава всяка година да бъде отбелязван публично от нейните бивши и настоящи членове.

Наистина, след 1944 г. днешният ден се отбелязва с масови мероприятия в цялата страна, в които задължително участва голяма част от населението. Традиционно се изнасят речи за победата на социализма над монархофашизма, успехите на БКП в развитието на стопанството и щастливия живот на работниците. Представете си учудването на голяма част от манифестиращите, обаче, ако разберат, че всъщност в България денят е обявен за национален празник от техния основен идеологически и политически опонент - правителството на Царство България през 1939 г. Учудването би станало още по-силно, ако те разберат и за стотиците жертви на трудови злополуки в народната република, възникващи поради лоши условия на труд и нереалистични производствени цели. Друга част от манифестиращите помнят добре историята, знаят произхода на празника и добре осъзнават злоупотребата на властта с него. Но тук се сещам за стария виц:

По време на посещение в едно обикновено българско село Тодор Живков се среща с народните хора:

- Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните.

- Добре сме – шегувайки се му отговарят те.

Манифестация по случай Деня на труда в Царство България, 40-те години на ХХ век. Снимка: "Снимка: "Изгубената България".

Историята на празника

Но все пак, нека да кажем няколко думи и за произхода на празника, защото той също е много интересен. В края на XIX век работниците в развитите западни държави се обединяват в множество професионални организации, които ги представляват и отстояват техните права пред властта. Карл Маркс и Фридрих Енгелс вече са издали „Капиталът. Критика на политическата икономия“, който оказва голямо влияние в обществения и в политическия живот. Канцлерът Ото фон Бисмарк е дал началото на социалните реформи в Германия, а засилващите се националистически движения включват в себе си и социални искания.  На този фон, в началото на май 1886 г. в Чикаго избухват мащабни протести с искане за въвеждане на 8-часов работен ден, в които взимат участие хиляди демонстранти. Полицията употребява сила, за да разпръсне демонстрантите, при което движението бързо се превръща и като протест срещу полицейското насилие. На 4 май на пл. “Хеймаркет” избухва бомба, която убива мнозина полицаи и демонстранти, което дава повод на властта да осъществи допълнителни репресии, а за атентата са обвинени и осъдени на смърт чрез обесване група анархисти.

Отзвукът от събитията е голям както в Америка, така и в Европа, от което се възползват привържениците на комунистическите и социалистическите идеи. През 1889 г. Учредителното събрание на Втория интернационал в Париж призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. Още на следващата година събитията са почетени и в България от Типографското дружество. В Амстердам през 1894 г. VI Конференция на Втория интернационал призовава за масови стачки на 1 май с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. Конгресът решава, че е задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на тази дата, като навсякъде, където е възможно, това да стане без  да има негативни последици за работниците.

В годините след Първата световна война денят губи своята първоначална стойност и с него започва една груба злоупотреба от нововъзникналите тоталитарни еднопартийни режими. Новите управляващи в Берлин и Москва установяват контрол върху профсъюзите и на практика вместо организациите да отстояват правата на работниците от властта, тяхната нова задача е да следят работниците и да ги държат под контрол. Така Първи май влиза в официалния празничен календар както на Фашистка Германия, така и на Съветския съюз.

У нас

По примера на Съветския съюз след Втората световна война Българската комунистическа партия установява тоталитарен режим на управление в страната. В дните след 9 септември 1944 година хиляди българи са избити, безследно изчезнали и малтретирани от официалните и неофициалните партийни групи. Това поставя под голям стрес икономиката на България, защото мнозина от най-подготвените и опитни работници и чиновници са обявени за сътрудници на стария режим и са подложени на преследвания. Същевременно плановете за икономическо развитие и преобразуване на българската икономика на новия политически елит не са съобразени с възможностите на страната. Това води до постоянни трудови злополуки, аварии и катастрофи, които костват живота на хиляди българи годишно. Много често именно професионалните организации на работниците прикриват истината за подобни инциденти, за да не се оронва престижа на Комунистическата партия и да не се подлагат под съмнение политиките на нейните водачи.

 Масово честване на Деня на труда в Народна република България. Снимка: "Изгубената България".

Празникът продължава да се отбелязва все по-масово през десетилетията, но вече не като важен ден от борбата за извоюване на социални и трудови права, а като ден за демонстриране на много често фалшивите постижения на Българската комунистическа партия в областта на българското стопанство и подобряването на условията на труда. Така споменът за произхода на Деня на труда и идеите на протестиращите през далечната 1886 г. американци в Чикаго у нас за дълго са забравени.

Да разкажем нашето минало заедно

Знаеш ли истории, свързани с Първи май или други идеологизирани дати? Сподели ги на нашата интерактивна историческа карта на България! За да подредим заедно обективния разказ за нашето общо минало. За да разкажем нечутото и неизвестното: от твоя род, от твоето населено място или училище, читалище и работно място.

“Моята българска история” - твоята история е нашата обща история. Сподели я сега!

Автор
още по темата

още от Моята българска история