Кралицата на операта

Как Райна Кабаиванскa стана част от историята на световната опера


От МOVE.BG, публикувана на 11 август 2017

 

от Гергана Данаилова

През летните месеци заедно с Моята българска история събираме и разказваме историите на българи, които с постиженията и приноса си стават част от паметта на други народи или от световното наследство. Такава история ни изпраща и нашата читателка Гергана Данаилова – героиня в нейния разказ е световноизвестната оперна дива Райна Кабаиванска. Включете се и вие с история за успял българин в чужбина на myhistory.bg!

 

Казано е, че първата реакция към операта е винаги много силна. „Или се влюбваш в нея, или я намразваш. Ако я обикнеш, е завинаги...” Цитатът е от филма „Хубава жена“ и сякаш обобщава опита на по-голямата част от човечеството с този вид изкуство. Именно сред онези, които се влюбват до полуда в нея, се раждат кралете и кралиците на операта. Райна Кабаиванска или Кралицата на операта, както я нарича Марин Бончев в своята книга, се ражда на 15 декември 1934 година в Бургас. Името ѝ Кабаиванска е интересно и благозвучно. Точно такова е искал да бъде бащата на Райна, когато го измисля. Яким Иванов сменя фамилното си име, което предава на дъщеря си заедно с творческия дух и любовта към музиката.

През 1941 година Яким и неговата съпруга Стайка заедно с тяхната дъщеричка се пренасят в столицата. Новият дом на Райна е точно зад уютния парк на Военна академия. Там, на улица „Ивац Войвода“, е докарано пианото, на което тя започва първите си уроци по музика. Гимназиалните си години Райна прекарва във Втора девическа гимназия, днешното 7-мо училище, където благодарение на своята учителка по музика става член на хора. Веднага след своето завършване е приета в Националната музикална академия „П. Владигеров”. Бъдещата певица се обучава при Людмила Прокопова и тенора Илия Йосифов. В същото време по покана на диригента Киркор Киркоров тя става хорист и солист в Ансамбъла на трудовата повинност. През 1957 година, приключвайки своето образование, мечтата на младата певица вече е операта в София. Там тя се сблъсква с първото голямо разочарование в живота си - място за солисти в операта няма.

Налага се Райна Кабаиванска да бъде назначена като хорист и макар това да изглежда като крачка назад именно тук започва нейният път към величието. На фона на действителността в България Райна и младите й колеги тайно търсят гласовете на световния оперен елит по радиостанциите. Чувайки за първи път по радиото гласа на легендарната певица Мария Калас, Райна Кабаиванска намира своето вдъхновение в нея. Следвайки вдъхновението и страстта към операта, съвсем скоро Райна Кабаиванска не просто ще се срещне с Мария Калас, но ще получи лична покана от певицата за съвместна работа. Световноизвестното белканто става един от най-големите фенове на Райна.

Бъдещата Кралица на операта печели стипендия за специализация в Болшой театър, където са специализирали няколко поколения български певци. Вдъхновението обаче я води в друга посока – Италия. Кабаиванска търси връзки, за да се срещне с тогавашния министър-председател на България и да го убеди, че трябва да специализира не в СССР, а в Италия. Това е съвсем нелека задача за времето си, но въпреки трудностите Райна Кабаиванска получава разрешение да замине на специализация в Милано.

В Италия Райна се превръща в истинска легенда. През 1959 година тя печели международния конкурс Виоти. И това е едва първата й голяма награда. През 1960 година в Ла Скала се провежда прослушване, след което българката е одобрена за стажант. След  Мария Калас сега е ред на Райна Кабаиванска да се докосне до така мечтаното белканто. Започвайки от Ла Скала, тя пленява публиката на Ковънт Гардън, Метрополитън, Колон, Белини, Лицеу, Монте Карло, Марсилия, Гранд Опера. Новата Кралица на операта е обявявана три пъти за жена на годината в Италия и веднъж в света. Тя застава редом до най-големите имена в операта като Пласидо Доминго и Лучано Павароти, с които често си партнира на сцената. Самият Лучано Павароти ще признае, че Тоска на миналото е Мария Калас, а Тоска на нашето време е Райна Кабаиванска. Трябва да се отбележи, че младата певица винаги се отнася с особена отдаденост и огромна отговорност към ролите, които избира. Именно заради това свое качество за разлика от много други изпълнители Райна не използва услугите на импресарио, а ръководи съвсем сама своята кариера. Всяка своя роля тя изиграва така, сякаш е писана единствено и само за нея. След 400 изпълнения на „Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини , през 1997 година 20 хил. души отиват в Арена ди Верона, за да чуят онази Мадам Бътерфлай, изпълнявана от Райна Кабаиванска.

Днес Райна Кабаиванска продължава да живее в музиката. От 1998 година тя е ръководител на вокалния отдел към Катедрата по пеене в Музикалната академия  на Сиена. Певицата носи и титлата Доктор хонорис кауза на Нов български университет. А от 2001 година Кабаиванска ежегорно води майсторски класове в българския университет.

„Всичко идва от преклонението ми и всеотдайността към музиката, от обичта към това, което правя” – споделя Кабаиванска пред Марин Бончев в книгата му „Ангелският глас Райна Кабаиванска“.

Автор
още по темата

още от Моята българска история