Електронното гласуване – стъпка в правилната посока, но не и панацея

МOVE.BG беше домакин на дискусия на тема „Електронно дистанционно гласуване – технически и политически аспекти“.


От МOVE.BG, публикувана на 4 април 2016

МOVE.BG беше домакин на дискусия на тема „Електронно дистанционно гласуване – технически и политически аспекти“

Срещата на 1 март 2016 г. събра IT експерти, изборни наблюдатели и застъпници за електронното гласуване и беше организирана от клуб "Изборите: посока бъдеще" към гражданската платформа за дебат и общо действие.

Дискусията имаше за цел да отговори на основните въпроси, свързани с електронното дистанционно гласуване. Гостите обсъдиха всичките му аспекти и разясниха положителните и отрицателните последици от въвеждането му.

Петър Славов

Депутат от гражданската квота на РБ и член на правната комисия в НС, говори в ролята си на съвносител на законопроекта. Авторите предвиждат електронното дистанционно гласуване да бъде въведено до 2018 г.

Божидар Божанов

IT експерт и програмист и съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова по въпросите на електронното управление, обясни техническия аспект – най-важната част, която може да доведе до евентуален успех или неуспех. Той разясни как може да се гарантира тайната на вота – чрез разделяне на информацията за всеки гласоподавател и чрез сляп подпис. Според него технологичният елемент е оставен извън рамките на законопроекта, защото така може постоянно да се променя и актуализира спрямо нововъведения.

Неуспехът на едно електронно дистанционно гласуване може да бъде заради лошо качество, а това ще се реши с въвеждането на отворен код. Като плюс Божанов подчерта, че този вид гласуване е дори по-сигурен, защото преференциите биха се отчитали по-точно. Отвореният код позволява всеки специалист да може да провери слабите места и евентуално да предложи подобрения.

Изборният експерт Николай Вълчанов коментира двата законопроекта за електронно дистанционно гласуване, внесени от ГЕРБ и РБ. Той очерта плюсовете и минусите в двете предложения. Като плюс посочи предпазливостта на двата законопроекта – и двата включват пробно прилагане. Също така и отворения код, гарантиращ по-висока сигурност, и възможността за избор на избирателя между електронно гласуване и гласуване с хартиена бюлетина. Критиките бяха свързани с това, че в обществото има наличие на недоверие в изборния процес и въвеждането на електронно гласуване няма да допринесе за повишаването му. Според него не може да се гарантира тайната на вота и свободата на изявлението. Като пример посочи Естония, в която и досега продължават да се доразвиват разработки за повишаване на сигурността за гаранция на тайната на вота. Освен това електронното гласуване трябва да бъде обвързано със закон за електронната идентификация.

Някои от зададените въпроси бяха свързани с връзката между гласуване и избирателен списък. При ниско доверие в избирателния процес как електронното гласуване ще го повиши и какъв е рискът да стане обратното? Също така имаше и коментари, че решението на лошата изборна администрация не може да се търси само с въвеждането на електронно гласуване.

Основните изводи са, че електронното гласуване не може  да реши проблемите с дискредитираното доверие на избирателите, лошата администрация и контролирания вот.

То обаче може да допринесе за това да се покачи избирателната активност, като се привличат все повече млади избиратели и най-вече – като се улесни гласоподаването на българските граждани в чужбина. Високата избирателна активност няма да спре купуването на гласове, но може значително да намали тяхната тежест за крайния резултат.

Електронното дистанционно гласуване е стъпка в правилната посока, която ще улесни администрирането на изборите и ще направи избирателния процес по-достъпен. Успешното му реализиране ще зависи най-вече от техническите параметри и политическата воля.

MOVE.BG

Автор

още от Изборите: Посока Бъдеще