В хода на виртуалното ни пътуване на 10 април от 19 часа: какво е да си там и какво е да си тук?
"Тези, които отиват някъде и тези, които идват от някъде."
Преживяванията и предизвикателствата пред Еразъм студентите – тези, които отиват някъде и тези, които идват от някъде. Как изглеждат първите ти дни в България и извън нея? Все по-малка ли е Европа и все по-близки ли сме си или напротив? Колко трае ефектът на културния шок? За студентската мобилност и стажовете – кога, как и защо? На коя спирка най-често слизат туристите в София?
Отговорите на тези и други въпроси – само в нашето Евро купе! Има място за всички! Гостите са изненада, новият ни формат – също!
Пътуваме заедно на:
Дима Александрова
"Въпреки че бях пътувала много, изживях културен шок." Това казва за обучението си във Франция Дима Александрова. Французите били затворени към другите хора и Дима трябвало да се научи как се преодоляват предразсъдъците в чужбина. Работила като екскурзовод през 2008 година и смята, че членството ни в Европейския съюз е довело много туристи у нас. Какво не харесват чужденците в България? Отговорът на Дима е: табелите, защото не разбират кирилицата.
Лора Любенова
Макар да е обиколила над 30 държави, категорична е, че не може да живее извън родината си, защото България й липсва твърде много. Лора Любенова пък, се научила да обича дъжда в Копенхаген. Побъркваше ме това, че не мога да закъснявам и всички ходят на време за срещите си, казва тя и се смее. И задава въпроса - дали е по-добре да миеш чинии там или да работиш тук за ниски доходи? Разликата е дали ще бъдеш беден в богата държава или в беден в бедна държава. „През прехода много хора отидоха да са бедни в богата държава, моята работа е свързана с пътувания постоянно, в месеца по 20 дни съм в чужбина и за мен сега е трудно да си представя - днес една моя приятелка има рожден ден и аз не мога да си представя че не съм в Истанбул на празника й.“
Категорична е, че тази мобилност освен да ни надгради не може да ти попречи. Мобилността ни прави по- взискателни съм себе си и към другите, смята Лора.
Наталия Томчак
А защо една полякиня идва у нас разказа Наталия Томчак, която дошла в България по Еразъм в Пловдив, защото много искала да научи български език. Признава, че много й липсва родната Полша – приятелите, роднините, дори храната, но когато се връща у дома, липсва й България, та даже и дупките по улиците.
Александър Куманов
След една година престой в чужбина Александър Куманов взел това, което можел да носи и въпросът, който останал е – каква е торбата ти и колко можеш да носиш? Работил дълго по посока изпращане на доброволци в чужбина и не може да се примири с едно – набиването в главите на младите хора, че трябва да се махнат от България, а не да се борят с нещата, които не им харесват тук. Казва, че тук – в България, се чувства полу добре, но за него най-важното е човек да обича това, което прави и да го прави. Завършва оптимистично: „Животът е в твоите ръце, ако ти си пробивен, ще успееш навсякъде!“ Според Сашо всеки човек има място, на което принадлежи.
Александра Милчева
За Холандия могат да се разкажат много неща според Александра Милчева. Оценява престоя си там като интересен опит. За нея именно това и е помогнало да вижда хората като прекрасни в различността си. На мнение е, че европейците трябва да станат малко българи. А след месец в Холандия всичко й се струвало прекалено еднакво и безинтересно, именно тогава усетила липсата на България. Как? - „Ходех на лекции, после се прибирах и слушах българска музика, и плачех, другото те възпитава да обичаш ценното в твоето си и така ставаш по-добър българин.“
Иван Бондоков
За любовта с главно „Л“, която пламва зад граница, как живее и как съществува тя? Как двама души се откриват без да говорят на един език и защо това се случва в магазин за цветя в Германия, разказа Иван Бондоков. Тези и още истории можете да научите във видеото на цялото ни пътуване и да пътувате с нас. Има място за всички в евро купето, както и за онлайн мнения и въпроси в следващата ни дискусия на 16-ти април от 19:00 часа на нашия сайт.
