Словото на Държавника в Народното събрание

Д-р Константин Стоилов е един от строителите на съвременна България. Завършил образованието си в Хайделберг, той се връща в България след Руско-турската война (1877-1878), за да участва в изграждането на младата българска държава. Речите му по време на Учредителното събрание в Търново правят впечатление със своята дълбочина и загриженост за бъдещето. През следващите години той е част от ръководството на Консервативната партия и личен секретар на княз Александър Батенберг. По време на Режима на пълномощията д-р Стоилов и неговите колеги консерватори се заемат с реформирането на страната според своите възгледи, а след конфликта с оглавилите правителството руски генерали, подемат борбата за изгонването им от Княжеството. Съпротивата на пловдивчанина срещу руските амбиции за контрол върху страната продължават по време на Българската криза, когато той ръководи делегацията, изпратена в Европа с цел да открие най- подходящия кандидат за овакантения български престол. По време на мисията си Стоилов придобива безценен опит и контакти сред политическите елити на Великите сили.

През пролетта на 1894 княз Фердинанд приема поредната оставка на Стефан Стамболов, след което назначава ново правителство начело с д-р Константин Стоилов. Пред VIII обикновено Народно събрание в пространна реч пред народните представители д-р Стоилов разяснява вижданията на кабинета относно външната политика на страната и основните цели пред него. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на речта на министър-председателя, тъй като тя е пример за задълбочен и искрено изложен поглед върху вътрешното и външното положение на страната и пътя за осъществяването на националния идеал.

"Г-да народни представители! Въпросът, който се е подигнал в недрата на комисията за отговора на Тронното Слово, ми се е задавал и от много приятели тук. Именно въпросът: защо в това Тронно Слово не се споменава нищо за отношенията на нашето Отечество с външния свят. Дали България е един остров в океан, който няма никакво сношение  със съседните, с ближните държави? И действително, г-да представители, тоя въпрос има своето значение. Но аз отговарям на тоя въпрос: каква логическа, каква политическа нужда имаше, ‚щото в Тронното Слово да се спомене нещо за отношенията ни с вънкашните държави. В това Слово се споменават събитията, които докараха на министерските столове това правителство, и които докараха на депутатските столове тия представители. И като вникнем в логическото развитие на произшествията в нашето отечество, ние ще трябва да дойдем до заключение, че кризата, която се предизвиква, и промяната, която се произведе, е резултат на мотиви, които произтичат изключително от вътрешната политика. Мен, трябва да кажа, ми е твърде приятно, гдето имам случая да се обясня върху външната политика въобще. Тронното Слово, по чл. 133 от Конституцията, е един отчет за управлението на държавата, и като погледнем на това положение, ние намираме две важни обстоятелства. Първото е, че промяната се извърши главно и изключително от мотиви на вътрешната политика.

Падна бившето правителство, не че водеше някоя външна политика, която беше гибелна, но защото водеше вътрешна политика, която щеше без друго да докара катастрофа в нашето отечество. И ние, г-да представители, които бяхме натоварени с воденето на държавните работи до тогава, докато се свика Народното събрание, ние имахме определена задача. Тая задача беше да председателстваме, да ръководим, тъй да кажа, нашия народ в преминаването му от един режим на безправие към тоя режим, който е предвиден в нашата Конституция и нашите закони. Тая беше примата, тая беше първата и главна задача на промяната. Следователно, Тронното Слово като изразява положението на държавата, не можеше, освен да бъде формула на това вътрешно положение, резултат на което е това Народно събрание, резултат на което е това народно представителство.  Заради това именно, г-да народни представители, в Тронното Слово не се споменава нищо за външната политика; защото повтарям, че мотивите на преврата и промяната бяха мотиви чисто произхождащи от вътрешната политика.

Освен това, г-да представители, ние мислихме, че по външната политика нямаме и толкова недоразумения. Вие знаете, че Негово Царско Височество, се е често изказвал; вие чухме и г-да Министрите в разни случаи да изказват своите възгледи по въпросите на външната политика. Тъй щото по тоя въпрос, ако стане дума да се знае: кои са възгледите, които ръководят правителството, без съмнение, че пред многобройна публика - пред голямо число български граждани, членовете на правителството са имали случай да изказват техните възгледи по външната политика. Най-после, г-да представители, парламентарният обичай не задължава Короната да се произнася и по въпросите на външната политика. Ние имаме прецеденти, било от минали правителства, било от миналия режим, било от времето когато е дошъл и встъпил Негово Царско Височество на престола, и гдето има Тронни Слова, в които никак не се споменава за външната политика. Прочее, нито логиката на положението, нито политическата нужда, нито прецеденти от нашия парламентарен живот изискват, ‚щото в Тронното Слово да се споменава нещо и по външната политика. Тия са съображенията, по които г-да народни представители, не се споменава нищо в Тронното Слово по тая политика.

При всичко това обаче, мен ми е твърде приятно, гдето ми се дава случай да се обясня и по тоя въпрос, защото тоя въпрос в нашия обществен и политически живот играе голяма и важна роля. И като се задава тоя въпрос, г-да представители, за да може да се даде отговора, трябва ясно да се формулира какво се пита. Питането е: каква ще бъде политиката и какво ще бъде поведението на правителството в отношенията на Българската държава с другите държави, с една дума: каква ще бъде политиката на Българското правителство, което се опира на доверието на настоящата камара?

Не се плашете, г-да представители, от въпроса за външната политика. Трябва и тая дума да вземем в значението, което има спрямо Българската държава. Аз мисля, че една държава с политическото значение на България, с нейната територия и граници, с нейното международно положение, не трябва да се замозаблуждава, че може да играе роля, че тя е ключът на външната политика на великите държави. Аз мисля, че малките държави, държавите които приличат на България, трябва да съзнават едно нещо; трябва да съзнават, че тяхната сила се състои не в тяхната външна политика, а в тяхната вътрешна политика. Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението на съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са център на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст, като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят. Хората казват, че тая малка държавица дава пример на политическа зрялост, че е център, гдето се почитат гражданските правдини, че е един елемент на прогрес, един елемент на цивилизация, тогава великите държави и великите мощни държавни мъже свалят шапката си пред нея. (Шумни ръкопляскания) Тогава тая малка държавица със силата на своята вътрешна политика, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.  (Гласове: „Браво!“ - Продължителни ръкопляскания). Това е, г-да народни представители, условието, същественото условие на нашата политика, и преди да ви казвам за външната политика, аз исках да се съглася с вас с тая аксиома: имаме ли добра вътрешна политика, външните отношения ще дойдат от само себе си. И почитаме ли себе си, милеем ли за нашето отечество, хората ще ни почитат и уважават.“ (Ръкопляскания) Като имаме, г-да представители, това общо условие предвид, нека пристъпим сега към въпроса за външната политика, при тия условия, на българската държава. И за д отговоря на тоя въпрос, верен на девиза на скромен Министър на една скромна държава, аз ще се обърна към законите и към договорите.

Българската държава, г-да представители, се основава на чл. 1 от Берлинския договор. Тоя чл. 1-ви казва, че Българското княжество е едно княжество християнско, трибутарно на Високата порта и васално на Султана. Тоя първи член дава първо и общо направление на нашата политика.

Една здрава, една благоразумна, една истинска българска политика, трябва да изхожда от убеждението, че тя трябва да върви в хармония с възгледите на сюзеренния двор. Едно българско правителство, което се самооблъщава да води една политика и без да се радва на доверието на Високата Порта, без да вдъхва доверие на Н. И. В. Султана, без да има от нейна страна доверие, това правителство води към крив път; защото, по всички въпроси, които се отнасят до нашето международно положение, Цариград е ключа на мненията - от Цариград се получава тонът. Следователно, първата наша длъжност е да съобразим действията си тъй, щото да се радваме с доверието на негово Величество Султана; да вдъхваме доверие с правилността, с коректността на нашите отношения. Това е първото условие на нашата външна политика.

На втори ред, след това, г-да народни представители, дохождат отношенията ни спрямо нашите съседи, отношенията ни спрямо тия държави, които териториално или нравствено може да се каже, се считат за наши съседи. В това отношение, ние имаме работа с равноправни фактори, тъй да кажа, имаме сношение с такива държави, които в политическо и международно отношение са равни с нас; ние имаме работа с наши другари. И тук, нашата първа задача, като на правителство, е: да поддържаме най-искрени, най-ближни отношения, спрямо тия държави. Правителството трябва да излиза от съзнанието, че както ние в България, тъй и нашите съседи сме ратници, сме борци за достигане на една идея, идея, която ни движи за участие в прогреса - идея на хуманността. Ние, българските политически деятели трябва да се проникнем от идеята, че нашите съседни държави, както и ние, работим на една обща задача, задача, която се формира в прогреса, в укрепването на свободата, която се формулира в развитието на хуманните начала в тая територия, в която се намираме. И като излизаме от това положение на общността, на целта, която гоним, като излизаме от идеята, че и пътят, по който вървим, е общ път, на нас се начертава задачата да имаме, колкото е възможно по-близки сношения с тях, да завържем колкото е възможно повече връзки и да отстраним разногласията помежду ни, за да може в нашите действия единството, съгласието, единодушието да стоят на първи план, а разногласията да изчезнат и да се считат като второстепенни въпроси. (Ръкопляскане. Одобрителни изявления). Тъй щото, г-да представители, по отношение на нашите съседи, формулирам, че нашата задача и програма е: най-голямо сближение и създаване на колкото е възможно повече връзки, които съставляват общността на нашите действия.

Но, г-да народни представители, вън от тия две групи, има още една трета група на държави; те са държавите, които не влизат в тия категории. Те са не само великите държави, подписали Берлинския договор, но и други държави, които не влизат в категорията на тия, които изброих. И там се поражда въпросът какви ще бъдат отношенията, целта, която ще гони правителството спрямо тях? В това отношение, г-да народни представители, има пак да забележа едно общо начало. То е това, което казах в началото на речта си. Спрямо тия държави може да съществува една единствена политика; тя е политиката на строгата законност на правилните отношения спрямо тях. При съзнанието на нашата нравствена сила, ние спрямо тия държави може да имаме само едно поведение коректно, поведение правилно и съгласно с договорите и законите; та по тоя начин да заслужим благоразположението и благоговението на тия държави. Тъй щото за тия държави нам е начертана политиката и тя е политиката на лоялността, законното и коректно поведение. „Отдай всекиму своето“, тук е върховното начало на правото. То е важно начало и в международното право. Отдавай всекиму това, което му принадлежи; силен в своята нравствена мощ, изисквай от другите и тебе да отдават това, което ти принадлежи. И аз вярвам, г-да народни представители, че с такава една политика спрямо всичките държави, ние ще заслужим тяхното благоразположение, ще запазим тяхното благоволение и то за в полза на това, което изискват интересите на нашата държава.

И като говоря, г-да народни представители, за отношенията ни с великите сили, длъжност е - не може да се избегне - да спомена и за отношенията ни спрямо тая велика държава, която Българският народ нарича своя освободителка. (Ръкопляскания). Споменавам това, г-да народни представители, защото отношенията ни спрямо тая сила са съвършено други, от отношенията ни спрямо другите велики сили.

Аз няма да впускам да повтарям пред вас историята, новата историята на Българската държава. Аз стоя пред вас като министър на Негово Царско Височество, следователно достатъчно е за моята цел да захвана историята на тия отношения от дохождането на Н. Ц. В. в България насам.

Вам е известно, г-да народни представители, че през време още на Безкняжието, когато се изпрати в България Каулбарс, руските дипломатически представители се дигнаха от България и дипломатическите отношения се прекъснаха от тая минута. Когато възлезе на престола Н. Ц. В. Княз Фердинанд, той намери това положение. Той намери една България, която беше в сношения скъсани с руското правителство. На тоя факт Н. Ц. В. не прибави нищо. Той не съдейства с нищо, за да се удушат тия отношения. Напротив, ако разгледаме по-отблизо историята на тия дипломатически действия, ще трябва да признаем, че Н. Ц. В. може би е помогнал щото много крайности, много остроти в тия отношения от наша страна да се изгладят.

Значи днес положението е такова, че Н. Ц. В., както и правителството , се намират в едно положение на скъсани отношения между правителството на великата Руска империя и правителството на Българското княжество.

Това са отношенията по българската страна на въпроса. При това, трябва да прибавя, че и от руска страна, доколкото са нам известни официалните изявления на руското правителство се е схождал въпросът в това, че благоволението към българския народ е запазено, само че съществуват известни пречки, за да могат да се възстановят сношенията. Това е фактическото положение на отношенията, в които днес се намират България и Русия. И няма съмнение, г-да народни представители, че тия отношения са не само неестествени, те са още ненормални, те са безполезни, те са вредителни. Неестествени са казвам отношенията, защото аз не мога да разбера, доколкото съм могъл да вникна в последните цели на българската политика, доколкото съм могъл да разбера стремлението на външната ни политика, не мога да си представя, не мога да разбера, казвам, защо отношенията между България и Русия са в такова положение, в което се те намират. Два народа, съединени с връзки племенни, съединени с връзки на религията, и връзки на традиции, няма защо в политическото поле - което не е нищо друго, освен практическото приспособление на известни културни стремления, няма защо, казвам, тия два народа да се намират в такива отношения. (Ръкопляскания. Гласове: Вярно!) Казвам още веднъж, че тия отношения за мен са неестествени, намирам ги за безполезни. Защото, за мен, в нашата вътрешна политика и в нашата външна политика, всякога е блестял преди очи примерът на Белгия. Аз съм считал, че България на Балканския Полуостров, в своята вътрешна политика, трябва да подражава на Белгия, като една напредничава страна. (Ръкопляскания). Трябва да се подражава на Белгия и във външната политика. Както тая малка държава силна в своите свободолюбиви учреждения между мощни и силни съседни неприятели, е имала да води всякога приятелска политика, и да е в приятелски отношения с всички, която я обкръжават, тъй трябва и в България да прави на Балканския полуостров. Обкръжена от велики съседи, тя трябва да има за задача, като е на такова място, да е с всички тия съседи в правилни, в искрени и приятелски отношения. Това е нейната сила, и ако ни попитам, какъв е ключът на външната българска политика, аз ще кажа, че политическото умение и талант се състои в това да съумееш с всичките съседни държави да държиш правилни и искрени отношения, както прави Белгия. Затова и казах, че тия отношения с Русия са неестествени и безполезни. Аз отивам още по-нататък, и казвам, че тия неестествени и неискрени отношения са и вредителни за българския народ. Защото, вредително е да излезе един народ, както го очертах нашия, да излезе той сам с претенция да може той сам самичък да противостои на едно влечение, на една вълна, която прилича на големите морски талази, които повличат всичко пред себе си. С това той може да тури цялото си съществуване в опасност.

Като е това тъй, г-да народни представители, вие ще разберете, че и заключението, което тегля от тия думи, и тия мисли, е, че за нас, като правителство, ние считаме, че е наша задача да съдействаме, да направим това, което от нас зависи, за да може България да влезе в правилни отношения с всичките държави, да влезе в правилни отношения и с Русия. (Гръмогласни викове: Браво! - Шумни и продължителни ръкопляскания). Това е една от задачите, които нашето правителство има с своята програма. Нашето правителство, като иска да отговори на нуждите на Българския народ, като иска да бъде вярно на целите, които той преследва, не може освен да има за една от своите задачи изравняването на тоя въпрос, с турянето на България в нормални отношения с всички държави. (Продължителни ръкопляскания).

И ние, г-да представители, сме първите, които с вас отдаваме дълга на признателност към великия Руски народ. (Продължителни викове: „Браво!“ - Шумни ръкопляскания). Ние сме първите, г-да представители, които с вас заедно отдаваме данъка на признателност към великия Руски народ и на мощното негово правителство (Продължителни ръкопляскания). Ние сме първите, които с радост ще поздравим оня ден, когато от тая трибуна ще можем да ви кажем, че оправдахме вашето доверие, можахме да установим тия отношения, които отговарят на нуждите и интересите на България. (Шумни ръкопляскания). В тия общи наши намерения, в тая минута бъдете уверени, г-да представители, бъдете искрено убедени, че тия изявления, които правя, са тържествени изявления на нашето убеждение. Ние искаме, България, подобно на Белгия, да бъде свободолюбива вътрешно и външно, с правилни редовни и нормални отношения с всичките велики държави. Това е нашата програма. (Ръкопляскания). И това нещо е било и е достолепно и съгласно с нуждите на скромна политика на една държава, каквато е България: на една демократическа, на една конституционна държава.

Но, г-да народни представители, аз не искам да възбуждам във вас надежди, които може да не бъдат осъществени, или не могат да бъдат осъществими. Моментът днес, днешното заседание, е твърде тържествено, затова то налага длъжност на всички да изкажем това, което имаме в дълбочините на сърцето си. Дипломатическите и международни отношения са въпроси двустранни, са въпроси, гдето всичко не зависи от волята на едната страна и гдето зависи от волята на две страни. Аз ви моля, г-да народни представители, като вземете акт от тия изявления, които правя, да не забравите и тоя знаменателен факт, че отношенията между България и другите държави, са отношения двустранни. Аз ви съобщих и заявявам тържествено това, което ние ще направим, и аз отговарям за нашите действия, но аз не мога да отговарям и не мога да обещавам за действията на другите. Следователно, когато съдите за нашите действия, имайте предвид, че ще имаме работа с двустранни отношения и че на вашето решение подлежи въпросът за нашето поведение, за нашите едностранни искания. Аз ви заявявам, че тия действия ще бъдат устремени към направлението да се отстранят всички пречки, да се направи всичко, за да може да влезе България в нормален път, в нормални отношения. Обаче сполуката на тия действия не зависи само от нас, но и от волята и благоразположението на другата страна в тия двустранни отношения; и тая друга страна се състои от хора, по-силни, по-мощни от нас. И аз моля да помните това нещо, когато говорите за тоя въпрос, за въпроса на отношенията. (Ръкопляскания).

Аз г-да представители, ще отида малко по-далеч по тоя въпрос и ще кажа, че по моето мнение, тия външни въпроси не са и изключителни, не са тъй да кажа, изключителна материя на нашия политически живот. Вънкашните въпроси са част от нашите обществени и политически работи, но те не са неговата главна част. Прочее, нека помним, че при тия наши действия, какъвто резултат и да се достигне, за нашата съвест е достатъчно да кажем, че изпълнихме това, което зависеше от нас, и по-нататъшното не е наша работа. И това по-нататъшно не трябва да поглъща нашето внимание и да забравим насъщните интереси на нашата вътрешна политика, да забравим тия задачи, за които е свикано Събранието - задачи, които добре ни са определени в Тронното Слово. Аз ви моля, г-да представители, тия работи да ги имате всякога предвид, когато обсъждате тоя въпрос. (Ръкопляскания) За мен, г-да представители, както и за вас, преди всичко и над всички стои нашето Княжество, Княжество България, тъй както ни е предадено и както ни е завещано. Наша длъжност е да пазим това отечество и да го браним. Наша длъжност е, в интереса на това отечество, в интереса на неговата независимост, и в интереса на неговата свобода, да направим всичко, което е възможно, и всичко, което не накърнява съществените наши интереси, за да можем да го турим в такова международно положение, което да изключва всяка опасност за нас. (Продължителни ръкопляскания). Тоя, който казва че милее за България, тоя, който казва, че отечеството му е мило и желае да го види цяло и запазено, той трябва да има предвид, че за да се достигне тая цел, трябва да се излезе от анормалното положение, в което се намираме.

В това се състои нашата програма и нашата задача. Но, г-да народни представители, има хора, които казват, че това нещо, което искаме, е невъзможно. Има хора, - не съм ги чул, но във вестниците съм видял - които казват, че тая България, за която вие бълнувате, тая независимост и самостоятелност, тя е една химера. Щом речете да следваме белгийската политика, България ще изчезне. Щом искате да се споразумеете с Русия, тя ще ви постави за условие отстъпването на Бургас и Варна, приемане на руски офицери в българската армия и махане на Княза. Тия са аргументите, г-да представители, които се употребяват против тая политика, която ние представляваме. Аз, г-да представители, не вярвам, че това е тъй. Аз не мисля, че една самостоятелна, една независима България е несъвместима с нормални отношения на всичките велики държави. (Гласове: „Вярно!“ Ръкопляскания). Но да предположим, че това е тъй, да предположим, че такива условия ни се поставят, тогава какво ще бъде нашето положение?

Нашето поведение, г-да представители, е ясно и определено; нашето поведение ни се начертава от Конституцията, начертава ни се от нашата длъжност спрямо отечеството. България, като казвам, аз разбирам, г-да народни представители, тая България, както е тя създадена със своя история, със свои традиции и свое близко минало. Аз разбирам запазването на независимостта на нашето отечество не само териториално, но и в политическо отношение. Аз разбирам, г-да народни представители, че официални нормални отношения може да съществуват с една България, от която не се иска ни педя земя, нито откъсване на някоя част от територията ѝ. Следователно нашата главна задача в това отношение е запазването напълно на нашата цялост, на нашата територия и независимост. Следователно, тия условия, които ги срещаме във вестниците, за тях не може и дума да става, и за отстъпване от наша страна на каквато и да е територия.

Но въпросът за независимостта разбирам и в друго отношение. Разбирам го и в нравствено и политическо отношение; разбирам независим политически народ, който в разрешение на своите съдбини, само от изключителни свои съображения се ръководи. Свободен е тоя народ и независим, който като му се подложи един жизнен въпрос за разрешение, само от точна зрение на своите интереси разрешава тоя въпрос. Свободен е в кратки думи, Българският народ, когато в разрешение на жизнени българи въпроси се ръководи от национални съображения. Заради това ще кажа, че нашето първо условие, един от нашите стълбове, които считам за неизменен в нашата политика, той е, пазенето независимостта в териториално и в нравствено отношение. (Ръкопляскания)… или на равна нога, г-да народни представители, с тая независимост, или като последствие от нея, са и правоотношенията, създадени от нашата Конституция.

Нашата Конституция предвижда, че българската държава ще се управлява от български сановници и предвижда българско гражданско и военно управление. Следователно, когато дойдат и ни казват, че вие, за да добиете или достигнете вашата цел - нормалните отношения - вие ще трябва да жертвате вашата независимост и ще трябва да отстъпите места на чужденци във вашите граждански, административни или военни управления, това, г-да представители, е клевета. (Гласове: Вярно! Клевета е! - Ръкопляскания). Ние сме се клели, че ще пазим Конституцията, тя е основата, тя е ръководният принцип на нашите партии и тоя, който говори, че ще отстъпим от нея, клевети нас. (Гласове: Вярно! - Ръкопляскания). Ние, които сме първите да благоговеем пред лаврите на нашата армия, ние които сме първите, които сваляме шапки пред тия знамена, пробити от неприятелски куршуми и накадени от барута на нашите врагове, ние ли ще бъдем тия, които ще жертваме нашето самоуважение, нашата победоносна армия, за да добием временен политически резултат? (Продължителни ръкопляскания - Гласове: вярно! Браво!. И вие, въодушевени от същите чувства, ще държите и браните нашата независимост и в това отношение ще пазите това, което в миналите времена са придобили за нас, като са считали това за съществено условие за съществуването на държавата. (Продължителни ръкопляскания - Гласове: Браво!).

Най-после, г-да народни представители, туря се казват и трето условие. Казват, че вие, които водите тая политика, вие ще се принудите един ден, ако не през месец Октомври, то през месец Май или Август, да жертвате и Княза. (Гласове: Лъжа е това). Казват, г-да народни представители: вашата политика е една наклонена плоскост, която води към отстранението на царстващия княз. (Гласове: Не е вярно!). Аз считам за клевета това твърдение на тия хора. (Гласове: Вярно!) Защото, царстващия днес княз е законен Господар на България. Въпросът за Българския Държавен Глава е въпрос, който има две страни. Има своята страна от държавното право, има и своята страна от международното право. Според държавното право, което се основава на Конституцията, Български Княз е това, който е избран от едно Велико Народно Събрание, положил е клетва пред това Велико Народно Събрание и е поел управлението на страната. Следователно, от тая точка зрение на държавното българско право, Българският Княз е законен Княз на България. (Гласове: Вярно - Ръкопляскания). Той е избран от едно Велико Народно Събрание, положил е клетва пред него, Той е царстващ Княз на България, на основание на съществуващите закони.

Има и втора страна на въпроса, която нас не ни интересува. Има чл. 3 от Берлинския договор, който казва, че Българският Княз след като се избере от народа, ще се потвърди от Високата Порта, с одобрението на великите сили. Това, обаче, г-да народни представители, едно международно условие, една форма, която никой закон не задължава да бъде тождевременна с формата на държавното право и която може да дойде тогава, когато настъпи само времето. Ние в международната история намираме ред държави, които международно не са напълно уредени. Аз ще спомена, че днешното Италианско кралство след съставяните си, после 5-6 месеца, беше признато от Англия, и по-после от другите държави. Минаха се няколко години, една подир друга и другите държави признаха това кралство, и най-после го призна и Австро-Унгария. Но и днес съществува престолът на папството, който престол не припознава Италианското кралство, макар и да е то припознато от всичките други сили. Тия международни въпроси, зависят от обстоятелствата, които не зависят от нас. За нас е важното, че Берлинският договор казва, че Българският княз ще се избира свободно от Българския народ, ще се избира от едно Велико Народно Събрание. Казано е още, че ако престолът остане празен, по същия начин може да се допълни, както и с избирането на първия Княз. Нашият царстващ Княз отговаря на тия условия - следователно, за България и българската Конституция и държава, Той е законен Княз. (Продължителни ръкопляскания).

И когато дойде, г-да народни представители, моментът, то ще бъде едно щастие за нас всички, щото в международно отношение тоя въпрос да се свърши, и ние ще сме първите да се радваме, ще сме първите да ръкопляскаме, защото ще бъде победа на българското дело, на българската политика. Но зарад тоя недостатък няма да създадем династически въпрос, защото са вредителни династическите въпроси. Ние българите имаме нужда от вътрешно устройство. Нашата Конституция е твърде демократична и свободолюбива; тя дава тежестта на управлението в ръцете на народа. Като е тъй, нека народът тогава забрави диплломатическите въпроси и нека се заеме с тия въпроси, които са създадени за неговото благосъстояние, също и за неговото устройство. (Ръкопляскания). Най-после, г-да представители, Н. Ц. В. царстващият княз отговаря напълно на надеждите и желанията на Българския народ. (Шумни ръкопляскания). Вие видяхте в Неговото Тронно Слово, как Н. Ц. В. - Тоя потомък на крале и светци - защото историята оказва между неговите прадеди на такива - че той говори на избраниците на Българския народ, тъй както говори Шведският и Норвежският крал, тъй както говори Белгийският крал, тъй както говори един демократичен крал. Той в своето слово нарича нас съграждани и съотечественици. Това са възгледите на един демократичен княз, на един демократичен монарх. Това искаме ние, това е нашата нужда и на това той отговаря. Той е закрепен в България със своя наследник, със своето потомство. Това е един въпрос, който споменах, г-да  представители, не защото искам да убеждавам някого, но споменах го за галерията, за вестниците и за нашите неприятели, които искат да ни турят пречка на пътя, и които искат да кажат, че тоя път е безизходен, които искат да ни кажат, че волю или неволю, при най-добри намерение, при най-благи желание, ще се принудим да жертваме мило и драго. Това не е истина. (Ръкопляскания. Гласове: Не е истина! Клевета е!). При тия условия, които изброих, при тия условия, които изказах, ние ще работим за да отстраним всички препятствия, да дойдем до едно споразумение, но основите на споразумението ще бъдат тия, с които всички сме съгласни и които аз имах честта да ви кажа.

Повтарям, като сключвам забележките си по тоя въпрос, че за мен ще бъде щастие, ще бъде една политическа победа, ако би да съдействаме, за да достигне нашето отечество тоя нормален път, в който трябва да влезе. За мен ще бъде голямо тържество, ако мога от тая трибуна да обявя, че България се намира в нормално положение, че в нея няма вече анормалност и тя е в добри отношения с всички други държави. (Ръкопляскане. Гласове: Дай Боже!)

Преди да свърша обаче, г-да народни представители, тия забележки, нека ми бъде позволено да злоупотребя с вашето търпение още няколко минути. Защото, има да кажа някои работи, които, мисля, са съществени, за сполуката на нашата програма. Но за да можем да сполучим тая политика - чисто българска политика - на умиротворението, първото задължение, г-да народни представители, или първото условие, което мисля, е трябва да се има предвид, то е, да не забравяме предписанията на нашата Конституция. Ч. 17 от тая Конституция казва, че Българското княжество във всичките свои сношения с иностранните държави, се представлява от Българския княз. Искаме ли да сполучим тая политика, нека се проникнем от убеждението, че най-компетентният, най-способният да води тая политика, е Князът и правителството. Нека, ако има доверие представителството, да остави правителството, като е негова задача, да избира средствата, да избере тая минутка, когато счете за нужно и полезно, да може да направи нещо за осъществяването на тая политика.

Ако има нещо, което да е вредило на нашите отношения, то е именно тая точка. Позволете ми да кажа, че всеки един авантюрист, който дохожда в България, се представя като носител на някакви си пълномощия от страна на Русия за българското правителство. Това не е нещо редовно. Има правителство, което е оторизирано и което има власт, което може да се отнесе към компетентното място; а към разните кореспонденти, разните пътници, които за да си дадат някакъв изглед на интерес, и за да си дадат някакво Хлестяковско значение, се явяват като тайни носители на пълномощия - към такива лижа, трябва да се отнасяме с пълно недоверие.

Условия - ако има - тия условия могат да се сключат и знаят от компетентните български и руски власти. Заради това, считам за неминуемо условие за сполучването на тая политика, уравнението на въпроса да стане от компетентната , от оторизираната власт. Нямате ли доверие на нас, дайте доверието на тия, които се ползват от него; но тия, на които давате доверието си само те трябва да водят преговорите и правят постъпките. Това трябва да се знае добре и да се има предвид в българската външна политика, нека се знае кой е кум, ой е стари сват.

Аз искам да ви помоля още нещо. Трябва да престане тоя външен въпрос да е различителното знаме на нашите политически партии; те трябва да престанат да се делят на русофили и русофоби. (Ръкопляскания). Защото, това нещо е противно на здравия разум, на стремленията на политиката. Всеки един принцип ни учи философията, има стремление в своето развитие да достигне до своите крайности. Богословските начала, в своето развитие в живота, имат стремленията да се свършват с мистицизъм, или с религиозен фанатизъм. Либералните начала, в своите последствени развития, имат стремлението да се усъвършенстват в радикализма, а консервативните начала имат стремлението да се изопачат в ретроградство. Тая партия, която взима за своя знаме принципите на външната политика, може да бъде уверена, че ще дойде ден, тая партия да изгуби равновесието и да премине границите на позволеното. Щом има една партия, която да има за свое знаме тая и тая цел, която принадлежи към външната политика, вие може да бъдете уверени, че ще дойде един ден, когато, волю или неволю, тая партия ще бъде принудена да прескочи границите на отечествените интереси и в убеждение на своето самооблъщение, че някакви принципи и права защитава, да достигне до там, гдето наказателния закон туря ръка, т.е. до предателството. Затова, моля не само народните представители, на които говоря тук в Народното събрание, но отправям се към всички мои съотечественици, да имат предвид това нещо и да не правят от въпроси международни, въпрос, който е разликата на знамето на една партия от друга. Погледнете, г-да представители,  на нашите съседи. Вие знаете, че имаше едно бивше правителство в Румъния, което минаваше за русофобско, а сега има едно правителство, което обвиняват, като нас, че ще предаде Румъния в ръцете на Русия; между тях, отворете румънския опозиционен пречат, погледнете политическите борби, и няма да намерите, че една партия се нарича русофилска, а друга русофобска. Вземете пример Сърбия. Либералната партия на Ристич е партия искрено русофилски; тъй също и Радикалната партия се обвинява, че съчувства на Русия. Между тях, в политическите борби дума не се среща, да с хвърлят в това отношение обвинения. В техните програми не се вижда тоя въпрос да играе тая роля, която играе у нас. Понеже сме в реда на нашите съседни държави, не е излишно да спомена и за Гърция. В Гърция политическите борби се водят между Трикупис и Делиянис. Трикупис минава като човек, който съчувства на Англия, а Делиянис като човек, който съчувства на Франция. Между тях, в политическите борби никога няма да срещнете да се черни единият, а да се уважава другият за англофилство или франкофилство.

Аз мисля, че опитите от нашата най-нова история, дали ни са достатъчно уроци, за да се взрем в това отношение, за да не правим вече нашите въпроси различителната черта на политическите ни партии. И ако следим тоя път, г-да народни представители, ако имаме търпението, което се изисква от политически узрял народ, ако имаме постоянство, ако не бързаме изкуствено да туряме въпроси на дневния ред и да им даваме значението, което нямат, аз съм уверен, г-да народни представители, че нашата програма, ще дойде ден, когато ще се осъществи. Аз съм уверен, че, ако се впуснем по пътя, да се сгрупираме по международните въпроси, това ще ни докара до една наклонена плоскост, която ще ни доведе до безвъзвратна катастрофа. Ако можем да търсим принципите на нашите партии във въпроси и начала на вътрешната политика, ако имаме търпение, ако имаме постоянство, нямам съмнение, че чрез нашата вътрешна политика, чрез нашата достолепна вътрешна политика, ще достигнем деня, когато в международно отношение може да се разрешат всичките недоразумения и да влезе България в нормалния път. Достигането на тая цел е нашето горещо желание. Средствата, които имаме на ръце, при гореизложените условия, ще бъдат приспособени, за да се достигне целта, която гони. Тия са бележките, г-да представители, които имах честта да ви дам по повод на нашите външни политически отношения, и вие сте съдии за направлението, което трябва да се даде на нашата външна политика. Аз счетох за нужно да ви кажа, с пълна откровеност, да изкажа всичко, което имам на сърцето си, изказах ви всичките условия, по които аз мисля, че ако се изпълнят, ще се достигне нашата програма. Остава на вас да дадете одобрението си или да го откажете. Но понеже тия въпроси са направени капитални в нашето отечество, аз ще моля Народното събрание да се произнесе ясно, да се произнесе категорично по изложената наша програма; ще моля Събранието да ми позволи, да употребя парламентарното изражение, да изкаже своето доверие или недоверие към тая политика, която аз с пълна искреност изложих пред вас. Знаете, г-да народни представители, че не за пръв път ви казвам, какво в моята политическа програма няма тайни; но днес, като захващаме нова парламентарна политика, нов ред, не сте да не знаете, че между вас, които стоите на представителските столове, и нас, които стоим на министерските кресла, трябва да има пълно съгласие и пълно единодушие. Ако е така работата, ако имаме пълно съгласие, с решителност и самоувереност ще вървим напред, а ако нямаме доверието ви, на драго сърце ще отстъпим мястото на тия, които ще се радват с повече доверие. (Шумни и продължителни ръкопляскания)."

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!