Инициативата на MOVE.BG: "Право и ред: справедливост в пет стъпки", продължава със своята "Трета стъпка". След като през март започнахме с "Независим съд и съдебна система", минахме през "Добро и ефективно управление на съдебната власт", сега продължаваме с "Качествен и мотивиран човешки ресурс". Включи се в дискусията на MOVE.BG по темата "Какъв човек трябва да е юристът?", която ще се проведе на 4-ти юни, четвъртък от 18.30 часа!
„Ius est ars boni et aequi“/„Правото е изкуство на доброто и справедливото" - Целз
Имаме ли „артисти на правото“, които да творят справедливост и добро?
Попитайте средностатистически юрист какво трябва да се прави в определена ситуация. Какво ще направи той – ще потърси „къде го пише“ или какво точно предписва закона като задължително поведение. Това сякаш не би било толкова осъдително, ако всъщност
с мантрата „Това къде го пише?“ не се изчерпваше всякакво мисловно усилие на обикновения юрист,
а с това и всяко основание за справедливост в една страна.
И действително – буквалното възприемане на закона, понякога съчетано с обикновена некомпетентност, изглеждат да са най-големите недостатъци на човешкия ресурс в съдебната система. Твърде формалистичният поглед върху това какво е правото, лишава прилагащият го от преценка за неговата оправданост от житейска гледна точка. Липсата на човечност у юриста не му позволява да издава справедливи актове, неразбирането на личността отсреща ти и неговите проблеми осуетява възможността да има въобще правосъдие. Защото „Това, което е написано“ не е „Това, което е право“. Да, писаният текст ни дава ориентация за волята на законодателя, но разсъждението извън него ни позволява да оценим смисъла на разпоредбите и да бъдем справедливи.
Попитахме децата: "Какви хора трябва да са юристите?"
Историите
Нека разгледаме няколко истории, които нагледно демонстрират невъзможността или нежеланието на магистрати да разсъждават извън рамките на „това, което е написано“:
1. Първият случай е такъв, който стана печално известен в обществото. Всички помним историята, в която световният шампион по фигурно пързаляне Максим Ставийски катастрофира в пияно състояние, което доведе до жестокото осакатяване на Мануела Горсова. Той се призна за виновен и беше осъден, макар и условно. Междувременно, пострадалата се нуждаеше от спешно и скъпо лечение, за което поради липса на средства се събираха дарения от граждани чрез SMS-и. Кампанията беше успешна, лечението се проведе в скъпа клиника в Израел. Горсова, чрез родителите си, заведе дело срещу Ставийски, за обезщетение за вредите и платеното лечение. И тук за шок на обществото, състав на Софийски градски съд с председател Йорданка Моллова, отхвърли иска и осъди ищцата да заплати 21‘000 лв на ответника и неговите застрахователи. Посочената причина – Мануела не е претърпяла вреди, защото дарителите са платили за лечението й, не тя. А в закона пише, че се обезщетяват претърпяните вреди…
Така съдът пропуска въобще да поразсъждава върху справедливостта на решението си, просто защото „така пише в закона“. Вероятно въобще не си е задал въпроса:
дали дарителите са целели да помогнат на Мануела да живее, докато Ставийски бездейства да плати за лечението, или са искали да освободят последния от парична отговорност?
Подобно буквално разбиране на закона прави пропаст между правото и човека. Подобна илюзия за правосъдие, можем да срещнем и в други казуси.
2. През 2009 г. върху автомобила на Ясен Бориславов, журналист, пада топола. Той и баща му са в колата по време на инцидента и макар колата да е смазана, те оцеляват. Няколко години по-късно съдът решава, че виновни са общината и АПИ. Те са осъдени да платят обезщетение на пострадалите, но, парадоксално, и Бориславов е осъден. Получава се така, защото журналистът е потърсил 5000 лева обезщетение за уплахата и стреса, но са му отсъдени само 1000 лева и след 4 години и няколко инстанции, накрая е осъден да плати 1205 лева на виновните. Причината - не доказал, че е достатъчно уплашен от топола, която е можело да го убие. Трябва да доказваш специално, че паднала топола върху колата ти, докато ти си в нея, те е уплашила? Подобно буквоядство е фрапиращо.
3. Да ти вземат 200 лв. за това, че си пострадал е абсурд, но бездушието, формализмът и правната некомпетентност на някои магистрати могат да имат и по-опасни за обществото последици. Потресаващ пример е делото срещу Владо Кузов за педофилия. В рамките на процеса е доказано, че обвиняемият е извършвал насилствени хомосексуални действия с малолетно лице. На първа инстанция и втора инстанция Кузов е осъден на затвор. Пред Върховния касационен съд обаче предстои обрат. Съдът „не открива“ доказателства за нанесени вреди върху психиката на пострадалото дете и решава, че деянието не представлява „завишена“ обществена опасност.
Може ли един съдия да очаква доказателства за това дали педофилския акт се е отразил на психиката на дете?
И само по себе си насилието върху малолетно не е ли престъпление с висока степен на обществена опасност? В резултат, Владо Кузов така и не влиза в затвора, като ВКС му дава условна присъда.
При подобно правораздаване на мястото на справедливостта се намества неспирното търсене на доказателства за недоказуеми неща. Тази неспособност за разсъждаване по смисъла на правото води и до много по-тежки проблеми в обществото ни.
4. Ярък пример за това как логическите абсурди и (нарочната) правна неграмотност водят до обществена криза е решението на Конституционния съд за оставането на Делян Пеевски като депутат. В своето решение този орган (който по същество не е част от съдебната власт) забравя за разликите между начална и последваща несъвместимост и подминава факта, че „успелият млад мъж на 33“ е положил клетва като председател на ДАНС.
В резултат конституционните съдии обявяват, че Пеевски никога не е спирал да бъде народен представител и никога не е ставал шеф на ДАНС. Фактът, че той е положил клетва, влиза в новия си офис и започва да дава заповеди на подчинените си е пропуснат в аргументите на съда. Удобно, но не особено логически издържано, съдиите оправдават решението си с това, че Пеевски не е подписал акт за стъпване в длъжност – действие, което е завело изцяло от него да бъде сторено и не е спряло възможността му да се разпорежда.
Проблемите:
Тези решения показват основните проблеми в качествата на много от българските магистрати. В своето мислене те са готови да пренебрегнат справедливостта в името на буквалното тълкуване на закона, допускат логически и правни грешки за да оправдаят абсурдни решения и търсят невъзможни доказателства там, където трябва да търсят обществени разбирания. Всичко това не е случайно:
Юридическо образование:
В основата на този начин на мислене стои образованието по Право, предлагано от юридическите факултети в страната. В тях, за сметка на логическото мислене, в култ е издигнато заучаването на правилни отговори и дефиниции. Ниското заплащане на преподавателите принуждава повечето да търсят други средства за доход като адвокатска практика или преподаване в няколко учебни заведения. По този начин асистентите нямат достатъчно време да подготвят качествени казуси за студентите и предпочитат да ги изпитват върху основни теоретични понятия. Отделно от това, високият брой на учащи се в група не позволява на преподавателят да отдели достатъчно внимание на отделния студент.
Тези фактори се допълват от основния проблем на образователната система – зависимостта на преподавателската заплата от броя на учащите. Така изградена, системата принуждава учебните заведения да приемат повече ученици за да взимат по-голяма заплата, а в последствие и да им позволява да завършват с пропуски в знанието.
В изследване на Алфа Рисърч за качеството на правното образование, една основните слабости, която е посочена от юристите е липсата на практически умения и нуждата от „наизустяване на правни норми“.
Конкурси и оценяване на магистратите
Системата за оценка на съдии и прокурори води до формално и повърхностно оценяване на професионалните и моралните качества на магистратите. Повечето от атестираните съдии са с еднакви оценки, а това по същество е липса на оценяване. От друга страна - кадровият подбор не се основа на професионалните и моралните качества на съдиите. Липсата на ясни и конкретни правила превръща кадровата дейност в безконтролна.
Професионална квалификация на магистратите
Обученията на магистратите не са задължителни след като те веднъж станат съдии. Това се отнася и за опресняването, и за надграждането на техните познания и умения. Практически никакво внимание не се отделя на техните морални качества и интегритет, още по-малко за психиката им. Липсва специализация и индивидуален подход към всеки магистрат, за използване на всички таланти и извличане на максимално ефективен резултат.
Решенията
Посочените проблеми имат своите решения, стига да ги осъзнаем и да подкрепим реформирането на правосъдната система.
Включи се с твоите усилия и подкрепа в каузата за популяризиране и извършване на реформа в съдебната система!
Участвай в дискусията по темата "Какъв човек трябва да е юристът?", която ще се проведе на 4-ти юни, четвъртък от 18.30 часа!.
Подкрепи инициативата "Право и ред: справедливост в пет стъпки" във фейсбук.
Подкрепете инициативата "Правосъдие за всеки" и във Facebook.
Сподели мнение, задай въпрос, предложи решение в коментарите под статията.
Говори с хората, убеждавай, търси съгласие и действай!
Включи се!
