История на месеца: Символното значение на една шевна машина в запазването на родовата памет

Снимки на Димитра Маевска от сватбата й, след която напуска еврейското семейство. Източник: личен архив.

Дойде време да ви представим най-добрата история за месеца, споделена на нашата интерактивна историческа карта. Това е разказът на Боряна Маевска-Конц за баба й Димка и символното значение на една шевна машина за запазването на родовата памет. Боряна ще получи като награда книгата “Робърт колеж и българите” на Орлин Събев. Книгата е предоставена от издателство “Изток-Запад”.

Искате ли и вие да участвате в играта? Споделете история на интерактивната историческа карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG. 

Нека заедно да подредим историческия пъзел на нашето общо минало. Защото твоята история е нашата обща история.

Сподели я сега - линк тук.

А сега приятно четене на историята на Боряна.

“Баба ми Димитра е родена през 1908 г. в с. Елешница, Софийски окръг.

Баща й се е казвал Стоян Янчев и е имал изключително добър и благ характер. Остава вдовец с три малки момичета - Мария, Димитра и Павлина. Жени се повторно и от втората си жена има природена дъщеря Елисавета. Съпругата е довела още две дъщери. Те са останали да живеят в село Елешница. Баба Димитра, на галено й казвахме Димка, със сестрите си Мария и Павлина отиват в София.

Баба е била на 7-годишна възраст, когато я взима на работа едно еврейско семейство и се грижи за нея. Баба Димка се бе научила на изключителна чистота при поддържането на домакинството, подреденост, култура, богобоязливост и строга чистота при приготвяне на яденето. Познаваше билките и лекуваше с чай. Наред с това, семейството, царство им небесно, се бе погрижило баба Димка да усвои до тънкости шивашкия занаят. Баба е работила след това в модерно шивашко ателие в центъра на София. След като пораства, тя остава да живее в семейството, до сватбата й около 1931 г. с дядо ми, Стоян Маевски от с. Голям Извор, Ловешко - обущар в София. Еврейското семейство й купува шивашка машина “Сингер”, като сватбен подарък, която става неотделна част от живота на баба ми, което, за мен, е свидетелство, че те са я имали като свое дете. Тя също много ги е обичала и уважавала, защото е говорила и разказвала за тях, като за свое, скъпо семейство, в което се е чувствала уютно, обичана и в безопасност. 

Баба Димка ражда двама сина - баща ми Христо и чичко Михаил Маевски. Живеят в квартал “Дианабад” в София.Татко ми е разказвал как си е играел до машината, когато е бил малък. Спомням си разказите им как около войната са имали кокошки и баща ми и чичко са разказвали на чуждите хора: "Ти да си шивачка и да имаш квачка, да не мислиш, че е лесно".

Татко Христо Маевски се жени за майка ми Мария Стойкова, също от с. Голям Извор, Ловешко. Живеят в квартал “Дианабад” в София. Там се ражда брат ми Стоян Маевски и аз през 1960 г. - Боряна Маевска. Живяла съм много близко, душевно привързана към баба и дядо. Ние бяхме от поколението, което живееше в една къща заедно с бабите и дядовците си. Така се учехме на толерантност, уважение и отговорност един към друг. Баба винаги ми казваше, че шевната машина “Сингер” ще я наследя аз! 

Мина много време, баба вече е в отвъдното. Аз се омъжих за Петър Конц от Унгария. Имам две дъщери Мария и Анна Конц. Живея в Будапеща. Шевната машина “Сингер” я взех при себе си и двете ми малки внучки, Лили и Янка, от дъщеря ми Мария и зет ми Корнел, си играят около нея. Тя още работи добре и има абсолютно равен и декоративен шев! Благославям с благодарност семейството си и в частност баба Димка, както и еврейското семейството! Да е светла и вечна паметта им! Да благослови Всевишният потомството им със здраве и добър късмет във всичко! За голямо мое съжаление, не знам името им, за да мога да ги потърся лично!

Разказвам на децата и внуците си колко важна е тази машина “Сингер” за мен, а мисля, че и за тях се е превърнала в символ на жива връзка между поколенията, вече повече от 100 години! Като пример как може да се помогне на едно сираче така, че то само да се издържа в живота и да живее достойно и пълноценно!

Позволявам си да съобщя имена с надеждата, че от читателите евентуално може да се припознае някое име и с Божията помощ да направим връзка. По този начин историята от малка и единична, може да се добави към другите истории и така да стане едно голямо цяло.

Благодаря ви за възможността да споделя тези скъпи за мен спомени!”

Сподели история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!