Григор Начович: прикритият лидер

Снимка: "Уикипедия".

Григор Начович и до ден днешен остава българският политик, заемал най-много министерски кресла в своята кариера. Той е представител на онова поколение възрожденски българи, които хармонично съчетават в себе си както жаждата за знание и наука, така и готовността да жертват свободата и живота си в името на Отечеството. Преди Освобождението като търговец във Виена той проправя пътя на мнозина българчета към модерното западно образование, а след това сам се завръща в Османската империя, за да ръководи революционния комитет на Вътрешната революционна организация в своя град. По време на Руско-турската война създава мащабна шпионска мрежа в Османската империя, с която предава ценни военни сведения на руското военно командване. След създаването на Княжество България Григор Начович се впуска в бурния политически живот на младата държава, посвещавайки живота си на добруването на българите и решаването на Българския национален въпрос. Не се отказва от службата за Отечеството дори когато срещу него са извършвани атентати от платени от чужди държави българи, като същевременно отклонява и всички опити да бъде награден с отличия и награди от българския княз. Въпреки изцяло антиосманската си дейност, той се ползва с голямо уважение в Константинопол, което използва за разширяването на българското влияние в османската столица. А след краха в Първата световна война Начович вижда като възможно решение за избягване от очертаващата се национална катастрофа присъединяването на царството към Съединените американски щати с цел запазването на териториалната му цялост. Към края на живота си той записва паметната бележка, изповед в своя дневник: "Не бях алчен и не търсих слава. Затова бях смятан за лош човек. Не правих злини, затова не бях Мефистофел."

Но кой всъщност е Григор Начович?

Роден е в дунавския град Свищов през 1845 година в семейството на заможния търговец и филантроп Димитър Начович. От малък израства в родолюбива атмосфера и слуша разговорите на баща си и неговите съмишленици за духовното възраждане на българите и борбата за независима българска църква. Начално образование получава в родния си град, след което с помощта на своя съгражданин и бъдещ политически противник Драган Цанков е приет във френския католически колеж в Константинопол. Трудни са годините на младия Григор в османската столица - безпаричието е постоянен негов спътник, но жаждата за знания и връзката с будната българска общност в Цариград го мотивират да продължи своето образование. Бистрият му ум прави голямо впечатление на неговите съвременници и той е изпратен в Париж, където с връзките на полските емигранти е приет във Висшето търговско училище, като същевременно посещава и лекции в Сорбоната. В тези години финансовото положение на баща му се влошава и младият българин изпада в състояние на хронично безпаричие.

Животът в крайна бедност се отразява тежко на здравословното състояние на младежа и той преценява, че ще бъде най-добре да се завърне в родния си град, за да се възстанови и помогне на баща си в търговската и просветителската му дейност. В Свищов бързо се сдружава с по-будните младежи и оглавява местния революционен комитет на Вътрешната организация. В течение е за преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 г. и е подозиран от Османските власти, поради което е принуден отново да напусне бащината си къща и да замине в емиграция. Този път се установява в Букурещ, където се включва в бурния живот на българските емигранти и подпомага изпращането на доброволци за Белград във Втората българска легия.

Следващата година заминава за Виена, където работи в местната кантора на баща си и прави опити за собствената предприемаческа дейност. Цялото му внимание, обаче, е ангажирано от желанието да помага на своите сънародници в Европа и Османската империя, поради което търпи съществени финансови загуби. В австрийската столица основава книжовното дружество „Напредък“, което подпомага финансово български студенти в Западна и Централна Европа и съдейства за реализирането на много други патриотични инициативи. Поддържа контакти с мнозина български и чуждестранни журналисти и учени, пред които популяризира българската национална кауза и разказва за тежкия живот на българите в държавата на султана.

Завръща се към пътя на революцията през 1876 г. по време на Сръбско-турската война, съдействайки на желаещите доброволци да се запишат в сръбската армия. След разгрома над Сърбия не губи надежда. След избухването на Руско-турската война се поставя в услугите на руската армия и организира мащабна шпионска мрежа отвъд Дунав. Донесенията на неговите агенти са от съществена важност на военното командване и привличат вниманието на руските генерали, отговорни за изграждането на новите български институции. След превземането на Пловдив Григор Начович се установява в града, където се концентрира голяма част от българската възрожденска интелигенция, начело с екзарх Йосиф. В дискусиите за необходимите действия срещу решенията на Берлинския конгрес Начович заема умерена позиция и загатва за своята бъдеща роля в българския политически живот. Той вече е натрупал достатъчно опит, за да знае че решението на Великите сили на този етап е окончателно и българският елит трябва да се концентрира върху изграждането на стабилни институционални основи на Княжество България и Източна Румелия. За решението на Българския национален въпрос е от ключово значение извоюването на пълна независимост на княжеството и автономната област, около които след време да започне обединението на българите на полуострова. В Пловдив започва излизането на в. „Марица“, от страниците на който свищовлията  запознава обществеността с развитието на българския въпрос, актуалните позиции на Великите сили и бъдещите предизвикателства пред народа.

След Освобождението

Григор Начович е един от най-дейните народни представители в Учредителното събрание в Търново през 1879 г., което съставя и приема Търновската конституция. В старопрестолния град той се сближава най-вече с нотабилите, които застъпват тезите за нуждата от по-консервативен основен закон и създаването на двукамарен парламент. Предпочита да е дискусиите извън заседателната зала и да убеждава спокойно и с аргументи в правотата на своите тези, вместо да участва в често театралните и напрегнати спорове по време на официалните заседания. Постепенно той се превръща в един от лидерите на бъдещата Консервативна партия и става част от нейния така наречен „Трумвират“ - д-р Константин Стоилов, Димитър Греков и Григор Начович.

След избирането на княз Александър Батенберг за първи български княз предстои тежката задача за съставяне на първото българско правителство. Желанието на младия владетел е да се изгради смесен кабинет между либерали и консерватори, но споровете между двете групи са толкова силни, че задачата се оказва невъзможна. Така се стига до назначаването на кабинета на министър-председателя Тодор Бурмов, в който Григор Начович е определен за министър на финансите. Предизвикателствата пред него са много и най-различни, а от успешното справяне с тях зависи бъдещето на младата държава и решаването на Българския национален въпрос. Необходимо е да се изгради стабилна и надеждна данъчна система, да се основат модерни финансови институции, да се създаде собствена българска валута и да се осигурят средства, от една страна, за подпомагането на хилядите бежанци от войната, а, от друга - за възстановяване и изграждане на модерна инфраструктура. Решаването на тези задачи е особено трудно с оглед на липсата на утвърдени държавни граници, разпространеното разбойничество сред мюсюлманското население и липсата на подготвени българи, които да бъдат в основата на изграждащата се мащабна държавна система.

Какви са решенията, на които се спира младия български политически елит и дали са най-подходящите, ще видим в следващите материали от нашата поредица “ДЪРЖАВНИЦИТЕ”.

Предстои ни едно дълго приключение през вълнуващата история на България и имаме нужда от вашата помощ, за да изградим в най-голяма дълбочина разказа за миналото ни. Във всяко кътче на българските земи е било и все още е пълно с будни хора, които често остават в сянка на големите събития, но те сигурно и неуморно изграждат основите на нашето бъдещо развитие. 

Разкажете ни за тях на нашата дигитална карта, за да запълним заедно празните полета в разказа за българската история!