Ученичката Данайа Живкова Иванова ни разказва историята своето родно място - китното селце Гюльовца.
Днес научихме за смъртта на големия човек Кристиан Таков.
Тялото си отиде, но остава споменът за него. Неговият непримирим дух, чувство за справедливост, воля за отстояване на себе си и високите си разбирания за добро и морал, оставят в съзнанието ни незаличима следа. Той беше:
Учител, но не поучител, за всички нас. Бистър, търсещ ум и невероятно умение да грабне интереса на всеки. Не преподаваше закон, а право.
Общественик и социално ангажиран човек. Брилянтната му индивидуалност му позволяваше, ако желае, да прекара един безметежен, плодовит живот, отдаден на грижа за себе си. Но той пожела друго: да даде душата и енергията си на околните, защото носеше отговорност. Като рицарите.
Оптимист и мечтател. Той вярваше в хората и в това, че животът ще става по-добър. Неговият живот и дела бяха на човек, мислещ за идното поколение, за бъдещето, за онези „по-добри времена“, които неминуемо ни очакваха.
Голям човек, с голяма душа, сърце и страхотно чувство за хумор. Страхотна компания и пример за подражание.
Отиде си Кристиан Таков. Ще те помним вечно. Лек път!
