АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ, който прави школа по писане

Цял ноември говорим с новите будители


От МOVE.BG, публикувана на 8 ноември 2016

Посветихме ноември на будителите. На онези хора, които отделят от времето и енергията си за знанието и за другите, за знанието на другите. Запитахме се какви са новите будители. Какво правят, за да провокират интереса към книгите и изкуството у децата, а много често – и в тези, които са най-далече и от книгите, и от изкуството? Будителството основна работа ли им е, или имат и други занимания? Какво поражда у тях желанието да бъдат полезни, да дават знание на другите? Какво получават обратно, за да бъдат мотивирани? Как знанието и изкуството успяват да премахват бариери между култури и религии, където нищо друго не успява? Какво мечтаят да постигнат? Как будителството живее в дигиталното време?

Започнахме да говорим с тях, питахме ги кои са техните будители.

Вдъхновиме се! (Всичко това се случва, докато едни други хора обсъждат едни стипендии от трийсет евро за ромски деца с настървеност, с която рядко се коментират и футболни мачове.) Ние решихме да покажем хубавото. Да потърсим хората, които променят България с ежедневния си принос за каузите на знанието. Вече ви запознахме със Зорница Христова от издателство "Точица" и Милена Нейова от ателие "Прегърни ме" и техните каузи. Днес ви с рещаме с писателя Александър Чобанов, който вече пет години прави школа по писане за деца в Смолян.

Познаваме писателя Александър Чобанов с романа му „Хлапета“, последния му сборник с разкази „Квантова градина“, но и като един от хората, от които зависи съдбата на героите в най-популярните български телевизионни серали „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“. Вече няколко години Александър организира творческа школа по писане в родния си град Смолян и събира през лятото местни деца, за да четат, пишат и говорят за литература.

Прави го заради общуването, заради взаимното обогатяване и книгите, но е доволен и когато успее да покаже на децата, че „има и друг път, по който те могат да се развиват, и това е пътят на изкуството“. Попитахме го за школата, будителството и как съчетава писането на книги с телевизията.

Как поставяш граница между писането за телевизия и писането на литература и изобщо нужно ли е?

Ако започна от там, че писането на телевизионни сериали е екипна работа, то границата се поставя много лесно. От друга страна и в литературата, и в телевизионните сериали основата е в разказаната история, разликата е в изразните средства. В този контекст, когато говорим за литература е нужна ясна граница, най-малко в изразните средства. Не е нужно литературата да използва триковете на телевизията, за да задържи читателското внимание, и читателят много добре знае това. Има такава тенденция в писането през последните години, но за щастие българската литература е по-консервативна и ревниво пази територията си.

Какво те мотивира да направиш работилница по творческо писане?

На първо място децата. Тук трябва да поясня, че в моята работилница участват предимно деца на възраст между 12 и 18 години. Всичко се случи малко случайно. Бях поканен на среща с деца от няколко училища в Смолян. При срещата с тях се оказа, че те изпитват, буквално, глад за литература – искат да четат, да пишат, да разговарят за книги. Спонтанно реших, че аз мога да им бъда полезен – не толкова с писателския си опит, колкото с това да им помогна да открият какво да четат, с кого да го споделят, и разбира се, ако някои от тях имат желанието да разказват истории, аз да се опитам да им дам някакви насоки.

Оказа се, че това е изключително полезно за мен самия. Защото ако не можеш да обясниш нещо на едно дете, значи ти самият не си наясно. Така школата ми се превърна в школа и за мен самия, а децата са изключително доволни. Постепенно това се превърна в традиция и вече пет години се събираме всяко лято.

Александър Чобанов, който прави школа по писане

Какви хора днес искат да стават писатели?

Истината е, че трябва да си малко луд, за да се захванеш с писане. Има тенденция към това все повече хора да прописват. Това се дължи от една страна и на новите начини на комуникация, които предимно използват писането като форма на изразяване, но писането на художествена проза е друго. Освен талант, неимоверен труд и знания е необходим характер. Затова смятам, че тези пишещи хора, които имат характер, решават да станат писатели.

Каква дисциплина изисква писането?

Жестока. И тя е такава, защото писането не те оставя на спокойствие дори и за секунда. Нямаш работно време, нямаш почивен ден. Аз го оприличавам на стихия, която ако не контролираш, ще те помете. Нещо като карането на уинд сърф, трябва да овладееш стихията.

Отговорност ли е писането?

Отговорност, и то никак не малка. Бих го сравнил с майсторството на готвача. Отговорно ли е да приготвиш вкусна и качествена храна, разбира се, че да, няма съмнение! Ако използваш некачествени продукти или развалени, този, който яде храната не би останал доволен, а дори може да му навредиш. Същото е и при писането, но за съжаление ГМО има и в литературата. Отговорно е какво и защо го поднасяш на читателя.

Елитарно занимание ли е литературата?

Може би някога е била. По времето на Балзак и Толстой. Днес по-скоро е едно изкуство, което все повече се задъхва в неравната надпревара с киното и телевизията. Елитарността й е отнета, читателите искат книгите да са близо до тях, да им говорят на познатия език от телевизията, медиите и интернет. Аз не мисля, че това ще се случи, въпреки неизброимите опити, читателят да бъде излъган и подведен в тази посока. Литературата и читателят опитват да се срещнат на нова територия и не е далеч моментът, когато това ще се случи.

Имаш ли твоя писателска рутина?

Имам някаква, но всеки писател има своя. Важното е да се чувстваш комфортно и да си удовлетворен от това, което се появява като краен резултат. Ако това не се случва, значи има някаква грешка някъде.

С какво е различно днешното „будителство“ от това през Възраждането ни?

Днес хората имат достъп до много повече информация под всякаква форма. Ако през Възраждането съществена част от „будителството” е било да се набави информация, то сега е важно да се научим да отсяваме информацията, която получаваме. А това може да се случи само и единствено с образованост. Това важи с огромна сила за децата.

MOVE.BG

тагове
Автор

още от Добрият пример