IN MEMORIAM

Днес научихме за смъртта на големия човек Кристиан Таков.

Тялото си отиде, но остава споменът за него. Неговият непримирим дух, чувство за справедливост, воля за отстояване на себе си и високите си разбирания за добро и морал, оставят в съзнанието ни незаличима следа. Той беше:

Учител, но не поучител, за всички нас. Бистър, търсещ ум и невероятно умение да грабне интереса на всеки. Не преподаваше закон, а право.

Общественик и социално ангажиран човек. Брилянтната му индивидуалност му позволяваше, ако желае, да прекара един безметежен, плодовит живот, отдаден на грижа за себе си. Но той пожела друго: да даде душата и енергията си на околните, защото носеше отговорност. Като рицарите.

Оптимист и мечтател. Той вярваше в хората и в това, че животът ще става по-добър. Неговият живот и дела бяха на човек, мислещ за идното поколение, за бъдещето, за онези „по-добри времена“, които неминуемо ни очакваха.

Голям човек, с голяма душа, сърце и страхотно чувство за хумор. Страхотна компания и пример за подражание.

Отиде си Кристиан Таков. Ще те помним вечно. Лек път!