Българите в чужбина – как ги делим?

Българите в чужбина – как ги делим? Български общности - MOVE.BG

Историческата онлайн карта Моята българска история посвещава лятото на българите извън пределите на страната. В рамките на кампанията „Българите, които стават част от историята на други страни“ събираме и споделяме разкази и снимки за сънародници или техните потомци, които с постиженията и приноса си стават част от световната или чуждата история. Кои са те и колко знаем за живота им? Достатъчно често ли се сещаме за тях и какво правим, за да остане паметта жива? Включете се в кампанията, като споделите интересна история за значим българин в чужбина на www.myhistory.bg!

Темата е от професионален интерес и за доц. д-р Мила Маева от Института за етнология и фолклористика към БАН, която разказва повече за съвременните български общности и начините, по които ги делим:

Съвременните български общности, наричани най-често българи в чужбина, както и български граждани извън Република България, са разнородни и представляват пъстра мозайка от различни групи, подгрупи и обособени групи население. Поради разнородния си състав тяхното изчисляване е трудно. По приблизителни и неофициални данни броят на българите (като част от тях са български граждани) извън днешните граници на страната към 2017 г. възлиза на около 2,5-3 млн. души. Държавите с най-голям брой български граждани са Турция (около 500 000 души), САЩ (около 300 000 души), Гърция (около 300 000 емигранти), Испания (250 000) и Великобритания (около 250 000 души).

От гледна точка на своята етнокултурна, етнографска, конфесионална и/или езикова характеристика те се различават съществено помежду си. При определяне на българските общности зад граница могат да се използват два подхода. Първият е хронологически и включва разделянето им на „стари“ и „нови“.

Като отправна точка обикновено се използва периода на рухването на комунистическото управление в страната – 1989 г. Така българските общности преди 1989 г. се възприемат като стари, а тези, които се изграждат след този период - като нови. Старата миграция може да се раздели на три основни периода – формирана до възстановяването на българската държава през 1878 г., изградена от 1878 г. до 1944 г. и създадена между 1944 и 1989 г.

Хронологически миграцията от България в периода 1989-2016 г. има няколко периода.

Първият започва през 1989 г. Известен ръст на движенията извън родината се наблюдава по време и след кризата в страната в края на 1996 г. и началото на 1997 г. поради инфлацията и критичната икономическа ситуация. Вторият период настъпва през 2001 г. след отпадане на визовите ограничения за пътуване в страните от Европейския съюз. Началото на третия период е поставено през 2007 г., когато България е приета за член на ЕС, и българите получават възможността да работят свободно в част от страните на съюза.

Следващата вълна настъпва в средата на 2010 г. и е провокирана от икономическата криза и стагнацията на пазара, които са в основата на засилено движение както от България, така и на преместването на представители на по-големите български емигрантски общности като тези от Южна Европа (от Испания, Кипър, Гърция и Гърция) към Германия и Великобритания. През 2013 г. се поставя началото и една нова тенденция, при която български емигранти, заселили се във Великобритания или Германия, се преориентират и насочват към Северна Европа към страни като Швеция, Дания и Норвегия, поради пренасищане на британския и германския пазар с емигранти.

Промени сред общностите оказва и отпадането на стриктните трудови ограничения, които Норвегия налага на български граждани до 2012 г., Великобритания - до началото на 2014 г., Швейцария до 2016 г., а Канада вдига визовите ограничения през 2017 г.

Вторият подход при класифициране на българските общности се определя от начина им на формиране и включва автохтонно население, диаспора и емиграция. Според Емил Миланов („Регионални и етнокултурни български общности зад граница“, 2000) българските общности зад граница могат да се разделят по следния начин:

• Автохтонните общности населяват територии, възприемани като част от българска етническа територия, попаднала в границите на съседни държави по силата на международни договори (българите в Северна Добруджа и Западните Балкани (Западните покрайнини, Гора, Голо Бърдо, Вардарска, Егейска и Преспанска Македония, Одринска и Беломорска Тракия, Южните Родопи).
  • Етническата диаспора се формира чрез изселване от българската етническа територия и от Османската империя. Най-старата е на банатските българи, създадена след Чипровското въстание през 1688 г., а най-многобройна - следствие на руско-турските войни от края на XVIII и началото на XIX в. (бесарабски, таврийски, олшански, одески, николаевски, кримски българи, българите в Румъния и Молдова).
  • Емиграцията се формира чрез изселване от българската етническа територия и държава поради икономически и политически причини
    • емиграция от България, от Македония, от Бесарабия, Банат и други задгранични територии и общности в края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ в. формира основната част от емиграцията ни в Средна Европа, Северна и Южна Америка и в Австралия. Тук се включва и емиграцията от България след 1989 г. в посока Централна и Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия.
    • Политическата емиграция от България след 1878 г. Тя е свързана с движението на българите-мюсюлмани, които поради политически гонения, покръстване и преименуване напускат родните си места и се заселват първо в Османската империя, после в Турция. Тук се включат и движенията комунисти в следствие на превратите в страната след 1923 г., емигрирали главно в Съветския съюз, и земеделци, заселили се в Западна Европа и Америка. След 1944 г. част от участниците или симпатизантите на предишното управление, монархията или студенти, които не се завръщат в родината след приключване на образованието си изграждат българска политическа емиграция в САЩ, Австралия, Западна Европа и Латинска Америка.

Според Миланов междинно положение по своите характеристики заема политическата  емиграция от териториите извън пределите на България и най-вече от Македония, Тракия, Мала Азия и Бесарабия, потърсили оцеляване след Илинденско-Преображенското  въстание от 1903 г. и Татарбунарското въстание в Бесарабия от 1924 г., както и след двете балкански и двете световни войни.

• Общностите на етнически небългарските групи от България се формират също като резултат от външни миграции и предимно по политически причини като българските евреи в Израел и българските турци в Турция (сред тях има и голям брой цигани и татари). Отношенията на тези общности към България се определят от степента на тяхната предишна интегрираност в българското общество. Според Е. Миланов (2000) те трябва да бъдат определени като „български културни общности“ поради тяхната връзка с „българската модерна публична култура“. Въпреки това трябва да се има предвид, че голяма част от турците започват да напускат българските земи още след възстановяването на българската държава през 1878 г., като става въпрос за многобройна и постепенно развиваща се миграция, провокирана от политически гонения, продължили повече от век. Броят на напусналите е трудно да се определи, защото в момента вече текат и икономически движения в тази посока.

от доц. д-р Мила Маева

MOVE.BG